Gnezdoto.net
Притча за най-опасния капан

Притча за най-опасния капан

В една далечна северна страна имало семейство на потомствени ловци, което се изхранвало само с лов на диви животни. От незапомнени времена ловните умения се предавали от поколение на поколение и от баща на син. Дошло времето и на най-младия член от фамилията да бъде посветен в практическите тънкости и скритите тайни на ловния занаят, които се научавали само в гората, на място, по време на самия лов. Младежът с голямо нетърпение очаквал този ден и вече бил съвсем нетърпелив.

– Тате! Нека и аз да дойда с вас! Вече съм достатъчно голям! Кога най-после ще ме заведеш на истински лов? – за сетен път се помолило момчето.

– Добре! Утре ще дойдеш с нас и ще получиш първия си практически урок по поставяне на капани за улов на диви зайци – казал бащата. – Ще започнем със зайците, защото хем ги има в изобилие из нашите гори, хем са дивеч, от който получаваме не само хубаво месо, но и ценни кожи – добавил старият ловец и започнали да приготвят капаните.

– Ура! – зарадвал се младежът и вечерта едва заспал от вълнение, а на сутринта скочил пръв от леглото изгарящ от нетърпение. Той отдавна бил запознат с теорията на ловния занаят от историите, които слушал всеки ден, но знаел, че и ловът е като всяка друга дейност и че винаги истинските умения и опита се придобиват само в практиката.

Другите мъже също станали много рано. Хапнали набързо и се приготвили за път, накрая взели приготвените примки и цял ден кръстосвали снежната гора. Заложили повече капани от всеки друг път. Привечер се прибрали уморени от дългото ходене, хапнали набързо и веднага си легнали, че на следващия ден ги очаквал същият дълъг маршрут. Сутринта станали много рано и още по тъмно тръгнали да събират улова от поставените капани. На разсъмване стигнали до първия капан и видели, че се е хванало в него едно малко зайче.

– Ето го и първия улов, но е много малък! – казал старият ловец и се навел над треперещото животинче, за да го освободи от стегнатата примка. – Ние никога не убиваме малки животни! Нека да расте. – добавил бащата и пуснал зайчето на свобода, а то веднага се стрелнало към заснежените шубраци и за броени секунди изчезнало в гората. Четиримата ловци продължили пътя си към следващия капан и когато вече били близо до втората примка най-малкият син пръв изтичал до нея.

– Тате! Тук също се е хванало още едно малко зайче, но въобще не мърда. Сигурно е умряло! – провикнало се запъхтяното момче.

– Да...Наистина е умряло – навел се опитният ловец и започнал да оглежда издъхналия малък пленник. – Това е същото зайче, което освободих преди малко, ето тук са следите от другата примка. Пак щях да го пусна, но...

– Как така е умряло? От какво? – тъжно го попитало момчето.

– От страх е умряло, сине! Горкото зайче! – въздъхнал бащата, изправил се и продължил. – Деца мои, искам да знаете, че има един невидим капан, който е по-страшен от всички капани, които познавате. Страхът е най-опасният капан в този свят. Страхът е и най-големият невидим убиец в света! Той е убил и продължава да убива повече хора и животни от природните бедствия и всичките болести взети заедно.

– Но защо е толкова опасен? – отново се поинтересувал малкият ловец.

– Защото жертвата сама си го поставя и като че ли нарочно се хваща в него. Това е въображаем, измислен капан, който е в съзнанието на самата жертва. Той е уловил и здраво държи голяма част от животните, но и много хора са хванати в него и най-лошото е, че броят им постоянно се увеличава. Тези хора живеят като дивите зайци, в един постоянен страх и тиха скрита тревожност, но има и други, които живеят смело и свободно. Смелите хора са като вълците и рядко попадат в този капан, но дори и да се хванат в него те бързо се освобождават и никога не умират от страх! Знайте, че винаги когато един вълк бъде хванат в железен вълчи капан и не може да се измъкне от него по никакъв друг начин, той прегризва лапата си и така се освобождава от капана. Може да ви се стори много странно, но е истина. За да не бъде в плен той е готов сам да се нарани. Ако това се случи и се измъкне той ще оцелее най-много три седмици, но предпочита да е на свобода през това време. Смелият вълк е със свободен дух и никога не умира от страх. Бъдете и вие като него и винаги, във всеки един момент, когато усетите, че ви обзема някаква паника си припомняйте днешния ден. Живейте смело и посрещайте всичките опасни и трудни обстоятелства в живота си като свободните и смели вълци, а не като плахите и винаги умиращи от страх зайци!

Притчата е част от сборника със съвременни притчи „Къде се ражда любовта?"

Вижте повече за Валентин Начев и още статии от него

Може да поръчате книгата тук: КЪДЕ СЕ РАЖДА ЛЮБОВТА? СЪВРЕМЕННИ ПРИТЧИ

Вижте още: ПРИТЧА ЗА ЗЛАТОТО И ЗЛАТНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki