Gnezdoto.net
Дървото на Живота

Дървото на Живота

  • автор: Кристина Митева
  • категория: Мъдрост

Мисля, че едно красиво сравнение може да бъде направено между човешкия живот и животът на едно дърво. И в двата живота има сходен смисъл - да бъдеш (но да бъдеш балансирано) между земята, която те ражда и храни и в която са корените (или тялото) ти, и небето, което дава простор, дух, необят и стремеж нагоре, стремеж за развитие, за даване на плод, за растеж на душата...

Хората, които са отдадени предимно на задоволяване страстите, желанията и нуждите на тялото си, приличат на дърво, което не може да израсне нагоре и да даде плод, защото липсва емоцията и душата, липсва духа и простора, погледа към околното и нагоре. Обречени са на безплодие - не във физически, а в човешки, в истински и в творчески смисъл, на непълноценен живот, осакатен от оскотяване. Тогава, мисля, и корените са обречени да изгният. Тогава дори връзката - която тук не е връзка, а вкопчване - със земното липсва или излинява и загива.

От друга страна, и хората, отдадени единствено на духовния си живот и на духовното си развитие, изпадайки в другата крайност, са обречени на безплодие, за съжаление. Примери много. Аскети (от древността, та до наши дни), анорексици... Много думи, които започват с буквата "а-", което значи отрицание. На телесната ни природа или на друго... Тъжно, но е факт. И корените, и стъблата, и клоните, метафорично казано, на такива хора изсъхват, те не искат да се хранят от земята и съответно няма как да дадат плод. Красив порив, но неспособен да се развие както трябва тук, на този земно-небесен свят, съчетание от противоположности, които трябва да бъдат в хармония. В нас и извън нас.

А е тъжно нещо безплодния живот, безплодния човек, безплодното дърво... Звучи като проклятие. В Библията пише следното: "На другия ден, когато излязоха от Витания Той огладня; и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но като дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки!" (Евангелие от Марка, глава 11, стихове 12 и 13).

Ето колко важно е да раждаме плодове - във всякакъв смисъл. Да се научим на баланс вътре в себе си между земното и духовното в нас, и да поддържаме този баланс. Да бъдем в хармония с различните неща у себе си, колкото и да са противоречиви понякога.. Само тогава можем да бъдем пълноценни човешки същества, от плът и кръв, но и с душа.. А и от плътта, и от душата си можем да раждаме и това е най-красивото.. В това е смисълът на Живота, според мен. И неговата пълнота. Да "предадем нататък"... Животът, енергията... Да оставим следа, да оставим нещо, или пък много неща, след себе си. Да родим и да (съз-) дадем, след като сме родени и ни е било дадено - и душа, и плът и кръв, и храна, и грижа... За да ни има и в бъдеще. Да бъдем проводници между световете в нас и извън нас, които можем да опознаваме... Както и между миналото - предишните поколения, от които произхождаме - и бъдещето - нашите деца, следващите поколения. И да бъдем чисти в това... Да бъдем като едно дърво, което е проводник на земната енергия, която е нужна на Живота тук, от корените си нагоре към върховете на клоните си... Към необята.

Щастието е в това да даваш. Да имаш какво да дадеш...

Вижте повече за Кристина Митева и още статии от нея 

Вижте още: МОМЧЕТО И ЯБЪЛКОВОТО ДЪРВО

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki