Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Друго не ти е необходимо

Друго не ти е необходимо

Историята, която ще ви разкажа се случи в зората на т.нар. демокрация. По онова време хората постоянно тичаха след много неща. Тичаха от магазин на магазин за телевизори, за перални машини, за дрехи, за банани и за какво ли още не. И аз бях от тичащите, но една вечер случайно срещнах погледа на едно момиче, с което се разминахме по тротоара на една от централните градски улици и този поглед се заби в съзнанието ми като пирон в меко дърво. От този момент спрях да тичам за всичко друго и започнах да си мисля само за нея. Непрекъснато! Цяла нощ и през цялата седмица. Минаха цели седем дни и все същото.

И на осмия ден пак си мислех за нейния поглед и така се бях отнесъл, че въобще не забелязах автобуса, който ме задмина. Погледнах напред, чак когато чух острия звук на неговите спирачки и видях, че е с номера на който трябваше да се кача. Веднага се затичах, към спрелия автобус, но в същия миг зад гърба ми се обади един силен и много ясен мъжки глас:

– Младеж! Спри! – извика гласът и аз се заковах на място. Мигом се обърнах по посока на гласа и видях един строен и добре облечен възрастен мъж. Господинът бе в доста напреднала възраст, но не и прекалено стар. Видът му бе безупречен. Беше облечен в скъп и много качествен тъмно син костюм с бяла риза и добре подбрана вратовръзка. Изглеждаше на около седемдесет и нещо.

– Какво има? Изпуснах си автобуса! Защо трябваше да спирам? – озадачено и малко сърдито го попитах аз.

– Уважавай себе си! Никога, след нищо недей да тичаш! Особено след автобус и не дай си Боже след някое момиче. Имай достойнство! Спокойно изчакай да пристигне следващия автобус. И с мадамите е същото. Като видиш, че някоя ще замине, никога не тичай след нея! Изчакай малко и ще видиш, че съвсем скоро следващата ще появи! – строго ме посъветва възрастният господин, а мен ме напуши смях защото произнесе наставленията си с прекалено сериозен вид, но той накрая добави с още по-сериозен тон и едно: – Ясно ли е? – и вече нямаше как да не се изсмея.

– Добре, ще се вслушам в съвета Ви? – обещах му с лека усмивка аз, но не се сдържах и след миг се изсмях и на глас.

– Не се смей! Имам много, много по-голям опит от теб и за това съм толкова категоричен и сериозен. За здраве и удоволствие си тичай, колкото щеш, но никога недей да тичаш за да настигнеш, да хванеш или да спреш нещо или някого! Ако наистина ти е необходимо, то само ще дойде при теб! Да! Винаги ще дойде и в най-подходящия момент! Чу ли? Послушай ме! Не ти говоря празни приказки! Аз съм го изпитал и то неведнъж.

– Извинете ме! Смешно ми е, че сте прекалено сериозен, но не се съмнявам в това, което ми казахте.
– Сериозен съм, защото ти говоря за сериозни неща, а чувството за хумор е едно от най-важните неща в живота ни. Ако нямах такова чувство, никога нямаше да доживея до тази възраст. И благодарение на него, никога няма да познаеш реалната ми възраст защото аз съм на сто и шест години. Това са ми годините, но съм скрил една трета от тях и хората виждат само останалите две трети. – на свой ред старецът се изсмя на глас и отново продължи със сериозния си тон: – Знаеш ли с колко много хора се сбогувах и ги изпратих за онзи свят? Хора, които цял живот тичаха след безброй неща и накрая, преди да си тръгнат от този свят, всички те, до един ми споделяха, че от цялото това непрестанно тичане не им е останало нищо друго освен дълбоко загнездилите се в душите им емоции, които са се трупали една след друга по време на голямото им тичане. И всички искаха по някакъв начин да се отърват от тези емоции, но вече беше много късно и те ги отнесоха със себе си. Затова уважавай себе си! Винаги бъди човек и след нищо не тичай, иначе няма да си много по-различен в своето поведение от котката, която тича след мишката или от кучето, което тича след всяка котка!

– Наистина ли сте на сто и шест? – попитах го учудено и с известно недоверие аз.
– Погледни паспорта ми! Няма защо да те лъжа и ще ти кажа, че когато те видях, нещо в теб ми напомни за мен самия, когато бях на твоите години. Спортуваш, нали?

– Да! Редовно спортувам. – отговорих му аз и му подадох обратно паспорта, а после го попитах: – Тичане само за здраве и голямо чувство за хумор, това ли е тайната на дълголетието?

– Да! Никога не спирай да спортуваш, а тайната се казва Благодарност! – бързо ми отговори старецът. Аз веднага сърдечно му благодарих и се запътих към пристигащия автобус, а той силно извика след мен: – Добре ме чуй, младежо и хубаво го запомни! Винаги се уважавай, често се усмихвай и за всичко бъди благодарен! Друго не ти е необходимо, за да живееш дълго и щастливо на тази земя.
– Много ти благодаря!.. – извиках силно аз и бързо се метнах в тръгващия автобус, а на следващата спирка в автобуса се качи и момичето, за което неспирно си мислех през последните няколко дни.

Вижте повече за Валентин Начев и още статии от него

Вижте още: МОМЧЕТО, КОЕТО НЕ МОЖЕШЕ ДА РЕШИ КАКЪВ ИСКА ДА СТАНЕ


НОВА КНИГА:

lubov s malki bukvi min
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ от Франсеск Миралес
Самотен университетски преподавател, изгубена детска любов, улична котка и цял куп ексцентрични герои са оплетени в тази пълна с обрати история, която се развива на фона на магнетична Барселона.
Очарователна, забавна и трогателна история за силата на малките действия и за магията на случайността. История, която ни насърчава да се събудим за собствения си живот и ни напомня, че той е едно незабравимо пътешествие, което не трябва да изживяваме сами. Ще се влюбите в тази книга. КНИГАТА МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ ОТ КНИЖАРНИЦА ГНЕЗДОТО С 20% ОТСТЪПКА ...
СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

vsichko e lubov 870x387 min
КНИГА 1: ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ; КНИГА 2: АКО ТИ ЗНАЕШЕ...
Вижте повече за книгите ...

„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

all books 1 min


НОВА КНИГА:

lubov s malki bukvi 600x600 min
Виж повече за книгата ...


СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

vsichko e lubov 660x660 min
Виж повече за книгите ...


„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

all books 1 min

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters

kor kak raboti jivotyt gift min

kor vinagi ima nadejda gift min

kor zlatniyat grad gift min

kor az te chuvam min

kor krystopyt gift min

kor ikigai gift min