Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Болничният прозорец

Болничният прозорец

Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.

Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.

От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.

Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.

Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.

Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.

Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.

- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.

От „Скритият дар“ на Джериес Авад


Книгата можете да поръчате в книжарница Gnezdoto

skritiat darПроизходът на Джериес Авад е не по-малко интересен от неговите притчи. Роден е през 1956 г. в Назарет, Израел – родното място на Исус Христос, в християнско палестинско семейство.

Завършва средното си образование в Назарет, а през 1980 г. се дипломира като инженер в технологичния институт в Хаифа. След тежко преживяване започва да събира вдъхновяващи истории с поуки от цял свят и омагьосан от мъдростта, извираща от тях, решава да публикува една част в книгата „Скритият дар", издаден първо на арабски, а после на иврит.

За пътя на „Скритият дар" Джериес Авад споделя: „Преди няколко години бях сериозно болен и трябваше да прекарам много време в болници, загубих гласа си за известно време и това ме накара да се затворя в себе си, наблюдавайки собствения си живот и този на другите. Тогава осъзнах колко е важна мъдростта на живота и да взимаш правилните решения, особено тези в трудна ситуация, но ситуация, която може да бъде обърната в моя полза. Много ми харесва един цитат от Рейнхолд Нйебхур: „Бог ми даде спокойствието да приемам нещата, които не мога да променя, куража да променя тези, които мога, и мъдростта да мога да ги различавам".

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters