Gnezdoto.net
Човек се учи, докато е жив, че дори и след това... Вечно снимка: magic4walls.com

Човек се учи, докато е жив, че дори и след това... Вечно

Човек се учи, докато е жив. Или поне така би трябвало да бъде.

Колкото и да сме научили и усвоили от живота си, той ни поставя постоянно пред нови.. да речем изпитания и предизвикателства. И за да се справим добре с тях трябва да научим нещо ново. Трябва да се променим по някакъв начин. А понякога и по много начини. И в това е трудността, но и красотата на Живота. Никой не може да остане дълго в едно и също състояние/ситуация. И това важи за всички ни. Тъкмо сме успели да се справим с едно, да се установим (в мир със света и със себе си) и ето ти Новото. Новият ден, който неизбежно идва. Но това, че идва новият ден с новите изпитания, пред които ни поставя, не значи, че е задължително да губим мира със себе си и с всичко останало.

Да, ако мразим промените, ако се страхуваме да се променяме самите ние, ако се противопоставяме на естествения ход на живота, тогава неизбежно изпадаме в депресия от Новия ден, рано или късно. И страдаме (понякога много!). Тогава губим мира, чувстваме се ограбени и ощетени от Живота. Кой не се е чувствал така поне веднъж? А повечето от нас - доста често... Крехко е равновесието, ако искаме да запазим вечно някакво определено статукво. И определена представа за себе си...

...Но всичко това може да бъде и другояче. Стига само да приемем истински в съзнанието и сърцето си, че Животът тук е промяна и най-вече - че е Училище. За нас, за душите ни, за всичко и всички.. Както е казано - промяната е единственото нещо, което е вечно. Именно затова едно от най-ценните неща на този свят, които можем да усвоим е да следваме хубавата наша поговорка - човек се учи, докато е жив.

И никога не е късно да се променим към по-добро. Казвам „по-добро", защото не е особено реалистично да се надяваме да станем съвършени и безгрешни, научили всичко по най-правилния начин, а към по-лошо не вярвам някой да иска да се променя нарочно, целенасочено и съзнателно. И на 100 години да е човек, има смисъл да се промени за добро. Дори да е ден, преди да умре. А всички ние имаме трески за дялане - макар едни повече, други - по-малко. Нали така?

Това, че можем да се учим и променяме до края е една от причините да вярвам, че има нещо безсмъртно в нас, макар плътта да умира. Иначе Животът не би имал смисъл. А това е нещо, което не мога да приема - просто не ми е по сърце... И може би това е дарба - да търсиш смисъла винаги!

Да, безспорно е трудно да променяме някои от чертите на характера си, да се отучваме от някои от навиците си (с които става все по-трудно да живеем с времето, дори и да не изглеждат толкова вредни в началото..) - отучването също е вид учене. Пренастройка, препрограмиране. Не на същността ни, мисля си, а на неща по повърхността.

Много малко е всъщност част от същността ни. По-често ние самите си поставяме ограниченията с доста вредни утвърждения от типа на - "аз не мога.. (това или онова)", "аз просто не съм такъв и това е положението" и прочие, и прочие.. Няма такова нещо - това са само оправдания - липса на воля. И това е нещо, което е в корена на много вредни неща. Трови и пречи на творчеството в Живота, което ни прави истински и живи. И истински живи.. Нещо, върху което почти всеки трябва да работи.. Не е лесно, но не е и невъзможно.

Мисля, че това, което може да ни води по този път на промяната към по-добро е интуицията - тя не подвежда. Стига да "чуваме" вътрешния си глас ясно. Освен това, ако се чувстваме по-добре, отколкото преди сме се чувствали, ако сме по-полезни и спокойни в отношенията си с близките ни, с околните, с другите хора - то това е безпогрешен ориентир, че сме на прав път.

А колко е хубаво, когато се научим да живеем по-добре, усвоявайки определени неща, когато смъкнем от плещите си поне част от товара, който мъкнем неизбежно със себе си през живота.. Колко е хубаво! И леко..
Човек е призван да преодолява себе си. Своите тъмни страни, своите негативни черти. И мисля, че ако в края на живота ни душата ни излезе от него по-добра (или пък излекувана, ако е била травмирана от нещо), отколкото е била при раждането ни - то това е безспорен успех. И оползотворен, а не пропилян живот.

И мисля, че е безсмислено да искаме на направим света по-добър, ако не можем да се научим да правим самите себе си по-добри. Върху това трябва да се съсредоточим - самоусъвършенстването. Ако всеки стане по-добра версия на себе си отпреди, то обективната промяна извън нас към по-добро не само ще е факт – тя ще бъде неизбежна.

...Понякога всичко изглежда прекрасно.Друг път всичко изглежда ужасно. Но истината е, че тежестта и лекотата са двете страни на една и съща монета. И тази монета е Животът ни тук и неговите условия, в които сме поставени. Тази монета можем да наречем спокойно и Училище. Човек се учи, докато е жив. Животът го принуждава. Че и след това дори... Вечно.

Защото стремежът да си по-добра и съвършена версия на себе си трудно може да намери своя Край.. И това е прекрасно!

Вижте повече за Кристина Митева и още статии от нея 

Вижте още: ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ДО ЧОВЕЧНИ ХОРА, МНОГО ЧОВЕЧНИ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki