Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Не умрях! Защото един човек - само един! - се отнесе към мен по-внимателно.

Не умрях! Защото един човек - само един! - се отнесе към мен по-внимателно.

Бях младши научен сътрудник в един институт по физика и разработвах една идея. Затова жена ми трябваше да работи на три места, за да оцеляваме някак си. Накратко, бях изобретил един нов тунелен диод, трудно е за обяснение...

Похвалиха ме в института. Дадоха ми премия 50 рубли. И ми предложиха да се захвана с нещо друго.
Занесох вкъщи резултата от моя тригодишен труд - 50 рубли. Жена ми ме погледна с такъв поглед, както се гледа на... нищо.

Една голяма западна фирма ми предложи да купи моя патент за много пари. Но аз - не! Исках това да работи тук, при нас. Ходих по всякакви институции, предлагах им. Казваха ми: "Много яко, но това не е нужно на никого."

Започнах да пия. Много да пия. Загубих работата си. Жена ми ме напусна. А за мен нищо не беше важно, освен пиенето.

Сутрин, обед, вечер. От сутрин до вечер бях мъртвопиян. Това беше страшно.

Веднъж почувствах, че скоро ще умра. И знаете ли, дори се зарадвах на тази мисъл. Тя изобщо не ме изплаши. Исках само едно. Да е по-бързо. Почнах да търся смъртта. Честно ви казвам.
Почнах да търся смъртта. Биех се с полицаите, закачах хората, съседите. Биеха ме, мушкаха ме.
Спях по улиците, лежах по болниците. Казвам ви, биеха ме до кръв.

И нищо. Пак се свестявах. Вкъщи, като улично куче, ближа раните си и пак се свестявам.

Само от едно се страхувах. Да се хвърля под влака или през прозореца. Само от това ме беше страх. Не знам защо! Боях се!

Веднъж пътувах в електричката. Бях много пиян. Мръсен, миризлив.
В нея имаше страшно много хора. Отново започнах да се заяждам с всички. Крещях, псувах. И знаете ли, гледах се отстрани и се радвах. Радвах се на своята мерзост. Радвах се!

И мечтаех само едно, да се намери поне един човек, който да вземе и да ме изхвърли от тази електричка, в движение. И мозъкът ми да се пръсне по релсите.

Не, всички седяха и мълчаха. Гледаха ме, но седяха и мълчаха.

Освен една жена, която пътуваше с детето си. Момиченце на 5 годинки. Чух какво каза момичето на майка си:
- Мамо, този чичко е луд. Страх ме е.
А жената му отговори:
- Не, той не е луд... просто му е зле.

Продадох технологията си на една западна фирма. Сега тя работи на практика във всеки втори мобилен телефон. А аз съм представител на тази компания. Но това не е толкова важно.

Жената от влака сега е моя съпруга, а момиченцето е моя дъщеря. Имаме и син. На четири годинки.
И това не е всичко. Не.
Възможно е и той... Този младеж, когото съдим в момента... да е длъжен да изгние в затвора. Може би това е неговата съдба. Кой знае?

Аз също трябваше да умра на улицата. Но не умрях!
Защото един човек - само един! - се отнесе към мен по-внимателно.
За разлика от другите.

монолог на физика от филма "12" на Никита Михалков


БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ПРОЯВЕНИЯ ИНТЕРЕС! ПРОМОЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДО 24 ЧАСА НА 21.08.2017 Г.

АКО СИ ЗАДАВАШ ВЪПРОСА "ТОВА ЛИ Е ЖИВОТЪТ, КОЙТО СИ СТРУВА ДА ЖИВЕЯ?", ТАЗИ КНИГА Е ТОЧНО ЗА ТЕБ! 

promo banner the empathy problem 66 min

Два свята. Светът на ултрабогатите и светът на обикновените хора. Могат ли да се срещнат тези два толкова различни свята?
Гейбриъл Вон има всичко, което един 32-годишен мъж може да желае. Дяволски красив и неимоверно богат, мениджър на мултимилиарден хедж фонд, Гейбриъл принадлежи към онзи 1 процент, който управлява парите на света. А останалите 99 процента за него са нищожни и глупави хора.
Но един ден приказният живот на Гейбриъл е помрачен от „дребно неудобство“ – мозъчен тумор, който разбърква съставките на сложния коктейл от емоции в главата му. Млада и „невзрачна“ цигуларка се изпречва на пътя му и егоцентричният милионер се чувства странно привлечен от нейната музика. И от нея.
Какво се случва с него? Защо изведнъж започва да забелязва другите и да се вълнува от съдбата им? Ще успее ли да компенсира поне малко последствията от предишния си начин на живот? Възможно ли е и той да има душа, която да се опита да откупи от жестокия и примамлив свят на парите? Твърде късно ли е да промени живота си?
Отговорът е някъде там, в сърцето на всеки човек. Защото рано или късно всички се изправяме пред въпроса: Това ли е животът, който си струва да живея? Виж още...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ИЗБРАНИ ОТКЪСИ ОТ ИЗБРАНИ КНИГИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters