Gnezdoto.net
Притча за вълка единак снимка: wall.alphacoders.com

Притча за вълка единак

Известно е, че във всяка вълча глутница има строга йерархия и всички се подчиняват на Алфа вълка и Алфа вълчицата. Има и вълк Бета, който се грижи за всички членове на глутницата и всеки от останалите вълци изпълнява определени дейности в зависимост от своето място в тази йерархия.

Най-накрая стои Омега вълкът, върху когото всички си изливат гнева. Последният често остава без храна, а и толкова често се налага Бета вълкът да го спасява и пази от жестоките нападения на другите вълци. Един такъв млад и хилав Омега вълк бил много недоволен от положението си в голямата вълча глутница и решил, че е по-добре да я напусне и да заживее като великия вълк единак, за който слушал да се говори от както се помнел.

Този огромен и могъщ вълк, живеел сам близо до тяхната ловна територия и от неговия силен вой се разтрепервала цялата глутница. Всички вълци се страхували от самотния вълк единак, а и по-голямата част от мечките избягвали да се срещат с него. Само най-едрите и свирепи мъжки екземпляри понякога се осмелявали да мерят силите си с този вълк. Бил толкова силен и непобедим, че легенди се разказвали за него дори и в съседните страни.

Слабият и онеправдан Омега вълк решил, че на всяка цена ще стане като своя митичен идол и при първия удобен случай, той избягал от своята глутница за да се срещне с него. Искал на всяка цена да разбере как се постига това величие и така започнало неговото дълго и рисковано търсене. Младият вълк се скитал сам из долините и по високите планини, бродел и нощем, и денем из вековните гори и наблюдавал внимателно покритите с ниска растителност равнини в продължение на цяла година, но не могъл да се срещне със своя кумир. Накрая обезсърчен и без сам да осъзнава колко по-опитен и по-силен е станал през този период на самотния си вълчия живот, той вече бил отчаян и готов да се откаже от това дълго и безрезултатно търсене и тъкмо тогава чул познатия вой на легендарния единак.

Воят се чувал съвсем ясно от близката гъста гора и младият вълк веднага полетял като стрела в посоката, от която идвал звукът. След броени минути стигнал до малка полянка и с огромна изненада видял, че там лежи един умиращ вълк, който бавно и с големи усилия ближел многобройните си рани.

– Не вярвам на очите си! – извикал изненаданият и запъхтян търсач на слава и могъщество. – Толкова дълго те търсих! Моля те! Не умирай, преди да си ми казал, как да постигна твоето величие на легендарен вълк единак? – примолил се младокът и приседнал пред умиращия единак в очакване на отговор.

– Млади момко, забрави за моето величие и се върни в глутницата! – бавно и със сетни сили му отговорил раненият вълк.

– Защо да се връщам в глутницата? – попитал учудено търсачът на слава. – Вече цяла година си живея сам и без нея ми е по-добре! – добавил той и гордо изпъчил напред заякналите си гърди.

– Виждаш ли инфектираната рана на челото ми? – попитал раненият единак и за минута замълчал, а после събрал отново последните си сетни сили и продължил. – Колкото и да си силен, винаги ще се намери някой, който в един момент ще те победи и ще ти нанесе някоя рана, с която не можеш да се справиш сам.

Тази рана е от тежката лапа на един грамаден мечок и ако живеех в глутница, другарите ми щяха да я ближат и нямаше да се инфектира. Сега сам виждаш, колко е опасен, тежък, рискован и нерадостен живота на самотните единаци. Няма никакво величие в него. След малко аз ще умра от тази инфекция, а ти ще се върнеш в глутницата и ще живееш заедно с другите вълци, за да има кой да ти ближе онези рани, които са недостъпни за твоя език!

И накрая само ще ти кажа, че няма по-голямо величие от това да помагаш на другите индивиди от твоя вид. Величието е в общуването и в умението да откриваш онзи път, по който ще стигнеш до сърцата и умовете на твоите братя и сестри! – това били последните думи на легендарния вълк единак и той след няколко секунди издъхнал, а младият вълк внимателно затворил с език клепачите му. После се изправил, проточил шия към луната и надал силен и страховит вой, с който съобщил на глутницата, че трябва да се подготвя за посрещането на новия си водач.

Няма друг работещ закон за нашите нормални отношения, освен закона на любовта, който предполага отдаване на самия себе си на другия човек и в отговор – получаване на великия дар на любовта от този, на когото ти се отдаваш. Това е най-важният закон, без който не може да оцелее нито вълчата глутница, нито нашето човешко общество. И когато този закон се нарушава, всяка общност се превръща в разпадаща се вълча глутница, в която гладните вълци се убиват един друг.

Притчата е част от сборника със съвременни притчи „Къде се ражда любовта?"

Вижте повече за Валентин Начев и още статии от него

Вижте още: УРОКЪТ НА БЕЗДОМНИКА

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki