Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Царската везна

Царската везна

Имало някога едно царство. Земите му били плодородни, хазната била пълна, а хората живеели доволно и богато. Владетелят на царството бил щедър и справедлив.

Когато се родил първородният му син, царят бил толкова щастлив, че решил да направи специално благодеяние на поданиците си – такова, че да се помни дълго денят на раждането на престолонаследника.

Сложил той една везна на градския площад и наредил на царските пратеници да разгласят из царството, че в този ден всеки ще получи дар от владетеля. Условието било всеки да донесе по нещо, да го сложи в едното блюдо на везната и колкото тежи, толкова злато ще получи.

Зарадвали се хората, разтичали се и започнали да се трупат на площада пред везната. Носели най-различни неща, къде по-тежки, къде по-леки – кой каквото имал, поставяли ги на везната, а царят слагал злато от другата страна, докато двете блюда се изравнели.

По някое време дошла една дрипава старица, която видно не носела нищо със себе си. Застанала и тя пред везната, отворила шепата си и пуснала в нея някаква малка костица.
– Много си скромна, добра жено! – казал царят. – Нямаше ли нещо по-голямо, което да донесеш? За тази костица почти нищо няма да получиш.
– Е, това донесох, господарю – отвърнала жената. – Пък нека да видим колко тежи.

Сложили една дребна златна монета в другото блюдо на везната. Но тя не помръднала. Всички се учудили, но добавили още една. Везната продължавала да стои неподвижно. Сложили още една, още една, изсипвали цели торби със злато... Везната сякаш била залепнала. Изнесли от хазната купища злато и започнали да го трупат на везната, но резултатът бил същият. Везната не мърдала. Сякаш малката костица тежала тонове. Царят и неговите съветници гледали в недоумение и не можели да повярват на очите си. Това била някаква магия!

– Какво е това чудо, жено? Каква е тази костица, че тежи толкова много? – накрая попитал царят. – Изглежда, че цялто ми богатство няма да стигне за нея.
– Това е костица от човешкото око! То е ненаситно, господарю – казала старицата. – Колкото и злато да сложиш срещу него, все му е малко. Едва когато човек умре и отиде в земята, изчезва и алчността му. Една шепа пръст му трябва само...

И като казала това, старицата се навела, взела една шепа пръст от земята и я хвърлила върху блюдото с костицата. Тогава и везната се наклонила обратно.

Притчата е от сборника „Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота“, издателство Гнездото


НОВА КНИГА:

lubov s malki bukvi min
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ от Франсеск Миралес
Самотен университетски преподавател, изгубена детска любов, улична котка и цял куп ексцентрични герои са оплетени в тази пълна с обрати история, която се развива на фона на магнетична Барселона.
Очарователна, забавна и трогателна история за силата на малките действия и за магията на случайността. История, която ни насърчава да се събудим за собствения си живот и ни напомня, че той е едно незабравимо пътешествие, което не трябва да изживяваме сами. Ще се влюбите в тази книга. КНИГАТА МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ ОТ КНИЖАРНИЦА ГНЕЗДОТО С 20% ОТСТЪПКА ...
СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

vsichko e lubov 870x387 min
КНИГА 1: ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ; КНИГА 2: АКО ТИ ЗНАЕШЕ...
Вижте повече за книгите ...

„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

all books 1 min


НОВА КНИГА:

lubov s malki bukvi 600x600 min
Виж повече за книгата ...


СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

vsichko e lubov 660x660 min
Виж повече за книгите ...


„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

all books 1 min

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters