Книгите, които ме промениха: Проницателят от Анди Андрюс

Препрочитам този пасаж всеки път, когато чувствам, че губя посоката, всеки път, когато усетя, че отчаянието е на път да превземе душата ми:

"Защо всички си мислят, че когато кажат "Бог поставя всекиго там, където Той пожелае", то Бог ще постави точно тях на върха на планината или в някоя голяма къща, или пък на първия ред?... Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. На върха на планината нищо не расте. Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по-нататък, показва ни следващата цел. Но за да достигнем тази цел, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да се изкачваме по следващата височина. Но тъкмо в долината, докато бавно напредваме през гъстата трева и плодородната пръст, научаваме онова, което ни позволява да изкачим следващия връх на живота, съзряваме за изкачването на този връх. Та мисълта ми е, че в момента ти се намираш точно там, където трябва да си..." (Джоунс към Анди)

Колко пъти си повтаряме, че щастието не е крайната цел, а самото пътуване към нея. И въпреки това живеем с поглед, отчаяно вперен във висините, невиждащи и нечуващи живота около себе си. А целта изглежда толкова далечна! И ние изглеждаме толкова малки, толкова объркани, изгубени, сломени! Спри се. Затвори очи. Усети покоя в себе си. Всичко е наред. Не е нужно да бързаш. Не закъсняваш за никъде. Не си се изгубил. Ти си тук и сега. Ти си жив. Ти се учиш. Ти се бориш. Ти мечтаеш. Ти просто си ТИ! Огледай се около себе си. Усмихни се. Животът е чудесен!

***

Следващите редове винаги ми помагат да спра да се оплаквам и да се фокусирам не върху нещата, които смятам, че ми липсват, а върху тези, които съм благословена да имам: 

"Когато се съсредоточиш върху онова, от което се нуждаеш, ще установиш, че количеството и размерът на нуждите ти ще започнат да нарастват. Ако се замислиш само за онези неща, които нямаш, скоро ще се сетиш за още много допълнителни неща, които дори си забравил, че нямаш, и това ще те накара да се почувстваш още по-зле! Ако фиксираш съзнанието си върху мисълта за загуба, е много вероятно да загубиш... Но мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение в живота на всеки човек..." (Джоунс към Анди)

Колкото повече се оплакваш, толкова повече неща има, за които да се оплакваш, гласеше един статус във фейсбук. Истина е. Оплакването е като вглеждане през увеличително стъкло в проблемите и липсите ни. Единственият резултат е зелена светлина за чувството на самосъжаление. Колкото повече ни е жал за самите нас, толкова по-слаби и безпомощни се чувстваме. Обратното. Благодарността е като ключ към щастието. А щастието е като допинг за мечтите, истински катализатор на волята и вярата в успеха. Следващият път, когато започнете да се оплаквате, прехапете езика си, ощипете се, настъпете се. Все едно, просто спрете. Махнете с ръка. Продължете. Животът е чудесен! 

***

Тревожността е болестта на нашето съвремие. Казвам го от личен опит. Тревожим се за всичко - за здравето (своето и на близките ни), за любовта, за работата, за бъдещето (своето и на децата ни), за последиците от своите и чуждите действия... Сърцата ни са свити, умовете - парализирани. Звучи ли ви познато? Ако е така, следващите редове ще ви помогнат да излезете от тази порочна схема на мислене и да вдишате отново живота с пълни гърди...

"Когато съмненията и страховете ни връхлетят, ние подсъзнателно започваме да пресмятаме различни възможности. "Това може наистина да се случи!", казваме си ние, или пък: "Какво ще стане, ако..." И скоро сме така парализирани от мисълта за приближаващото нещастие, че не можем да продължаваме да живеем - не можем да работим, връзките ни с другите се разпадат. Представили сме си ясно целия път, който води до самоунищожението ни... Това, което трябва да направиш, е да победиш лошата логика с добра. Трябва да откъснеш подсъзнанието си от постоянното пресмятане на възможности. Вместо това го насочи към пресмятане на степента на вероятност нещо да се случи... Четирийсет процента от нещата, за които се тревожиш, бездруго няма изобщо да се случат... Други трийсет процента от нещата, за които се тревожиш, и без това вече са се случили. В миналото. А цялата тревога на света не може да промени нещо, което вече се е случило, нали така?... Около дванайсет процента от всичките ни тревоги са насочени към несъществуващи неща, които си въобразяваме във връзка със здравето си. Боли ме коремът. Дали нямам рак? Боли ме главата. Дали не е тумор? Татко умря от инфаркт на шейсет години, а аз съм вече на петдесет и девет... Други десет процента са жалките ни дребни тревоги за това какво мислят другите хора за нас. А ние нищо не можем да направим по въпроса какво мисли някой друг за нас... Осем процента остават за наистина вероятните, основателни и смислени тревоги. Но не забравяй, че повечето от тези истински тревоги се отнасят за неща, с които човек спокойно може да се справи. Повечето хора губят толкова време в тревоги за неща, които никога няма да се случат, или за неща, които не могат да бъдат контролирани от никого, че не им остава никаква енергия за онова, с което всъщност могат да се справят..." (Джоунс към Уокър) 

Не убивайте радостта си от днешния ден с мисли за евентуалните беди на утрешния. Те може би никога няма да дойдат. Не убивайте вярата си в щастливата развръзка с обезсърченото ехо на миналото. То никога няма да се върне. Не убивайте соковете на живота си с плевелите на тревогите си. Дишайте. Мечтайте. Очаквайте. Животът е чудесен!

***

Ще завърша с един любим пасаж. Той е за времето, когато тъмнината е най-непрогледна, когато имаш чувството, че силите ти са изчерпани, когато просто ти се иска да се откажеш от всичко... от мечтите, от борбата, от живота, от себе си...

"Дори самата възможност да дишате представлява автентична абслютна характеристика на съществуването, която не подлежи на съмнение. В дъха ви, мила приятелко, дори днес, във времена, които вие смятате за най-лошите в живота си, се крие доказателството за това, че надежда има. Това доказателство е истинно и не зависи нито от възрастта на човека, нито от физическото или финансовото му състояние, нито от цвета на кожата му, от пола, от емоционалната му зрялост, или от вярата, която изповядва. А сега ме чуйте внимателно... Ако дишате, значи още сте жива. Ако още сте жива, значи още сте тук, присъствате чисто физически на тази земя. Ако сте още тук, значи все още не сте довършили онова, заради което сте на земята..., което пък, от своя страна, значи, че целта на вашия живот все още не е осъществена, не е постигната. А ако целта ви още не е постигната, това означава, че най-добрата част от живота ви все още предстои, още не е изживяна... Ако най-добрата част от живота ви е още пред вас, тогава дори и през най-тежки времена може да сте сигурна, че предстои още смях, че предстоят още успехи, които да очаквате, още деца, които да учите и на които да помагате, още приятели, които да обичате и които да ви обичат. И това важи не само за вас, но за всеки човек. Това е потвърждение на надеждата, че... че в живота има още нещо." (Джоунс пред Уилоу)

Не забравяйте, че преди зазоряване е най-тъмно. Не забравяйте, че никоя буря не трае вечно. Не забравяйте, че винаги ще има утре. Не забравяйте, че животът е чудесен! 

...Не забравяйте, че думата "чудесен" идва от "чудо" - вярвайте в чудесата и те ще ви се случат!

За автора:

Анди Андрюс (Andy Andrews) е американски автор на над 20 книги за самопомощ, продадени в над 3,5 млн. копия по целия свят. Един от най-известните съвременни лектори. Три от книгите му, сред които и "Проницателят", са включени в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс. 

Вижте повече за Анди Андрюс и неговите книги

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.