Gnezdoto.net
Сливане и близост - 4 основни различия

Сливане и близост - 4 основни различия

На пръв поглед може да ни се струва, че сливането (симбиозата, конфлуенцията - термин от гещалт-терапия, означаващ процеса на психологическо съединение на хората в едно цяло) - се явява истинска близост в отношенията. Тоест, когато чувствам, че съм в единство с партньора, в пълно съгласие и прилика (до степен, че си приличаме буквално във всичко!), си казвам: “ето я истинската близост, онова мечтаното щастие, за което всички говорят!”.
Сливането, наистина се явява доста приятен процес в определени етапи от развитието. Поначало кърмачето се намира в симбиоза с майката, където се чувства много добре. Но постепенно детето се отделя.

В началния етап на изграждане на отношенията при двама възрастни, сливането също има място. Именно благодарение на него ние откриваме онези хора, с които ни е добре, с които можем да споделяме едни или други емоции и да се чувстваме подкрепени.

Но всички отношения имат развитие и не стоят на едно място. След сливането идва диференциацията - етапът, когато започваме да забелязваме не толкова приликите, колкото различията.

В някои връзки да се изправиш пред различията на другия означава да скъсаш, да се разделиш, да се разведеш. Но формирането на близост е възможно само тогава, когато етапът на диференциацията е изживян и минат и различията на партньорите са се превърнали в ценност за връзката.

Да отбележим основните различия при сливането и близостта, за да станат въпросните (различия) ценността на нашата статия.

1. В сливането съществува само "ние", в близостта присъстват "аз" и "ти".

В сливането много трудно се разбира, кой какво иска и кое за кого е важно. Преобладава местоимението "ние". "Ние искаме да се поразходим", "Ние се нуждаем от нов апартамент", "Това се прави за семейството", "Това е нашето желание".

Разбира се, желанията и потребностите могат да съвпадат, но това става ясно само в случаите, когато има възможност да се отделиш и да сравниш ("ти искаш да се разходиш - да, и аз искам!"). В сливането липсва опцията отделяне и съпоставяне, за такъв навик просто няма място. По тази причина често не е възможно да разбереш кой точно иска да се разходи и кой се нуждае от нов апартамент.

2. В сливането отношенията се изграждат през взаимни манипулации. В близостта - с взаимно договаряне.

В симбиотичната връзка единствен възможен начин за задоволяване на (различаващите се) потребности са манипулациите. "Ако не направиш еди какво си - ще умра (ще се разболея, ще се обеся)!", "Как си могъл да не изчистиш за мен!", "Нормален ли си, не виждаш ли колко съм зле, не можеш да излезеш сега с приятели!", "Нима харесваш тази идиотска кола?!". Тоест всеки от партньорите се опитва да постигне своето с подмолни действия. Играта с чувствата на партньора се явява основна при съзависимите двойки.
Накратко: като следствие от манипулациите на единия партньор, другият започва да изпитва жалост, вина, страх или срам, той "се покорява" на манипулатора, игнорирайки собствените си потребности. И в отговор също започва да манипулира, но в друга форма.

В близостта партньорите разпознават и открито заявяват своите потребности. Те не виждат в това нищо срамно или заплашващо връзката (по образеца "Какво, ти не обичаш това кино?! Край! Разговорът е приключен!").

В близостта задоволяването на потребността на единия преминава през разбирателство с другия. "Би ли ми направил кафе, моля? Ако не те затруднява да ми го направиш сега?". В този случай отказът на партньора (ако той, например, закъснява за мач) няма да се разглежда като отхвърляне, неуважение или омраза, а ще се приеме с разбиране.

В близостта също така има място за уважението на ценностната система и мирогледа на другия. Има отговорност за собствените възгледи. Никой не налага и не се опитва да замени ценностната система на партньора със своята собствена.

3. В сливането няма място за различията. В близостта различията се явяват нещо ценно.

В симбиотичните отношения изправянето пред различията на другия е крайно проблематично. Различията се възприемат като нещо заплашващо, представляващо сериозна опасност за връзката. "Как ще живея с нея, след като не умее да готви (не иска и да се учи)?!", "За какво ми е нужен той сега, щом печели толкова малко?!"

В близостта различията се възприемат като ресурс. "Да, тя не обича да готви, но е прекрасна любовница и за нея винаги е важно, как се чувствам!". "Да, той не е милионер, но когато го гледам, как играе с децата, се чувствам истински щастлива!"

4. Сливането - това е зависимост и ужас от самотата. Близостта - това е свободата да избираш.

Хората, които са свикнали да се намират в симбиоза, изпитват страх да останат сами. Те се боят, че ще бъдат ненужни и изоставени. Те са силно зависими от партньора и запазването на връзката им е по-важно от задоволяването на собствените им потребности. Струва им се, че е добре да правиш добро на другия така, както искаш той да прави добро на теб. В такъв случай трябва да се откажеш да правиш добро сам на себе си ("защото това е срамно").

Хората, които имат способност за истинска близост, съвсем нормално понасят оставането насаме със себе си. Те са в състояние да задоволяват потребностите си съвсем самостоятелно. Същевременно във връзката те се чувстват по-топло, по-интимно, по-уютно. По тази причина встъпването във отношенията за тях е въпрос на личен избор. И ако се случи така, че връзката прекъсне, това няма да означава заплаха за оцеляването им. Да, най-вероятно раздялата няма да е радостно събитие, но тя ще е факт, който може да се преживее. Възможно е да изградиш близост и с друг човек, нали?

Ако сте забелязали, че и във вашата връзка има процеси на токсично сливане, това вече е голяма стъпка напред. Най-често ние не ги улавяме, а просто се чувстваме нещастни и депресивни. Да разпознаеш моделите, които те вкарват в токсичното сливане, а също така и да откриеш начини да излезеш от този капан - може да бъде задача в психотерапията. В определен случай психотерапията може да послужи за добро изграждане на навиците за създаване на взаимоотношения, основани върху истинска близост, свобода, дълбок интерес и желание.

автор: Елена Митина/ elenamitina.com.ua

превод: Ирина Янчева-Карагяур /консултант позитивна психотерапия/

редакция: Галя Йоргова/ консултант позитивна психотерапия/

Вижте повече за Ирина Янчева-Карагяур и още статии от нея

Вижте още: ДОГОВАРЯНЕТО НА ЦЕННОСТИ – РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТЛИВА ЛЮБОВНА ВРЪЗКА!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ИЗКУСТВОТО НА ЛЮБОВТА"

vig vsi4ki