Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Притча за царските зетьове

Притча за царските зетьове

Най-здравословната от всички човешки емоции е благодарността. Дори, когато смятаме, че сме ощетени, трябва да благодарим. Защото всичко във Вселената е в съвършен баланс и хармония. И когато животът ни отнема нещо, трябва с широко отворени сърца да усетим, какво ни е дал в замяна.

Имало едно време един цар. Той имал две дъщери. По-голямата била олицетворение на красотата, изтънчена, стройна, но имала много хаплив език. По-малката била много добродушна, но имала грозни черти. Именно заради недостатъците им, били те външни или на характера, никой в царството не искал да се омъжи за тях.

Царят много се загрижил за бъдещето на дъщерите си, защото щял да остане без наследници. Свикал съвет и поканил най-мъдрите хора от царството си, за да му помогнат да намери решение в тази ситуация. Най-старият от мъдреците казал:
- Царю, направи една странноприемница. Първите двама, които влязат в нея, ще бъдат твоите бъдещи зетьове, които са ти отредени от съдбата.

Царят решил, че може би съдбата ще му се усмихне и направил така, както го посъветвал мъдрецът. Когато странноприемницата била завършена и отворила врати, първите посетители били двама млади мъже. Обаче за огромно учудване на бащата единият бил сляп, а другият - глух. Изненадан и шокиран царят повикал мъдреца:

- Какво е решила съдбата? Единият е сляп, а другият – глух. Как да ги оженя за дъщерите ми?
- Спокойно, - отвърнал мъдрецът – ще ти кажа как да постъпиш. Ще ожениш красивата си дъщеря за глухия, а грозната - за слепия.

Царят сторил това, което го посъветвал мъдрецът. И наистина двата брака се оказали сполучливи и щастливи.
Но двамата зетьове започнали да се притесняват от своите увреждания.

Този, който бил глух, когато неговата жена крещяла и го проклинала, само вдигал рамене и си казвал:
- Така е, когато човек е лишен от едно от сетивата си. Не мога да чуя всички прекрасни думи, които моята жена изрича. Това е моето нещастие. Бих дал всичко на този свят, само да мога да чуя дори една от нежните думи, които казва.

Слепият от своя страна като слушал милия и сладък глас на своята жена, излиянието на нейната душа, си мислел:
- Колко прекрасно същество е тя! Сигурно е много красива, а аз не мога да видя нейната хубост. Това е моето най-голямо нещастие на този свят. Бих дал всичко, да можех за миг да зърна това божествено създание!

Това стигнало до ушите на царя и той повикал стария мъдрец и го попитал:
- Не може ли някак да се промени съдбата на моите зетьове, да се възстановят изгубените им сетива.
- Може, - казал мъдрецът – но тогава ще се разруши тяхното щастие и блаженство.

Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жал, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и да станеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не винаги е облечено в царска мантия. Добротата и красотата само на Небето живеят заедно. Тук, на този свят, е така – доброто и злото се редуват в човешкия живот.

Из неделна беседа на Петър Дънов „Явлението на Духа“, 20.04.1914 г. в София

Вижте още: ПРИТЧА ЗА ЕКСКУРЗИЯТА НА ТВОЯ ЖИВОТ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters