Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Ако съдбата ви затвори всички врати...

Ако съдбата ви затвори всички врати...

"Някои хора, когато видят пропаст, мислят за бездната, други си представят мост през нея."

Вижте една притча, която е добре да си припомните, когато сте отчаяни и мислите, че съдбата е затворила всички врати пред вас, когато нямате сили да продължите напред.

Имало един отшелник, който живеел високо в планината. Хората шушукали, че има особени способности и може да помогне при всякакви случаи. Старецът бил странен и саможив и повечето хора се страхували от него, но все пак го търсели за помощ, когато изпадали в беда.

В близкото село живеел един човек, който непрекъснато бил преследван от нещастия. Бил толкова отчаян, че един ден решил да отиде в планината, да намери отшелника и да го помоли за помощ.

Когато отишъл при стареца, селянинът му казал:

– Много съм слушал за теб. Моля те, помогни ми.
– Какво искаш? – намръщено го посрещнал отшелникът.

Мъжът се поклонил почтително и притеснено отговорил:
– Отведи нещастието от живота ми, моля те. Сполетява ме беда след беда – жена ми си отиде, къщата ми изгоря, конят ми се изгуби някъде, реколтата ми загина... Бял ден не мога да видя. Вече не знам какво да правя.

– Добре – отговорил отшелникът, – ще ти помогна. Ела с мен.

Зарадвал се селянинът и тръгнал след стареца. А той го отвел навътре в една гъста и непроходима гора и го оставил там, след което изчезнал между дърветата.

Човекът изпаднал в паника, почувствал се в капан. И започнал да върви през гората и да търси пътека, по която да се измъкне. Падал, ставал, лутал се, въртял се в кръг и накрая, едва вечерта, капнал от умора, потен и с издрани от шубраците ръце успял да излезе от гората.

Озовал се на красива поляна, от която в далечината се виждало неговото село. Седнал на земята да си отдъхне и с облекчение погледнал към небето, обагрено от залязващото слънце.

И в този момент почуствал неописуема радост и благодарност от това, че е успял да се измъкне жив и невредим. За пръв път от много време се вгледал в красотата на природата, усетил пулса на сърцето си. Почувствал се силен и по-жив от всякога.

„Какво съм се разкиснал! – помислил си селянинът. – Имам две здрави ръце и два крака. Главата ми си е на мястото. Виждам с очите си. Значи просто трябва да се захвана за работа и да започна отначало. Трябва да се измъкна от тази безизходица и отчаяние. И жена ще си намеря, и нова къща ще си построя, и кон ще си купя.“

И така, окрилен и изпълнен с надежда, той бодро се запътил към селото.
По някое време, какво да види – насреща му отшелникът. Човекът замръзнал на мястото си, чудейки се как да реагира, а старецът само се усмихнал и казал:

– Сега, надявам се, си разбрал, че ако съдбата ти затвори всички врати, непременно отваря едно малко прозорче, през което се вижда изходът. Просто трябва да търсиш това прозорче толкова настоятелно, колкото днес ти търсеше начин да се измъкнеш от гората. И не бива да се отказваш, дори и да си мислиш, че нямаш капка сили повече. Защото най-вероятно изходът е съвсем наблизо.

Превод и адаптация: Gnezdoto

ПРЕПОРЪЧАНО: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters