Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Спасителният сал

Спасителният сал

Имало някога един човек. Той бил любознателен и търсещ, искал да опознае света. И тръгнал на път.

Минавал през различни земи, през гори и планини. Веднъж, пресичайки една гора, на пътя му се изпречил буен поток. Спрял се човекът и се зачудил какво да прави. Не можел да остане в гората, защото била пълна с диви животни, които можело да го разкъсат.

Стоял на своя бряг, пълен с опасности, и виждал отсрещната страна, на която се простирала приказно красива, плодородна равнина. Трябвало да премине на другия бряг! Но наблизо нямало нито мост, нито лодка.

И той решил да си направи сал. Сковал го набързо и се спуснал в буйните води. Започнал отчаяно да гребе с ръце, с последните си сили се опитвал да се задържи на повърхността без да потъне. Накрая, с огромни усилия успял да стигне до спасителния бряг.

Но преди да продължи пътя си, човекът започнал да мисли какво да направи със сала: „Този сал ми свърши огромна работа. Без него никога нямаше да достигна до безопасния бряг. Не мога да го захвърля просто така. Ще го взема със себе си.“

Сложил сала на гърба си и продължил, превивайки се под тежестта му. Не след дълго срещнал един старец.

– Защо носиш със себе си този тежък сал, синко? – попитал старецът. – По нашите земи няма реки и езера, няма да ти трябва. Защо не го оставиш?

– Той ми спаси живота. Благодарение на него успях да стигна до тук. Не мога просто да го изхвърля – отговорил човекът.

– Позволи ми да ти дам един съвет – продължил мъдрият старец. – В живота има неща, които ни помагат в определен период, за да продължим напред. Те са единственото решение за този момент, те ни отвеждат от брега, пълен с опасности, до новия бряг с нови възможности. Те ни помагат да преодолеем препятствие, да се спасим от трудна ситуация, да преминем от един до друг етап от живота си и да продължим напред. Но те са били нашият спасителен сал за този момент и за тази ситуация. Не е нужно да ги носим цял живот със себе си. Просто трябва да благодарим и да се разделим с тях. Важен е пътят напред и лекотата, с която се движим по него.

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

НАЙ-ЧЕТЕНИ:

andrew matthews min

elchin min

lari min 1

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters