Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Затвореният кръг или какво не му достига на човек за да бъде щастлив?

Затвореният кръг или какво не му достига на човек за да бъде щастлив?

Живял някога един тъжен и нещастен цар. Той имал слуга, който бил пълна негова противоположност – винаги бил весел, жизнерадостен и доволен от живота. Всяка сутрин, когато носел закуската в покоите на своя господар, той го будел с някаква весела песничка. Усмивката не слизала от лицето на слугата, очите му греели, походката му била жива и енергична. Щастлив човек бил!

Един ден тъжният цар го повикал при себе си го попитал:
– Разкрий ми тайната си!

– Каква тайна, Ваше Величество? – учудил се слугата.

– Кажи ми каква е тайната на твоята неизчерпаема радост?

– Няма никаква тайна, господарю мой!

– Не ме лъжи! – гневно казал царят. – Единственото, което не мога да простя, е лъжата! Казвай каква е тайната!

– Ваше Величество, ако това може да се нарече тайна, аз просто нямам причина да бъда нещастен. Моят господар ми е оказал високата чест да бъда негов слуга, имам покрив над главата, където живея с моето семейство, здрави сме, облечени сме, сити сме... А моят щедър господар понякога ми дава допълнително възнаграждение, с което можем да си позволим някои дребни удоволствия. Как да не бъда щастлив?

– Виж какво, не се подигравай с мен! – ядосано продължил царят. – Никой не може да бъде щастлив заради това, което ми изброи току-що.

Слугата само се поклонил и излязъл. А царят продължавал да размишлява над думите на слугата. „Но как е възможно човек да е толкова доволен и щастлив от живота, при положение, че се храни с останките от царската трапеза, ходи облечен със стари и износени дрехи и живее в бедна колиба?“ – мислел си той.

Когато се поуспокоил, царят извикал най-мъдрия от съветниците си и го попитал:
– Кажи ми, защо моят слуга е толкова щастлив?

– Ваше Величество, защото той не е в кръга – отвърнал мъдрецът.

– Кръг?! Какъв е този кръг? – възкликнал царят. – И как фактът, че не си в него, те прави щастлив? Обясни ми!

– Не, този факт просто не го прави нещастен – обяснил съветникът.

– Чакай, значи, ако правилно съм разбрал, членството в кръга прави хората нещастни – в още по-голямо недоумение попитал царят. – И как тогава моят слуга е излязъл от него?

– Ами просто никога не е влизал там – вдигнал рамене мъдрецът.

– Но какъв е този тайнствен кръг?

– Това е затворен кръг, който се казва „Деветдесет и девет“ – отговорил мъдрецът с такъв тон, сякаш самото име обяснявало всичко. – И озовеш ли се веднъж в него, е почти невъзможно да излезеш повече.

– Нищо не разбирам...

– За да разберете механизма на кръга „Деветдесет и девет“, господарю мой, трябва да го видите със собствените си очи. Ще направим така, че слугата Ви да влезе в него, за да видите какво точно се случва. Но имайте предвид, че когато някой бъде поканен да се присъедини, той може да вземе решение да влезе в него, но може и да се откаже.

– А той няма ли да знае, че това ще го направи нещастен? – попитал заинтригувано царят.

– Когато разбере, вече ще е твърде късно – отговорил мъдрецът. – Ако Вие сте готов да изгубите най-добрия си слуга, за да видите как работи кръгът, тогава да го направим. Ще Ви чакам тази нощ пред дома на слугата Ви. И трябва да носим с нас торба с деветдесет и девет златни монети.

В уречения час царят и съветникът му се срещнали пред дома на слугата и тайно се промъкнали вътре. Това не било трудно, тъй като щастливият човек никога не заключвал вратата си.

Мъдрецът сложил торбата със златните монети на видно място и до нея оставил парче хартия, на което било написано: „Това злато е за теб като възнаграждение за това, че си добър човек. Наслаждавай се на богатството си, но никога и пред никого не говори как си се сдобил с него!“. След това съборил масата колкото се може по-шумно и помолил царя да се скрият и да наблюдават какво ще се случи по-нататък.

Слугата се събудил от среднощния шум и влязъл в стаята. Погледът му веднага попаднал на торбата със златните монети, той се доближил до нея и прочел бележката. След което я взел в ръце и я раздрусал. Чувайки звъна на монетите, очите му заблестели по особен начин и той я притиснал към гърдите си. Огледал се наоколо и отишъл да залости вратата и прозорците.

Царят и съветникът продължавали да наблюдават сцената с притаен дъх, стараейки се да не издадат присъствието си. Слугата изправил масата, запалил една свещ и изсипал върху нея цялото съдържание на торбата. Не можел да повярва на очите си... Цяла планина от златни монети! Той започнал да ги гали, да си играе с тях... пълнел шепите си и после с наслада ги изсипвал отново върху масата. После започнал да ги подрежда на купчинки от по десет монети. Една купчинка, втора купчинка, трета, четвърта... И когато направил последната, десета купчина от монети, той видял, че в нея са само девет монети. Преброил отново всички купчинки, преровил торбата, за да види няма ли останала някаква монета, огледал пода...

Но нямало повече монети. В последната купчинка имало само девет монети. „Не може да бъде! – мислел си слугата. – Обрали са ме!“

Отново започнал трескаво да рови в торбата, огледал със свещта всяко ъгълче на стаята, но истината била такава: Монетите били 99!
– Не ми достига една монета! – тихо казал слугата. – Сто е перфектно число, но деветдесет и девет...

Нощните посетители гледали с интерес. Лицето на слугата вече не било същото. В средата на челото му се появила дълбока бръчка, очите му били присвити, а погледът му напрегнат. Оглеждайки се притеснено на всички страни, той прибрал монетите в торбата и я скрил. После взел хартия и перо, седнал на масата и започнал да пресмята колко време ще му е необходимо и какви икономии трябва да прави, за да спести още една златна монета.

Той разсъждавал на глас:
– Ще работя без да почивам, ще работя два пъти повече, няма да харча за никакви дребни удоволствия допълнителните пари, които господарят ми дава! А когато златните ми монети станат сто, вече ще мога да си почивам! Ще бъда богат! Ще имам 100 златни монети!

Слугата пресметнал, че ще му трябват 11 години да работи и да икономисва, за да натрупа заветната стотна монета. Ако спести от някои разходи за жена си и за децата, срокът можело и да се скъси.

Царят и мъдрецът се прибрали в двореца. Нямало какво повече да гледат. Слугата вече попаднал в затворения кръг „Деветдесет и девет“.

През следващите дни и месеци човекът коренно се променил. Непрекъснато нещо смятал и пресмятал. Блъскал вратите, мърморел, погледът му помръкнал.

– Какво става с теб? – попитал го един ден царят.

– Нищо.

– Но ти пееше и се смееше всеки ден, очите ти блестяха...

– Нали си върша работата, Ваше Величество? – недружелюбно отговорил слугата. – Да не би да искате от мен да бъда и шут?

Естествено след тези думи царят изгонил слугата. Все пак не било приятно всеки ден да гледа намръщената му физиономия.

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото


vinagi ima nadejda min

ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА
Ако проявявате интерес към тази книга, вероятно сте поели по пътя на духовното и лично усъвършенстване и вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи.
Или може би преживявате труден период от живота си, загубили сте посоката, търсите себе си и се нуждаете от малка подкрепа.
Независимо от причината, се надяваме, че тази колекция от 150 притчи ще се превърне във ваш незаменим пътеводител по пътя на личните ви търсения.
За да бъдат възприети и осмислени по-добре, притчите в този сборник са преразказани и систематизирани в няколко тематични раздела:
Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената...; Ум царува, ум робува.
В живота на всеки човек има върхове и спадове, моменти на щастие, моменти на разруха и безизходица...
Тогава трябва да си спомним, че и в най-безизходната ситуация има спасение, че понякога животът се обръща най-неочаквано и благополучният изход е пред очите ни. Просто трябва да го видим. Лошото, което ни се случва, след време може да се окаже най-доброто за нас.
Важното е да имаме търпение и да не се поддаваме на отчаяние и самоунищожително поведение. Да изчакаме търпеливо да се разпръснат облаците.
Защото ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА!
Може да поръчате книгата от издателство Гнездото

СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

izkustvoto na jivota 870x387 min

ПРОМОПАКЕТ: ИКИГАЙ+ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА
Две книги, които съчетани заедно, ще ви помогнат да живеете живота във всичките му измерения. Древна мъдрост - за душевно израстване и здраве, и традицията на Япония за дълъг и стойностен живот... Приятно четене!
Виж повече за книгите ...

СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

prmopack krystopyt 870x387 min

ПРОМОПАКЕТ "КРЪСТОПЪТ"
КНИГА 1: КРЪСТОПЪТ - ЗА ИЗБОРИТЕ, КОИТО ПРАВИМ НА КРЪСТОПЪТИЩАТА НА СЪДБАТА
КНИГА 2: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters

kor kak raboti jivotyt gift min

kor vinagi ima nadejda gift min

kor zlatniyat grad gift min

kor az te chuvam min

kor krystopyt gift min

kor ikigai gift min