Gnezdoto.net
Защо прозявката заразява? снимка: lifegid.com

Защо прозявката заразява?

  • автор: Гергана Лабова
  • категория: Факти

Едва ли има човек, който да не е изпитал върху себе си заразителната сила на прозявката. Ако някой в помещението, където се намирате, започне да се прозява, скоро хората, които са в близост до него, ще го последват. При децата до четири- /петгодишна възраст обаче това не се наблюдава. Сега ще се опитаме да обясним този феномен...

Преди това обаче вижте 5 интересни факта за прозявката:

1. Голяма част от бозайниците, някои птици и дори рибите се прозяват, но само хората, шимпанзетата и кучетата се поддават на заразителната прозявка.

2. Средната продължителност на прозявката е шест секунди.

3. Човек започва да се прозява, още докато е в утробата на майка си, 11 седмици след зачеването, казва Робърт Провайн от Университета в Мериленд. Смята се, че това е свързано с правилното развитие на мозъка.

4. Доскоро основната хипотеза беше, че човек се прозява, когато има нужда от рязък приток на кислород. Прозявката спомага за активирането на клетките в мозъка, зарежда ви с енергия и увеличава работоспособността ви. При монотонна работа или някакво скучно занимание, човек започва да се прозява. Това тонизира организма. Същото важи и когато ви се спи.

5. Нови проучвания, направени от д-р Андрю Галът от Prinston University, обясняват прозявката като начин за охлаждане на мозъка. Така, както компютърът има нужда да се охлади, за да не прегрее. Температурата на мозъка се влияе от няколко фактора – до каква степен го натоварваме, лишаваме ли го от сън, каква е температурата на кръвта, както и каква е скоростта, с която тя влиза в мозъка. Прозявката се явява своеобразен естествен "термостат", доставящ приток на хладен въздух. Това обяснява защо през зимата се прозяваме два пъти повече – тогава температурата на тялото ни е по-висока от тази на околната среда, за разлика от лятото.

А сега да се върнем на въпроса защо прозявката е заразителна...

Най-често приемаме прозявката като признак на умора или досада. Следователно да се прозееш в присъствието на друг човек е непочтително и неприемливо спроед етикета. Всъщност обаче това съвсем не е така. Ето и основните теории за заразителната прозявка:

1. Ефектът на доминото

01
снимка: www.energypress.gr

Става дума за т.нар. фиксиран модел на поведение. Подобно на рефлекс – когато видите или чуете някой да се прозява, това ви кара на свой ред да се прозеете. Като ефекта на доминото – един, който се прозява, заразя друг, той – трети и т.н. Когато този рефлекс се "отключи" от нечия прозявка, той трябва да бъде "финализиран" – с други думи, невъзможно е да спреш прозявка, когато тя вече е започнала.

2. Ефектът на хамелеона

02
снимка: pichost.me

Заради подсъзнателна "мимикрия" имитираме хората, с които общуваме, без да го осъзнаваме. Ако човекът срещу вас, например, е с кръстосани крака, вероятно и вие ще направите същото, макар да не си давате сметка, че го копирате.
Според учените, това се дължи на специални "огледални неврони" в префронтания кортекс на мозъка (частта, която отговаря за социалното поведение на човека). Те се активират, както когато извършваме дадено действие, така и когато наблюдаваме друг човек да го извършва. Тези неврони имат голям принос в процеса на научаване на нови неща. Например, когато гледаме как някой си слага грим,това ни помага да се гримираме по-добре.
Изследвания на мозъка с помощта на магнитен резонанс показват, че когато видим или чуем някой да се прозява, участъците в мозъка, в които се намират тези "огледални неврони", светват (т.е. се активират). Това ни кара да отговорим със същото действие.

3. Ефектът на емпатията

03
снимка: projetot-amar.com

Учени от университетите в Пиза, Парма и Рим установяват, че заразителната прозявка се поражда от подсъзнателната ни нужда да разберем чувствата на останалите. Те я оприличават на "емоционален мост", създаден от усещането за споделени преживявания. Тази хипотеза обяснява прозявката като подсъзнателно желание за емпатия и връзка с хората около нас. Емпатията е всъщност нашата способност да усещаме и съпреживяваме емоциите на другите. Тя започва да се проявява след 4-/5-годишна възраст. Ето защо преди това децата не реагират на заразителните прозявки. След 11-тата си година реакциите им са като на възрастните. В този контекст, децата аутисти много по-трудно се "заразяват" от прозявката или въобще не го правят. Според учените това се дължи на трудносите, които аутистите изпитват при изграждане на пълноценни емоционални връзки с останалите хора. Връзката между емпатията и заразителната прозявка се вижда и на физиологично ниво – и в двата случая се задейства една съща зона част на мозъка. Тук отново роля играят "огледалните неврони" – когато видим определено изражение на лицето или определени действия, те се активират и ние започваме да повтаряме поведението. Изследванията показват, че тази "огледална връзка" е по-силна между хора, които са близки и имат общи спомени. Това обяснява защо прозявката се разпространява по-лесно в група между приятели и познати. Същият феномен се наблюдава и при кучетата – те също се прозяват, когато човекът до тях го прави. По-интересно е обаче, че се прозяват повече, ако прозявката е на техния стопанин, отколкото ако е на непознат човек.

А вие колко дълго можете да издържите да гледате това видео, без да се прозеете?

 

Вижте още: Прозяващи се бебета - за заразителен усмихнат ден

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ФАКТИ"

vig vsi4ki