Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

9 неща, които майките, решили да се разведат, е добре да знаят

9 неща, които майките, решили да се разведат, е добре да знаят

Тъй като инициатори на разводите са предимно жените, ще бъде полезно да знаете какво бъдеще ви очаква, ако сте се решили на тази стъпка. Някои обобщения, които ще видите тук, няма да срещнете в никоя книга.

1. Разводът ще влоши материалното ви положение. Част от парите ви ще отидат за него. Освен това не забравяйте: печели този, който е по-богат.
Oсвен че разводът се оценява като психическа травма, сравнима със смъртта на близък, той води до значително влошаване на материалното състояние. Жените се притесняват от прякото намаляване на доходите си, при положение че имат да отглеждат и деца. А мъжете се безпокоят от перспективата за физическо стесняване на пространството, ако трябва да се преместят в по-малко жилище. Тe често предпочитат да се върнат при родителите си, където битовите условия са добри и установени, и разчитат изключително много на майките си. Ако все пак това не е вариант, неминуемо следва повторен брак – избраницата обикновено е дама с жилище, а понякога е първата „нелоша“ срещната. Така мъжете бързо си връщат спокойствието, владенията и властта. Между другото, зоопсихолозите казват, че ако бъде лишен от територия, всеки самец полудява. Какво да се прави, биология...

Аз се отнасям с много голямо съчувствие към жени, живеещи в брак с човек, който не иска да подкрепя семейството си нито материално, нито емоционално. Но засега животът показва, че материалното и социалното положение на разведената жена се влошава още повече. След развода както майката, така и децата, които обикновено остават с нея, получават всички доказателства за своята беззащитност и ненужност.

2. Разводът ще влоши репутацията ви, дори и да сте светица. Общественият морал (както винаги) изисква именно от жената да бъде пазителка на дома и да отговаря за благоденствието и целостта на семейството. И щом се е стигнало до развод, това петни най-вече нея, тоест тя не е успяла да запази семейното огнище, не е измислила нищо, с което да задържи мъжа до себе си. В този случай ние сме по-близо до мюсюлманската представа за жената.
За разлика от мъжете, жените не бързат да се омъжат повторно. И това е така, защото те се стремят към любов и смятат, че тя е най-важното условие и повод за създаване на семейство. Любовта е царството на неформалните отношения, в които жените се чувстват в свои води. „Той не ме обичаше“ – казва жената за бившия си съпруг. „Тя не ме зачиташе“ – казва съпругът, който се стреми към власт и подчинение.

3. След развода ще трябва да се занимавате повече с децата, отколкото със себе си. Ще са ви необходими една-две години, за да се възстановите психически, да стъпите на крака и да се адаптирате към новото положение. Не забравяйте, че разводът е схватка, където всичко се решава със сила.

4. Въпреки представата ви за справедлив развод, бащата на децата може не само да не ви помага материално, но и да не участва в тяхното отглеждане.

Игрите с издръжката са познати на всяка разведена жена. Отначало може да я помолят да не подава иск за издръжка, за да не стават семейните работи достояние в работата: „Няма проблем, сам ще я плащам“. После обаче се оказва, че изпълняват този ангажимент само от време на време, като обещават на децата впечатляващи подаръци в бъдеще – кола, компютър, пътуване в чужбина, включително голямо наследство (например имот). Така че много от жените и децата се надяват на добри отношения с бившия мъж и баща след развода. Мъжете обаче много често нямат представа какви средства се изразходват за издръжката и отглеждането на едно дете и искрено вярват, че с месечната помощ, определена от държавата, им осигуряват достатъчно. Друг проблем може да бъде и разпространената практика „заплата на ръка“ или недекларирани доходи от сенчест бизнес. Тогава няма как да бъде взета издръжката по съдебен път, в случай че той не я плаща.

5. Ако не приемат решението на жените си за развод, някои мъже се опитват да запазят семейството чрез натиск, без да подбират средства. Най-често въпросът стои така: или жилището, или детето. Ако ви е скъпа психиката на детето, бягайте, пък след две-три години може да се върнете към решаването на жилищния въпрос.
Тъй като разводът е крайна мярка за прекратяване на тежки семейни отношения или е средство за наказание на неверния съпруг/съпруга, много често целият процес по прекратяване на брака се провежда в условията на открит конфликт, на принципно несъгласие и взаимно презрение. Дори зачестяват сцените на насилие, свидетели на които стават и децата. Полицията, разбира се, предпочита да не се намесва. Така че напълно основателно много жени се отнасят към развода със страх и тревога. Както и децата.

6. Укрепвайте увереността на детето в доброто бъдеще. След развода повечето бащи изчезват от хоризонта и в най-добрия случай плащат минимална издръжка. При това положение няма смисъл да казвате на детето, че татко му го обича. Много по-честно и полезно е да му кажете: „Сега ще живеем само двамата с теб и аз ще имам нужда от твоята подкрепа“. Повече от наложително е в това ново малко семейство да се създаде увереност в добрата перспектива.
Разводът е повод за още по-голямо сплотяване с вашето дете. Независимо че и вас ви терзаят съмнения дали ще се справите с трудното положение, трябва непрекъснато да му вдъхвате увереност: „Аз никога и при никакви обстоятелства няма да те изоставя. Ние с теб ще се справим, защото сме заедно“.

По време на развода самочувствието на всички участници в драмата намалява, особено на тези, които са изоставени. Но тези, които винаги са в положението на изоставени и губещи, са децата. И те се нуждаят от възстановяване и психологически допинг много повече от възрастните. Хвалете и окуражавайте детето във всичките му начинания. Ако то още не може да кара колело или ролери, или да плува, сега е моментът, в който да се компенсира този дефицит.

7. Не се затваряйте вкъщи. По време на развода ходете на гости, на кино, играйте повече с детето си. То трябва да почувства, че въпреки стоварилата ви се промяна, животът няма да бъде низ от проблеми и неприятности, че тази промяна е необходима мярка, за да може след време животът на всички членове от семейството да се уреди и да стане по-добър.

8. Обяснете на детето понятието съвместимост. Има няколко типични въпроса, на които децата искат да чуят отговорите, и затова многократно се връщат към тях. Те настояват да разберат: Защо родителите им са се развели?; Кой е „лошият“?; Защо другите не се развеждат?.
Тези въпроси са свързани с комплекса за вина у децата. Те разглеждат развода като форма на наказание. Логиката им е, че някой се е провинил, отстранили са го от игрището, условно казано, и са го изпратили в ъгъла. Това е някой от членовете на семейството. Мама ли? Татко ли? Аз ли? Ясно е, че ако виновно е детето, гневът на всички ще се стовари върху него.

Какво да отговорим? „Никой не е виновен“; „Когато хората разберат, че им е трудно да живеят заедно под един покрив, те се разделят. Ти също не можеш да се сприятелиш с всички, нали?“; „Понякога хората не си допадат по характер и затова решават да се разделят“.

Полезният урок, който децата трябва да получат чрез примера на родителите си, е, че съществува явлението съвместимост. То присъства в цялата култура и природа. Не се съчетават зеленото и червеното, вълците и агнетата не живеят в една къща, Баба Яга и царският син не си играят на „дама“. Накарайте децата да помислят и обсъдете с тях защо Коля и Петя са приятели. Дали защото са съседи? Или защото единият обича да си хапва (я какъв е шишко), а другият се чуди какво да прави с бонбоните и бисквитите, с които са пълни джобовете му? А може родителите им да са ги запознали някога и оттогава да са заедно. Не пестете сили да разисквате с децата въпросите за взаимоотношенията между хората. За тях те са много интересни. Те са любопитни и с удоволствие подслушват какво знаят и мислят възрастните за другите. Защото всяко от тях очаква предстоящия зрял живот, но и малко се страхува от него. Важно е да им кажете: „Животът не само не е страшен, но и е много интересен. Не можеш да си представиш колко приключения ни чакат занапред!“; „В твоя живот няма да се случи нищо страшно. Ще си ходиш на детска градина и ще си играеш с приятелчетата. Но сега по-често ще бъдем заедно“.

9. Не премълчавайте трудностите в семейството, защото детето може да ги възприеме като лично нещастие, което трябва да преживее самό. Трябва вие да осъзнаете и да внушите на детето, че въпреки влошеното материално положение, качеството на отношенията в самото семейство ще се подобри. Просто сте длъжни да съберете сили и достойно да преминете през този етап. Защото, ако не се справите и нямате наблизо приятели или роднини, които да ви помагат, положението вероятно ще се влоши още повече. А само след няколко години може да чуете от детето си упрека: „Не биваше да оставяш татко. С него беше по-добре. Ти си виновна!“. Не забравяйте, че най-страшното в живота на една жена не е психологическата загуба на мъжа ѝ, а прекъсването на емоционалната връзка с децата.

От книгата на Олга Маховска „Мъжът като загадка. Защо не иска да се жени, а след това ‒ да се развежда“

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ФАКТИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters