Gnezdoto.net
Тайната съставка на влюбването снимка: magic4walls.com

Тайната съставка на влюбването

Да си поговорим за семействата... Замисли ли сте се как си избираме партньор? "Противоположностите се привличат", едно от първите неща, които може би ви идват наум.

Всъщност е точно обратното - ако двама души изглеждат като противоположности един на друг, то е само привидно. Причината, поради която се влюбваме в някого е, че по принцип другият е като нас в психологическия смисъл - това, което привлича хората са техните прилики и преди всичко приликите в семейната среда.

Има няколко причини, поради които една двойка се свързва и не е сложно да ги назовем, мислейки малко по-задълбочено. Най-баналните са социалната принуда и класовата принадлежност; културата и личните причини, като външен вид, общи интереси и т.н. Но това не е всичко, нали? Ключова роля има подсъзнателното привличане или с други думи "химията".

Подсъзнателният избор.

През 70-те години в САЩ е направен експеримент, който впоследствие многократно е потвърден. Целта е да покаже какво се крие зад подсъзнателното привличане и избора двама души да се насочат един към друг в претъпкана зала.

Експериментът.

Участниците, напълно непознати един за друг, са събрани в една зала. Карат ги да си изберат човек от групата, който или им напомня някого от тяхното семейство, или пък създава у тях усещането, че би запълнил празнотата в него. Интересното е, че не им се разрешава да разговарят, докато правят избора. Просто се разхождат, оглеждайки другите. Когато всеки се е спрял на друг човек, когато има двойка, предлагат им да разговарят за кратко и да разберат дали не биха открили мотиви за избора си, насърчавайки ги да съпоставят своята семейна среда.

На следващия етап всяка двойка трябва да избере друга, така че да сформират четворка, а после четворката е помолена да се отъждестви с някакво семейство, постигайки съгласие за разпределение на ролите. Накрая обсъждат какво в семейната им среда би могло да допринесе за подобни решения.

Оказва се, че всеки един от тях е избрал други трима, чиито семейства са имали сходна семейна динамика, например могат да открият, че и четиримата произхождат от семейства, където е съществувал проблем да се изразят гнева, обичта, или произхождат от семейства, където неизменно са очаквали от тях високи успехи, оптимизъм, добро настроение или безпрекословно подчинение на по-възрастните; или пък, че бащите и на четиримата са отсъствали от дома през годините, когато това е било от особено значение; или пък, че семействата се претърпели огромна загуба или някаква голяма промяна, когато всички те са били на една възраст.

Изненадващо е, че тези, които не са си намерили двойка и съответно четворка се оказва, че са израснали в домове за сираци, отгледани от чужди семейства или осиновени. До един в ранното си детство са се чувствали отхвърлени по някакъв начин.

Изумително е, че само от един поглед се спираме на хора със смайващи прилики в детството си и със същата семейна динамика, благодарение на удивително многото сигнали, които ни подсказват за техните характери и семейства, като изражение на лицето, "език на тялото", стойка, облекло, походка, определени присъщи емоционални отношения, характерни за целия им род. С всичко това ние отправяме послания към другите, в търсене на "половинката".

Емоциите.

Всяко семейство се отнася по определен начин към емоциите – смята някои за "лоши", а други за "добри". В резултат на това семейството развива характерни емоционални отношения и членовете му проявяват сходни емоционални реакции. С други думи донякъде си приличат, така както осиновените деца в един момент започват да приличат на родителите си, или да вземем домашните любимци – ако в семейството са ценни реда и самодисциплината, то и кучето ще е послушно и обратното – ако това не е семейна ценност, то децата ще са буйни, а кучетата са подтиквани да се държат по същия начин.

Да вземем например гневът. Ако семейството смята гневът за крайно "лоша" емоция, малкото дете постепенно ще схваща, че този гняв е изключително неприемлив, защото притеснява и смущава всички останали от семейството. Детето вижда отново и отново как гневните изблици тревожат родителите му, как те не са в състояние да отреагират и съответно го пренебрегват и изолират или пък се нахвърлят върху него, когато то демонстрира чувствата си.

Скоро детето започва да се чувства зле заради гнева – може да мисли, че родителите му не го обичат, когато е ядосано, страхува се, че ще бъде отхвърлено (най-лошата възможна заплаха за едно дете) и понеже всяко дете се нуждае от любовта на родителите си, както и да им дава своята, то се научава да прикрива всяко "лошо" чувство. Така детето започва да се изживява като измамник, криейки своето истинско аз, преструвайки се, че не изпитва гняв.

В началото то сподавя гнева си, но впоследствие то се научава да го крие и то самото себе си, да не го забелязва и затъмнява, вярвайки си, че не съществува, защото това е единствения начин да знае, че все още е обичано. А семейството? Всички в семейството не забелязват това "лошо" чувство, то става табу, а навикът да го затъмняват бива предаван неволно на всяко следващо дете, подобно на шарката, без никой да си дава сметка какво става.

Е да, но защо двойката затъмнява едни и същи чувства? Отговорът е лесен – хората се привличат един друг, защото си приличат. Нима не сте срещали такива, които твърдят: "Не, не, ние никога не се ревнуваме!"? Нима в този момент не сте си казвали, че нещо тук не е ок?! Да, именно защото остава усещането, че ревността е семеен проблем и за тях това чувство е табу.

Чувството не изчезва. То остава дълбоко скрито в нас и усилието да ги държим извън съзнанието си е свързано с най-различни физиологични болести – главоболие, безсъние, грип, нарушено хранене, високо кръвно налягане, стомашни проблеми, ревматизъм и т.н. Когато сме уморени, болни или сме прекалили с алкохола затъмненото може да ни се изплъзне, тогава неочаквано и напълно неподготвени да го контролираме, защото не сме в досег с него, можем да кажем или направим нещо, за което после да кажем: "Това, което направих...не бях аз".

То може да се прояви и по много други начини, макар и не толкова директни. Например, ако сме ядосани на някого или не го харесваме, можем да забравим името му, рождения ден... Бих могли да предрешим чувството дори в тревога.

Например, ако една жена е много ядосана на съпруга си, че закъснява, тя може да предреши гнева в огромна тревога и да си го представи сцени на пътна катастрофа. Но важната подробност тук е, че тя си представя и линейки, която бърза да отиде на мястото на инцидента навреме. Именно това изразява нейните позитивни чувства.

Но да се върнем на двойката. Тъй като вече казахме, че тайната съставка на влюбването е приликата. Ще ви дам пример с едно неразделно да абсурдност семейство, обявило обичта и нежността за табу. Според някой това е брилянтен пример за безуспешен брак, но реално, ако се замислите сигурно познавате поне една двойка, която се кара по между си като куче и котка, но въпреки това са заедно година след година. Може би сте гледали пиесата на Едуарт Олби "Кой се страхува от Вирджиния Улф", където Джордж и Марта са двойка на редна възраст, с повече от 20 годишен брак, време през което, са в една непрекъсната словесна битка.

"Марта: Ха...Повдига ми се от теб!"
Джордж: Не е хубаво да говориш така, Марта.
Марта: Не е какво?
Джордж: Не е хубаво да говориш така.
Марта: Харесва ми гневът ти. Струва ми се, че това най-много ми харесва у теб..Гневът ти! Ти си такъв...такъв глупак! Нямаш дори... как го казват?
Джордж: ....Смелост?...
Марта: Фразьор! Хей, я ми сложи още лед в чашата. Никога не ми слагаш лед в чашата. Интересно защо?
Джордж: Винаги слагам лед в чашата ти. Но ти го изяждаш. Навик ти е... да дъвчеш ледените кубчета като кокер-шпаньол. Ще си счупиш големите зъби.
Марта: Може да са големи, но са мои!
Джордж: Някои.... Само някои.
Марта: Имам повече зъби от теб.
Джордж: Два повече.
Марта: Два повече са много повече.
Джордж: Вероятно. Предполагам, че това е забележителен факт... като се има предвид възрастта ти.
Марта: Я млъквай! Самият ти не си толкова млад.
Джордж: По-млад съм с шест години от теб. Винаги съм бил и винаги ще бъда.
Марта: Оплешивяваш....
Джордж: Ти също! (Пауза. И двамата се смеят) Здрасти, мила.
Марта: Здрасти. Ела тук и дай на маменцето голяма мокра целувка.
Джордж: Хайде пък сега....
Марта: Искам голяма мокра целувка!
Джордж: Не искам да те целуна, Марта. Къде са тези хора? Къде са хората, които си поканила?
Марта: Останаха да поговорят с татко... Ще дойдат. Защо не искаш да ме целунеш?
Джордж: Скъпа моя, ако те целуна, ще се възбудя... Ще престана да се владея и ще те обладая насила направо ей тук, на килима във всекидневната, нашите гостенчета ще влязат и... представяш ли си какво би казал баща ти, ако научи за това?
Марта: Свиня.
Джордж: Грух-грух.
Марта: Ха, ха, ха! Налей ми още... любовнико."

Да, има такива отношения, има такава семейна динамика. И колкото да е странно тези хора се обичат и това си проличава в моментите, когато се смеят заедно, но не знаят как да бъдат нежни един спрямо друг, нито да кажат, че имат нужда от това, именно защото за скрили от самите себе си копнежът за нежност.

Все още ли се съмнявате, че се влюбваме в този, който прилича на нас? Добре. Тогава помислете може ли от две половинки да стане едно цяло ако в същността си тези половинки нямат нищо общо!

И все пак ако смятате, че в началото на връзката всичко е било различно и сега не се чувствате удовлетворени от партньора си, можете да опитате всички онези малки трикове тип "как да го накараш отново да се влюби в теб" или "как да стане горещо в леглото", но най-добрият начин е да се обърнете към фамилен терапевт, чиято основна задача е да изглади намачканите ризи и рокли на отношенията, откривайки нови прилики и осветявайки затъмнените емоции.

Автор: Роза Филева-Хаджова, психолог, психотерапевт в Ателие Афект

Вижте още: НАПРАВЕТЕ ГО ЗА СЕБЕ СИ! ЗАПОЧНЕТЕ ВЕДНАГА!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 

 
 

Още публикации от категория "ИЗКУСТВОТО НА ЛЮБОВТА"

vig vsi4ki