Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

С мъж у дома. 12,5 открития от съвместния ми живот с любимия

С мъж у дома. 12,5 открития от съвместния ми живот с любимия

Имам си мъж. За пръв път в живота. Разбира се, срещала съм се и с други мъже, но всички те бяха епизодични явления и извън пределите на жилището ми. Но ето че един ден...

Станах сутринта и когато отидох в тоалетната, капакът на тоалетната чиния беше вдигнат. Така започна новата ера в моя живот. У дома се беше заселил мъж. В началото си мислех, че няма да се задържи дълго. Мъжете са едни такива капризни...

Първата му работа беше да заяви, че щом сме решили да живеем заедно, просто е нехуманно да използваме презервативи. Вярно, не уточни спрямо кого е нехуманно. Изникнаха три варианта. Изглежда, че него го интересуваше само един. Мен обаче не ме устройваше. Обвиних го в егоизъм и безотговорност. Той ме посъветва да си купя вибратор. Аз му напомних, че живеем в ерата на СПИН-а. Той каза, че не е такъв. Аз му казах да се гръмне. Усмихнах се криво. Той затръшна вратата. Аз си боядисах косата.

Чух го да си отключва.
– Едва успях да намеря отворена аптека. Ето... – подаде ми малка опаковка. – Ама ти наистина ли си червенокоса?

И така, започнахме съвместния си живот. Вечер като се прибирах вкъщи, вече не се стрясках като виждах, че прозорците ми светят. Вече не казвах „Имате грешка“, когато звъннеше телефонът и някой произнасяше неговото име. Възглавницата ми миришеше на неговия одеколон. Той хъркаше нощем, придърпваше завивките към себе си, а сутрин ги намирах на пода. В тоалетната четеше криминални романи, а после крещеше през вратата:
– Хартия!
– Откъсни си първа глава! И да не съм видяла повече тези боклуци в дома си!

В компания цитираше Кант. Непрекъснато настъпваше котката по опашката и винаги твърдеше, че е случайно. Учеше ме да се ориентирам по звездите. Отучи приятелките ми да идват вкъщи. По някаква причина ми подари надуваема лодка. Притесняваше се от мама.
Нощем ме будеше с целувки. Сумтеше докато се миеше. Пръскаше огледалото в банята с паста за зъби. Посред зима ми купуваше ягоди.

С една дума, беше неотразим.

В дома ми се появиха музикална уредба и гирички. Музиката звучеше от сутрин до вечер. Гиричките бездействаха. Когато чистех, все трябваше да ги местя насам-натам. Гостите непрекъснато се спъваха с тях. Съседката каза, че тези „железа“ развалят естетиката в хола. Накрая не издържах и му предложих да ги изхвърлим. Любимият избухна в справедлив гняв. Припомни ми, че здравият дух е в здраво тяло. Оказа се, че вече разглеждал щанги в спортните магазини.

– Бицепсите трябва да се помпат... – поверително ми съобщи той.

Но затова пък сега винаги имах под ръка пяна за бръснене. И вече можех напълно равностойно да участвам в разговорите с приятелките ми на тема „А пък моят вчера...“:
А) до сутринта игра на компютъра;
Б) цял ден лежа под колата;
В) изяде седмичните ни запаси от котлети;
Г) пак пуши в тоалетната;
Д) каза, че от сериалите се затъпява;
Е) цяла вечер гледа бокс;
Ж) ...гадина такава!

Накратко, съвместният живот с любимия доведе до маса открития. Някои приятни, някои - не толкова.

Откритие първо: Той яде.

Откритие второ: Той постоянно иска да яде!

Кафе и мандаринка не го устройваха за закуска. В дома ми се появиха ненавиждани от мен продукти: сметана, сланина, захар, водка, макарони. Рейтингът на майонезата скочи до тавана. Започнах да обръщам внимание на кулинарните рецепти в списанията. И вечният въпрос „Какво да приготвя за вечеря?“ ме тормозеше по хамлетовски. Откачах. Непрекъснато нещо варях, пържех, прецеждах, опитвах... Вдигнах три килограма. Любимият беше доволен, весел и винаги готов за ядене. Когато пет минути след обяда ровеше в хладилника с думите „Нямаме ли нещо вкусничко?“, направо ми идваше да му ударя един и да тръшна вратата. Започнах да си мечтая в магазините да се появят пакети с надпис: „Храна за мъже. 10 кг“. Да му купиш и да си свободна цял ден.

Откритие трето: Той си крие чорапите.

Надявам се, че не от мен. Това, че ги е носил, естествено не е тайна за мен. Първата му работа като си дойде от работа беше да потърси някакви скришни места и там, като катерица в скривалището си, да ги смотае, като предварително ги направи на топка. И никакви намеци не бяха в състояние да го накарат да оставя тези „охлюви“ поне в банята. С маниакална упоритост той ги буташе под дивана, под креслата, и изглежда беше готов дори да разкове паркета, за да трупа там своите съкровища.

Откритие четвърто: Той си правеше завещание всеки път, когато го заболеше зъб или имаше хрема.

Стенеше и охкаше като ранен бизон. Задушаваше се само от споменаването на думата „поликлиника“ и молеше за моето милосърдие. То му беше необходимо, за да се отърве от нечовешките страдания. Държеше ме за ръката и благородно ме съветваше да пребоядисам стария Опел преди да го продам. И като истински мъж, сдържащ риданията си на смъртния си одър, се прощаваше със скъпите на сърцето му вещи: дисковете с музика, мобилния му телефон и любимия му спортен вестник.

Откритие пето: Той можеше да мълчи.

Беше в състояние цяла вечер да прекара пред телевизора без да пророни и дума. Той, който знаеше два езика и имаше висше образование, ако можеше щеше да сведе общуването си с мен до три фрази: „Добро утро, скъпа“, „Любима, какво има за вечеря?“ и „Ела при мен...“. В името на справедливостта, трябва да отбележа, че контактите с майка му или телефонните разговори с приятелите му също не се отличаваха с особено красноречие. А взаимоотношенията с най-добрия му приятел се крепяха на съвместното гледане на футбол, придружени със съдържателните коментари:
- Подай! Подай му, бе! Копеле такова... Дай бирата...

Откритие шесто: Обичайки да мълчи, той не понасяше тишината.

Така и не успях да разгадая този парадокс. Не стига че музикалната си уредба докосваше по-често, отколкото мен, той практически никога не напускаше мястото си пред телевизора, превключвайки каналите със скоростта на светлината. От началото до края моят любим гледаше само новините и спортните предавания. През останалото време щракаше с дистанционното. Картините в телевизора се сменяха като в пъстър калейдоскоп. От което направо ми се виеше свят. И не дай боже да застанеш случайно между него и телевизора, следваше строга дипломатическа нота:
- Махни се от екрана!

Откритие седмо: Той ревностно брани територията си.

За негови владения се считаха: първо, мястото му на масата, и второ, любимото кресло. Даже гостите не можеха да сядат на табуретката му в кухнята. А бедната котка се изстрелваше като куршум от мекото кресло, само като чуеше познатите тежки стъпки в коридора.
Аз не престъпвах границите. Женската интуиция ми подсказваше, че е по-добре да не посягам на мъжкия му трон и на свещената му халба. Затова пък си позволявах да крия омразните гирички. Даже обмислях дали да не ги дам за вторични суровини – моят скъп спортист едва ли щеше да забележи липсата им.

Откритие осмо: Надзор и контрол.

– С кого говореше по телефона?... Кой е този очилатко на снимката?... Къде беше днес между четири и пет?... Откъде са ти тези обеци?...

– 1. С приятелката ми. 2. Брат ми. 3. На фризьор. 4. Ти ми ги подари...

Откритие девето: Вече не можех да лежа с часове в ароматната вана.

Моето деветдесеткилограмово зайче непрекъснато се опитваше да се промъкне в банята. Ту спешно му трябваше четката за зъби, ту изникваше внезапна необходимост да огледа течащото от два месеца кранче, ту пък се интересуваше ще успее ли да се помести и той във ваната и колко вода ще изтласкаме с телата си според закона на Архимед. Или просто му ставаше скучно и мрънкаше пред вратата като ме удряше по съвестта:

– Страдам от липсата на общуване!

В момента, в който излезех от банята, страдалецът доволно се връщаше в креслото си.
– Ей, а какво стана със закона на Архимед? – питах аз.
– Ще взема душ – съобщаваше милият и забиваше нос във вестника.

Откритие десето: Брадата му растеше.

Естествено, че ще расте. Растяла е и допреди нашето старомодно съжителство. Но преди моят герой идваше на срещите гладко избръснат, а сега аз го наблюдавах почти денонощно. Кожата на лицето ми започна да се бели от наболата му брада.

Откритие единадесето: Той не помнеше празничните ни дати!!!

Напълно. Амнезия. Дупки в паметта. Той помнеше деня на падането на Бастилията, на техническия преглед на колата си и на постъпването си в армията, но рожденият ми ден по никакъв начин не можеше да се закрепи в някое от мозъчните му полукълба. Всъщност той би пропуснал и Нова година, ако не беше повсеместното оживление.

– По улиците се появиха хора с елхи. Дали не е време да купим шампанско? – гласяха дълбокомислените му заключения.

Откритие дванадесето: Той се оказа страшно непрактичен.

Той не умееше да планира бюджета ни. Излизайки за храна, се връщаше с пет бутилки бира, пакет чипс и кофичка сладолед. Притесняваше се да получава доставки. Не можеше да се пазари. Купуваше всичко, което му предлагаха хитрите бабички на пазара. Веднъж вместо картофи донесе рози. Само въздъхнах.

– Обичам те – каза той, подавайки ми цветята.

Откритие дванадесето и половина: Той ме обича...

Изобщо, животът с мъж е като игра на шах. Непрекъснат блиц с не съвсем ясни правила.

– Но конят не се движи така.
– Глупачето ми... А как според теб се движи?
– Г-образно.
– Съседът да ходи г-образно. Аз ще се преместя ето така...
– И откога са тези нови правила?
– От току-що... Хайде, давай, любима...

Автор: Наталия Радулова


НОВА КНИГА:

NE BYDI IDIOT novo min

НЕ БЪДИ ИДИОТ! НЕ СЕ ПРЕЦАКВАЙ САМ! от Лари Уингет
Имаш ли план за успех? Защо нямаш? Време е да спреш да дрънкаш за нещата, които искаш. Време е да спреш да губиш времето си с извинения и обяснения защо не си точно такъв, какъвто трябва да бъдеш.
Тази книга е лекият ритник, от който имаш нужда, за да се откажеш от лошите си навици, които ти пречат да постигнеш целите си. Дай си сметка какво наистина искаш, не какво казваш, че искаш, и се хвани за работа.
"Това не е книга за философията на успеха. Това е книга за практическото приложение на успеха. Това е призив за действие. Целта ми е да я прочетеш, след това да я оставиш настрани и да направиш нещо!“ КНИГАТА МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ ОТ КНИЖАРНИЦА ГНЕЗДОТО С 20% ОТСТЪПКА ...
НОВА КНИГА:

Ако ти знаеше... Елчин Сафарли

АКО ТИ ЗНАЕШЕ... от Елчин Сафарли
Това е историята на едно момиче, което бяга от миналото, история за любовта, която лекува, удивлява и отново те връща към живота. Една млада жена пристига в Овалния град напълно изгубена, измъчена от обстоятелствата, болна и най-вече – с натежало сърце. Тя идва, за да забрави миналото, да избяга от родния си град и от един мъж... а може би и за да умре.
Но открива нови приятели, помирява се с миналото и... среща един мъж.
„Ако ти знаеше...“ е книга за необятната женска душа, за надеждата и избора, за втория шанс... КНИГАТА МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ ОТ КНИЖАРНИЦА ГНЕЗДОТО С 20% ОТСТЪПКА ...

„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

all books 1 min


НОВА КНИГА:

NE BYDI IDIOT 650x650 min
Виж повече за книгата ...

ako ti znaeshe 650x650 min
Виж повече за книгата ...

„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

all books 1 min

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ИЗКУСТВОТО НА ЛЮБОВТА"

vig vsi4ki
 
 
nesletters

kor kak raboti jivotyt gift min

kor vinagi ima nadejda gift min

kor zlatniyat grad gift min

kor az te chuvam min

kor krystopyt gift min

kor ikigai gift min