Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Тихият убиец на всички отношения

Тихият убиец на всички отношения

Често ли сте недоволни от половинката си? Карате ли се всеки ден? Ако отговорът е "да", то със сигурност имате много сериозни основания за това – той ви обръща малко внимание, не ви прави изненади и подаръци, не печели достатъчно, дразни се от приятелките ви, разхвърля из цялата къща чорапи и мръсни чинии... Всеки има своите причини и забележки, които стават повод за разправии, а понякога и за сериозни скандали.

А всъщност конфликтите в една двойка имат една-единствена причина. Ако успеете да се справите с нея, всичко става много по-лесно и дори забавно.

Вижте разказа на един мъж, който ще ви отговори на доста въпроси:

Точно се бяхме оженили, когато попаднахме с жена ми на някакъв психологически семинар. Водещият лектор се обърна към аудиторията и попита: „Каква е според вас основната причина за разводите?“

Тъй като бях ходил на предбрачни консултации, се чувствах специалист по въпросите на брака. Така че побързах да се изправя и да отговоря: „Сексът, парите и общуването!“ В същото време погледнах към жена ми и доволно се ухилих. Елементарно!

„Абсолютно невярно! – веднага каза водещият. – Това са само симптоми на истинския проблем.“

И тогава аз получих най-ценния съвет, който промени живота ми.
Лекторът продължи: „Бракът завършва с развод по една-единствена причина: високите очаквания.“

Бях шокиран. Просто не можех да проумея това откровение. Започнах да си припомням всички случаи на подобни високи очаквания, с които се бяхме сблъскали още през първия месец на съвместния ни живот. И си дадох сметка, че всъщност точно по тази причина в живота си съм имал безброй разочарования и дълбоко огорчение – не само в любовта, във всички видове отношения.

Прекалено високите очаквания наистина са отрова, която поразява всички сфери на живота – общуването с колеги и партньори, с приятели, с деца и родители...

И какъв е изходът?

След семинара сериозно се замислих по въпроса и тъй като обичам математиката, реших да съставя едно уравнение.

ОЧАКВАНЕ – РЕАЛНОСТ = РАЗОЧАРОВАНИЕ

И съответно разиграх следния хипотетичен (но напълно възможен) сценарий.

ОЧАКВАНЕ
Прибирам се изморен след тежък ден. И ОЧАКВАМ: жена ми да е приготвила вечеря; да е подредила масата, за да седем заедно да вечеряме; да изглежда перфектно (гримирана и с прическа); да е свежа и усмихната (Защото тя е идеална!) Освен това 16-месечната ми дъщеря да стои в своето столче и да се храни тихо и кротко, без да пищи и да разхвърля храна навсякъде. След спокойната семейна вечеря всички заедно да се отправим на разходка, като в същото време „някой“ трябва да почисти кухнята и да приведе дома ни в перфектен вид. (Може би икономът или домашната прислужница?)

РЕАЛНОСТ
Прибирам се малко по-късно от обикновено и не само че няма вечеря, но дори не е предвидена. Малката крещи с цяло гърло и показва с ръкомахане, че иска да яде.
Тръгвам да намеря жена ми и установявам, че тя работи над някакъв проект, който освен че е много важен, вече е изпуснала срока и трябва непременно да завърши. На въпроса ми: „Какво ще вечеряме?“ тя отговаря с изпепеляващия поглед на преуморена и съсипана от работа майка.

Взимам детето на ръце и се отправям в кухнята да търся храна. Там ме посреща хаос, купища мръсни чинии и празен хладилник. Накрая погледът ми се спира на парче сирене и хляб. „Топли сандвичи!“ – това е спасението.

Слагам детето в столчето му, което го докарва до неописуема ярост. Намирам бурканче с пюре и след като й слагам да яде, тя се усмирява. Временно.
Приготвям сандвичите и хапваме на крак. В кухнята е пълен погром. В дневната навсякъде са разхвърляни играчки, които само чакат да ги настъпиш и да те приземят на пода.

След вечерята със сандвичите с жена ми се строполяваме на дивана, като и двамата избягваме да срещнем погледите си. Никой не проявява ни най-малко желание да се захване с почистване на къщата.

Мога да продължа с този разказ, но предполагам, че на всички е ясно как би могла да продължи подобна вечер.

Следва РАЗОЧАРОВАНИЕТО – разликата между първите две.

Както беше казал някой „Очакването е майка на разочарованието“. Факт.

Така че за да не изпадаме в тази ситуация на неизбежното разочарование, по-добре да променим реда на нещата и да сложим реалността преди очакванията. С други думи, нека животът следва своя нормален ход – първо да видим каква е реалността и после да формираме очаквания.

Някой би казал, че е по-добре да нямаме никакви очаквания. Но това е крайна позиция. Когато те са реалистични, смислени и изказани на глас, тогава има полза от тях. Тогава можете да поговорите с човека до вас и ако той не е оправдал тези очаквания, да му кажете какво очаквате от него. А защо не и да коригирате някои от тях. Тогава наистина може да промените отношенията си към по-добро и да постигнете една здрава и хармонична връзка.

И така, зарежете високите (и особено нереалистични) очаквания. Направете наблюдение над реалността – такава, каквато е. И едва тогава формулирайте своите очаквания.

И не забравяйте да кажете за тях на своя партньор.

Вижте още: КОГАТО ПРЕЗ СЪЛЗИ ВИКАШ „МРАЗЯ ТЕ“, ВЪТРЕШНО ОЩЕ ПО-ВИСОКО КРЕЩИШ „ОБИЧАМ ТЕ“ - 25 ЦИТАТА ОТ ЕЛЧИН САФАРЛИ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 

 
 

Още публикации от категория "ИЗКУСТВОТО НА ЛЮБОВТА"

vig vsi4ki
 
 
nesletters