Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Разделихме се с Умберто Еко

Разделихме се с Умберто Еко

Големият италиански писател и философ-семиотик Умберто Еко почина на 84-годишна възраст на 19 февруари.

Писателят е най-известен със своите романи и есета. У нас са преведени Островът от предишния ден”, “Името на розата”, “Махалото на Фуко”, “Баудолино”, “Тайнственият пламък на кралица Лоана,Пражкото гробище.

Той е бил отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света, включително и СУ „Св. Климент Охридски“.

Да си припомним някои от неговите проницателни мисли.

Поклон пред един блестящ писател и мислител!

1. Цялата световна култура иска едно – да направи безкрайността постижима.

2. Светът е монотонен, историята не учи хората на нищо и във всяко поколение живеят все същите страхове, същите страсти... Събитията не се повтарят, но едно събитие напомня на друго... новостите, откритията, откровенията – всичко се превръща в отживелица.

3. Лудите и децата винаги казват истината.

4. Понякога е достатъчно да произнесеш няколко безсмислени думи, за да влезеш в историята.

5. Науката все още много малко е осведомена за процеса на стареене, така че аз не изключвам вероятността смъртта да е просто следствие на неправилно възпитание.

6. Книгите се пишат не за да вярваш в тях, а да размишляваш върху тях.

7. Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи.

8. Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!

9. Нищо в света не ограбва и не оковава сърцето така както любовта. И затова, ако нямаш в душата си оръжие, което да укротява любовта – тази душа е беззащитна и за нея няма никакво спасение.

10. Културата, не войната, циментира европейската идентичност.

11. Ако нямам какво да кажа, не пиша.

12. Чуждата глупост никога не намалява твоята собствена.

13. Умението да лъже, е едно от малкото неща, които различават човека от животните.

14. Бях вярващ до 26-годишна възраст, но отказвам да говоря за Бог пред медиите.

15. Не знам дали съм изпитвал големи удоволствия. Вероятно пак заради католическото ми възпитание търсенето на щастието не е присъствало в хоризонтите ми. Живея със съзнанието, че съм бил глезен и не искам да се оплаквам, би било малко прекалено! Аз съм спокоен, очаквам спокойно смъртта си, като все пак не бих желал да свърша в адски мъки.

16. Новите технологии убиват мисленето.

17. Постоянно повтарям, че един човек, който е живял без да прочете дори една книга, ще умре, спомняйки си съвсем малко истински важни неща, сякаш е живял дяволски къс живот на мрак и тъга. Когато животът ме напусне, аз ще съм изживял едновременно убийството на Юлий Цезар, битката при Ватерло, посещението в Ада на Данте, Трийсетгодишната война, но също така и приключенията на Бекасин...Аз ще съм живял един много дълъг и богат живот.

18. Мисля, че най-разумно е да се придържаме към думите на Грамши, който казва да бъдем песимисти заради разума и оптимисти заради волята.

19. Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце.

20. В ранното си детство бях част от фашистката младеж. Но когато фашизмът се сгромоляса, бях вече на единайсет, а на единайсет човек разбира всичко. През следващите две години, годините на съпротивата, живях в първо лице с трезвостта на трийсетгодишен мъж.

21. Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.

Вижте още: УМБЕРТО ЕКО ДО НЕГОВИЯ ВНУК: ПИСМО ЗА ПАМЕТТА И НЕВЕЖЕСТВОТО


БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ПРОЯВЕНИЯ ИНТЕРЕС! ПРОМОЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДО 24 ЧАСА НА 21.08.2017 Г.

АКО СИ ЗАДАВАШ ВЪПРОСА "ТОВА ЛИ Е ЖИВОТЪТ, КОЙТО СИ СТРУВА ДА ЖИВЕЯ?", ТАЗИ КНИГА Е ТОЧНО ЗА ТЕБ! 

promo banner the empathy problem 66 min

Два свята. Светът на ултрабогатите и светът на обикновените хора. Могат ли да се срещнат тези два толкова различни свята?
Гейбриъл Вон има всичко, което един 32-годишен мъж може да желае. Дяволски красив и неимоверно богат, мениджър на мултимилиарден хедж фонд, Гейбриъл принадлежи към онзи 1 процент, който управлява парите на света. А останалите 99 процента за него са нищожни и глупави хора.
Но един ден приказният живот на Гейбриъл е помрачен от „дребно неудобство“ – мозъчен тумор, който разбърква съставките на сложния коктейл от емоции в главата му. Млада и „невзрачна“ цигуларка се изпречва на пътя му и егоцентричният милионер се чувства странно привлечен от нейната музика. И от нея.
Какво се случва с него? Защо изведнъж започва да забелязва другите и да се вълнува от съдбата им? Ще успее ли да компенсира поне малко последствията от предишния си начин на живот? Възможно ли е и той да има душа, която да се опита да откупи от жестокия и примамлив свят на парите? Твърде късно ли е да промени живота си?
Отговорът е някъде там, в сърцето на всеки човек. Защото рано или късно всички се изправяме пред въпроса: Това ли е животът, който си струва да живея? Виж още...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ЦИТАТИ И МЪДРИ МИСЛИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters