Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Великият ден

Великият ден

В Светото Писание е казано: „Да възлюбиш ближния си.“ (Матей 22:39). Всички религии проповядват това основно правило на поведение. Но виждаме ли хората да са обединени?

И днес, хората продължават да живеят в тотално разединение и не виждат средство, което да ги обедини. Днес тероризмът застрашава целия свят. Много са терористичните групи, които твърдят, че са свързани с някаква религия. Милиони са онези хора, които не гледат на религията като на обединяващо средство. Вместо това често я свързват с насилие и липса на единство. Докато някои религии воюват помежду си, други са обзети от вътрешни конфликти. Например разединението на Светия Синод и нестихващите спорове през последните години в нашата Православна църква.

С оглед на това разединение много хора се питат: „Как дадена религия може да обедини човечеството, когато не може да обедини последователите си?“ Ясно е, че като цяло религията не е успяла да подейства като обединяваща сила. Но дали всички религии са белязани от конфликти? Съществува ли религия, която се различава от другите и която може да обедини човечеството?

Да! И тя е единствената истинска религия – религията на любовта, но не на онази романтична любов, за която четем в романите и гледаме във филмите, а на Божията любов. Възможно ли е единението във време на разединение? Как да го има обаче без Бог? Бог е цялото, Бог е всичкото. Което е начало, което е светлина, което е истина и верен път за нас! Христос е Божият пример на милосърдието, на състраданието, на любовта и единението, но има ли го, в нас и извън нас? Искаме ли го, търсим ли го?

Постоянно чувам, че: „животът е борба”, но аз не мисля така. За мен животът е любов и единение. Бог е любов, а не борба и Христос не ни учи, че трябва да се борим, а ни казва и то не веднъж в Светото Писание, че трябва да прощаваме и да се обичаме. Казва го за наше добро, защото ние винаги се нараняваме и страдаме, когато се борим и воюваме с другите хора, със себе си или с каквото и да било.

Днешният човек е болен, и то тежко. Болна е душата му. Той е забравил или изтрил Бог от дневния си ред и се сеща за Него само на Рождество и Възкресение Христово или когато го сполети някоя голяма беда. И спешно, наложително ще трябва да си го припомни. Ако иска да оцелее. А след това да бъде щастлив и блажен, защото това не е толкова трудно, колкото си мислим.

Необяснимо е защо толкова много хора са убедени, че трябва непрекъснато да осъждат, да воюват и да се борят с някого или с нещо. Все търсят някаква „правда” и възмездие. Мнозина си мислят, че само те живеят правилно, а всички други са грешни и в един момент решават, че те са призваните, които трябва да оправят този грешен свят. За жалост има и такива, които вярват, че е съвсем нормално да изричат лоши и обидни думи и да вършат всякакви злодеяния в името на някоя своя или чужда кауза. Много от тях го правят съзнателно, а други се движат като слепци просто ей така без да се усещат, защото са повлечени от тълпата или са повлияни от безумните призиви на някой луд и откачен лидер. Някои го правят явно и демонстративно, други тайно и често се надяват, че никой не знае и не вижда с какво се занимават те.

В крайна сметка, тези хора винаги губят своето себеуважение и в един момент започват да чувстват, че не ги чака нищо добро. Дори и онези, със скритите лоши намерения, подсъзнателно усещат, че има Един, който винаги чува, вижда и знае всичко. Всички инстинктивно усещаме, че Той е у всеки от нас и никой не може да го излъже или да скрие нещо от Него. Този Един е винаги с нас, във всеки миг от живота ни. Затова дори и подсъзнателно в един момент всеки човек сам се осъжда, сам определя своето „наказание” и винаги го получава.

Това е най-големият парадокс, защото няма човек, който да не твърди, че иска да му се случват хубави неща в живота, а повечето от нас често живеят по такъв начин, който им гарантира бъдещите неприятности на сто процента. Не знам защо го правят. Всеки сам трябва да си задава и отговаря на този въпрос: „Ще мога ли да уважавам себе си, ако продължавам да мисля, говоря и действам по този начин?”. Знам само, че винаги сами се наказваме. Когато сме против каквото и да е, ние винаги губим, а то се увеличава и расте, защото му даваме част от нашата сила и енергия.

Важно е да не забравяме какво искаме. Да мислим, да работим и да гледаме само в тази посока, а не в онова, което не ни харесва! Още по-важно е винаги да гледаме към светлата страна на живота, да търсим и да обръщаме внимание на всичко прекрасно в този свят! А великият ден е денят, в който човекът възкръсва в своето съзнание и в един момент осъзнава, че той сам пише личната си история с мислите, чувствата и емоциите, които преживява всеки ден и във всеки миг от своя земен живот.

Откъс от книгата „Божественото лекарство“ на Валентин Начев

Вижте повече за Валентин Начев и още статии от него

Вижте още: СМИРЕНИЕТО И БЛАГОДАРНОСТТА


НОВА КНИГА:

lubov s malki bukvi min
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ от Франсеск Миралес
Самотен университетски преподавател, изгубена детска любов, улична котка и цял куп ексцентрични герои са оплетени в тази пълна с обрати история, която се развива на фона на магнетична Барселона.
Очарователна, забавна и трогателна история за силата на малките действия и за магията на случайността. История, която ни насърчава да се събудим за собствения си живот и ни напомня, че той е едно незабравимо пътешествие, което не трябва да изживяваме сами. Ще се влюбите в тази книга. КНИГАТА МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ ОТ КНИЖАРНИЦА ГНЕЗДОТО С 20% ОТСТЪПКА ...
СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

vsichko e lubov 870x387 min
КНИГА 1: ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ; КНИГА 2: АКО ТИ ЗНАЕШЕ...
Вижте повече за книгите ...

„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

all books 1 min


НОВА КНИГА:

lubov s malki bukvi 600x600 min
Виж повече за книгата ...


СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

vsichko e lubov 660x660 min
Виж повече за книгите ...


„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

all books 1 min

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ИЗБРАНИ ОТКЪСИ ОТ ИЗБРАНИ КНИГИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters

kor kak raboti jivotyt gift min

kor vinagi ima nadejda gift min

kor zlatniyat grad gift min

kor az te chuvam min

kor krystopyt gift min

kor ikigai gift min