Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Прошка снимка: pixabay.com

Прошка

Веднъж поканили един свят старец, за да обсъдят греховете на един монах и наказанието, което трябва да му наложат за тези грехове.

Старецът в началото отказал да участва в импровизирания съд, но накрая успели да го склонят и той дошъл. Когато пристигнал, носел на рамото си плетена кошница, пълна със ситен пясък. Докато вървял, пясъкът се сипел през едрите пролуки на кошницата.

– Какво е това, отче? – попитали го другите монаси. – Защо ти е тази кошница?

– Братя мои, това са моите грехове – отговорил старецът. – Те се сипят след мен, но аз не ги виждам. В същото време дойдох тук, заедно с вас да съдим чуждите грехове.

Монасите се спогледали и разбрали какво искал да им каже мъдрият старец. И простили на сгрешилия монах.

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters