Писмо в бутилка
- автор: Антония Нотева
- категория: Изкуството на любовта
Днес не е Свети Валентин и имам нещо да ти казвам. Знаеш ли, обичам те! Поради толкова много причини и най-вече – безпричинно! Обичам усмивката ти, ръцете ти, уханието ти! Обичам присъствието ти в стаята, което я изпълва като уютен аромат на козунаци по Великден. Обичам начина, по който се приближаваш зад мен, а косъмчетата на врата ми настръхват миг преди да бъдат целунати...
Всъщност не мога да обясня защо те обичам – любовта не е теорема с доказателства. Но аз съм човек на детайлите, познаваш ме. Макар да е магия отвъд думите, ми се иска да опиша любовта си. Нека опитам – просто така, заради женското бърборене...
Обичам начина, по който ме гледаш. Все едно съм най-прекрасната жена на света (добре де, знам, че съм), най-интересната загадка за разплитане, най-гостоприемното място, на което си бил, или най-апетитния сладкиш, който искаш да вкусиш... Обичам своето отражение в очите ти, което е по-красиво голо, отколкото облечено и в най-сексапилното бельо. Обичам желанието в погледа ти, което ме превръща в горяща и тръпнеща същност...
Обичам прегръдката ти. Онази, пред която мога да съблека деня си, ролите, страховете и да остана само аз, по душа. В ръцете ти понякога ще заспивам с усмивка, понякога ще изплаквам закъснели сълзи, а понякога – ще притихвам подобно на дете, което се е уморило от дрехите на възрастен...
Обичам и начина, по който ти ми се доверяваш, когато ме оставиш аз да те прегърна. Мога да поема болката ти, съмненията, напрежението. Остави ме да ги попия с устни и да ги разпръсна с нежни пръсти. Умея го, особено за теб. Мога да бъда истинска вълшебница, когато между нас циркулира енергията на любовта...
Обичам смеха ти, преплетен в осморка с моя. Хуморът е наш съюзник, който никога не ни оставя да се приемем твърде насериозно. Толкова е забавно да жонглираме с него във всякакви ситуации...
Обичам прямотата ти, понякога неудобна или смущаваща, но винаги – пречистваща. Аз съм тук, за да й отговоря не по-малко откровено. Доверието между нас е онова, което ми вдъхва повече сили и от любовта ни. Нищо не е вечно и за нищо няма гаранции, но докато сме искрени един с друг, развитието е възможно...
Обичам тишината между нас. Тя е пухкаво, топло одеяло, което ни обгръща. Не боде, не крещи, не плаче, не рисува пропаст...
Обичам дързостта ти, ведростта, добротата, лудостта ти, които ти пречат да се предаваш, да се пречупваш, да потъваш в негодувание. Обичам вярата ти в чудесата и способността ти да се бориш за тях... Аз не съм толкова умела в това, но съм готова да зашия вярата си и да полетя след теб...
Не-е-е, няма да ми стигне това писмо, за да опиша и една стотна от нещата, които харесвам и обичам в теб, в нас, между нас! Обичам да говоря с теб, да се любя с теб, да се смея с теб, да танцувам с теб, да се разхождам с теб, да спя до теб, да се събуждам до теб, да правя луди неща с теб, да правя ежедневни неща с теб, да оставям пространство между нас, когато ни е нужно... Обичам дори да споря с теб, защото се чувствам в безопасност от унижение и посегателство. Така че гневът, недоразуменията, различията не ме плашат. Не ми харесват, но ги обичам. Защото са доказателство, че отношенията ни са реални и действащи, развиващи се постоянно.
Обичам себе си и живота си, но той е още по-прекрасен, когато ти си в него, когато си свидетел на моето съществуване и себеизразяване. С радост и отговорност съм същият свидетел за теб. Не се боя от трудностите на съжителството и любовта, когато мога да си партнирам с човек като теб. Ще се справим, знам го. Докато и двамата го искаме. Докато и двамата ценим това, което имаме, и му даваме най-доброто от нас...
Знаеш ли, още не сме се срещнали, а вече толкова много те обичам! Това е прекрасно! И един ден ще го споделя с теб наистина...
Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея
Вижте още: АКО ТИ ЗАСПИШ, ЩЕ СПЯ
