Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Когато търсиш лошото в човека, непременно ще го видиш снимка: pixabay.com

Когато търсиш лошото в човека, непременно ще го видиш

Често обвиняваме и съдим хората на база предположения, слухове или просто наши собствени негативни мисли. И когато се фокусираме върху тях, те не само от подозрения се превръщат в истина, но и могат да достигнат до гигантски размери с непредвидими последствия.

Затова преди да осъдим човека до нас, е най-добре първо да успокоим демоните в собствената си глава. Защото, ако търсим лошото, непременно ще го открием.

Помислете си, дали наистина вашият приятел е направил това, в което го подозирате. Дали предателството, което приписвате на колегата си, всъщност е вярно...

Вижте една притча, която разказва за това.

Един човек станал сутринта и както обикновено тръгнал да върши работата си из двора. Когато отишъл да си вземе брадвата, той установил, че я няма.

Тук търсил, там търсил – никъде я нямало. Претърсил целия двор, къщата, постройките за животните.

Няма я! Явно някой я е откраднал! „Кой може да е?

Трябва да е някой, който вчера е влизал в двора ми...“ – мислел си селянинът.

И изведнъж се сетил: „Ами да! Съседът е! Нали вчера идва да ми върне ведрото, което му бях дал назаем. Друг не е идвал. Срам няма този човек! Аз му услужих, а той в замяна да ми открадне брадвата!“.

Същия ден, като излязъл и минал покрай къщата на съседа си, забелязал, че човекът се държи много странно. Работел съсредоточено в двора си и дори не вдигнал глава да го поздрави.

„Той е! Явно е гузен и не смее да ме погледне!“ – помислил си. На следващия ден го срещнал на пазара. Съседът изглеждал точно като крадец. На лицето му било изписано, че крие нещо. Озъртал се притеснено и не смеел да срещне погледа му.

„Знаех си, че е той! – продължавал да се гневи селянинът, но се чудел как да повдигне въпроса за открадната брадва. – Все пак не съм го видял с очите си да я взима. Как да го обвиня направо?“

Прибрал се вкъщи, а мисълта за крадеца не му давала мира. Е, ще си купи нова брадва. Но може би е най-добре да отнесе въпроса до съдията.

Успокоил се малко от тези мисли и се заел отново с работата си. И изведнъж забелязал нещо да проблясва в тревата. Навел се и какво да види – острието на брадвата. Явно се била претърколила от купчината с дърва и останала скрита между високите треви.

– Е, добре че се намери! – зарадвал се селянинът. – Хем няма да купувам нова, хем няма да си развалям отношенията със съседа.

На другия ден, когато минал покрай „крадеца“, той си бил отново предишният му съсед – добър и честен човек. По нищо не приличал на крадец, лицето му било спокойно и ведро. Работел нещо в градината си. „Явно се е навел над лехите и не вижда, че минавам. Иначе непременно щеше да ме поздрави.“ – казал си селянинът и отминал.

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Вижте още: ПРИТЧА ЗА ЧЕРНИТЕ ПЕРИОДИ В ЖИВОТА НИ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters