Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Приятелките не могат да живеят вместо нас, но могат да бъдат до нас в ...

Приятелките не могат да живеят вместо нас, но могат да бъдат до нас в ...

"Бих предпочел да вървя с приятел в тъмното, отколкото сам в светлина!" - Хелън Келър

Преди много години, докато почивах със семейството си на плажа, забелязах група жени, всичките на около 50. Беше очевидно, че се забавляват и прекарват времето си чудесно в тази женска компания. Пиеха ярки коктейли, носеха плажни чанти, пълни с вкусотии и с романи. Но повече от всичко ме порази смехът им. Смееха се силно и така заразително, че ми се прииска да се присъединя към тях.
Малко по-късно същата вечер, срещнах две от тях в асансьора и не се сдържах, казах им, че съм ги видяла на плажа и че в очите ми са изглеждали невероятно щастливи. Двете започнаха да се смеят в един глас.

– Да, на нас ни е добре, когато сме заедно – отговори едната. Стара традиция е, вече 20 г. идваме на този плаж. Не сме пропускали лято, въпреки че на всяка от нас се случиха и нещастия, и трудности, но ние никога не спряхме да се подкрепяме една друга.

– Не бива да губиш връзката със своите приятели, скъпа – добави и втората. – Колкото повече остаряваш, толкова повече те ще са ти нужни и ще ти липсват, защото ще намаляват като бройка.

Този разговор се запечата в паметта ми. Не ме разбирайте неправилно, тогава имах приятелки и много ги обичах, но разбрах смисъла на този разговор едва няколко години по-късно, когато навърших 40.

Приятелката ми изгуби съпруга си в самолетна катастрофа. За такива двойки, като тяхната, казват, че са създадени да бъдат заедно. И така си беше. Те бяха заедно от детството, обичаха се и бяха щастливи, докато смъртта на почука на вратата им. Приятелката ми беше изгубена, объркана, отчаяна, но точно в този момент ние, които я обичахме, бяхме до нея и успяхме поне малко да облекчим тежкото й бреме.

Самата аз преминах през достатъчно, видях колко болка причиняват разводът, болестите, безработицата. Струва ни се, че винаги сме сами в нещастието, но точно приятелите могат да ни докажат, че бъркаме в това.
Разбирам, че да поддържаш връзка с приятелите си е трудно, много трудно, особено, когато имаме малки деца. Времето не достига, нямаме сили, а трябва да се свършат толкова много неща. Но едно разбрах, докато наблюдавах моята приятелка – истинските, силни приятелски връзки помагат да излекуваш душата си, когато бедата вече се е случила. Тя не ни забравяше в най-щастливите си моменти, а ние бяхме до нея, когато нещастието се стовари върху й.

Ние с момичетата заедно ходим на йога, взимаме една на друга храна и кафе за вкъщи, наглеждаме децата си и планираме заедно разходки сред природата. Разбира се, че любимите ни мъже играят значително роля в нашите животи, но има много неща, които те не могат да разберат и приемат. За тези неща е нужна приятелка.

Докато растем и ставаме възрастни, ни се струва, че можем да се справим сами с всичко и това си е така. Приятелките не могат да живеят вместо нас, но могат да бъдат до нас, за да поделим с тях радостта и тъгата си. И ако се грижим за приятелите си, ако инвестираме време и сили в тези отношения, в един момент ще се окажем на плажа с компания, с която ще можем да се смеем така заразително и открито, като онези дами, които срещнах преди много години. Онези щастливи жени и приятелки.

Източник: Adme.ru; автор: Кари Кампакис; превод:  myvelikoturnovo.com


БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ПРОЯВЕНИЯ ИНТЕРЕС! ПРОМОЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДО 24 ЧАСА НА 21.08.2017 Г.

АКО СИ ЗАДАВАШ ВЪПРОСА "ТОВА ЛИ Е ЖИВОТЪТ, КОЙТО СИ СТРУВА ДА ЖИВЕЯ?", ТАЗИ КНИГА Е ТОЧНО ЗА ТЕБ! 

promo banner the empathy problem 66 min

Два свята. Светът на ултрабогатите и светът на обикновените хора. Могат ли да се срещнат тези два толкова различни свята?
Гейбриъл Вон има всичко, което един 32-годишен мъж може да желае. Дяволски красив и неимоверно богат, мениджър на мултимилиарден хедж фонд, Гейбриъл принадлежи към онзи 1 процент, който управлява парите на света. А останалите 99 процента за него са нищожни и глупави хора.
Но един ден приказният живот на Гейбриъл е помрачен от „дребно неудобство“ – мозъчен тумор, който разбърква съставките на сложния коктейл от емоции в главата му. Млада и „невзрачна“ цигуларка се изпречва на пътя му и егоцентричният милионер се чувства странно привлечен от нейната музика. И от нея.
Какво се случва с него? Защо изведнъж започва да забелязва другите и да се вълнува от съдбата им? Ще успее ли да компенсира поне малко последствията от предишния си начин на живот? Възможно ли е и той да има душа, която да се опита да откупи от жестокия и примамлив свят на парите? Твърде късно ли е да промени живота си?
Отговорът е някъде там, в сърцето на всеки човек. Защото рано или късно всички се изправяме пред въпроса: Това ли е животът, който си струва да живея? Виж още...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.