Gnezdoto.net
Днес избирам: Да приемам хората такива, каквито са

Днес избирам: Да приемам хората такива, каквито са

Всеки човек има странности, недостатъци, добри и лоши черти. Аз също. Защо тогава толкова се дразня от несъвършенствата на хората около себе си. Защо негодувам всеки път, когато някой не постъпва според личните ми планове, очаквания и принципи. Какво да направя? Да ги отрежа? Е, чак пък толкова! Може би да се опитам да ги променя? Трудна работа... Или пък да си се дразня тихо и кротко... Това пък съвсем не върши работа.

Тази кратка притча ми подсказа чудесно решение на въпроса. И веднага реших да го изпробвам. Лесно е, работи безотказно. Може да се прилага по всяко време на денонощието, за хора, събития и ситуации. Дори може да е забавно...

Един човек от сутрин до вечер се трудел в своята градина, но напролет тя се обсипвала с огромно количество глухарчета, които задушавали посевите му. Какво ли не правил, за да се отърве от тях, как ли не се борил с упоритото растение, а те ставали все повече и повече. Накрая, отчаян, отишъл за съвет при един мъдър човек.

– Всичко опитах, но не мога да спася градината си от тези глухарчета! Кажи ми, учителю, какво да правя?
– Научи се да ги обичаш – казал старецът.

Притчата е от сборника „Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота“, издателство Гнездото

Вижте още: ПРИТЧА ЗА ЧЕРНИТЕ ПЕРИОДИ В ЖИВОТА НИ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki