Archive.Gnezdoto.net
Да бъдеш на своето място под слънцето

Да бъдеш на своето място под слънцето

Живял ли е на този свят човек, който никога за нищо да не е завиждал на друг човек? Дори само за миг...

Напълно естествено човешко чувство е завистта. Но и напълно безсмислено. Защото онова, което е твое, не може да бъде на някой друг, и обратното. Но човек е склонен да завижда, заради липсите в своя собствен живот, докато не разбере това и докато не почувства дълбоко в сърцето си, че може да бъде единствено и само на своето място под Слънцето и че наистина има такова място за него на света.

Хората казват, че има и „бяла завист" или иначе казано – благородна. Но това няма значение. Завистта е мъчително чувство. То е болестно състояние. И като такова има своя лек.

Каква е противоотровата? Именно да осъзнаеш, че имаш свое място под Слънцето и ако „застанеш" точно на него, образно казано, вече няма да има кой да те замени. А точно това носи душевен мир и дълбоко чувство за вътрешен покой – че може да нямаш много неща и да ти липсват много прекрасни качества, които виждаш у други хора, но имаш някое положително умение или черта, които са специфични тъкмо за теб и с които можеш да бъдеш от полза на всички хора, тоест на Цялото (човечество). Макар и с мъничко.

Ако не открие това качество у себе си, човек винаги остава нещастен, дори да не го признава и осъзнава. Може би защото това е връзката ни с Бога, а и с другите хора... Личната връзка, уникална за всеки един от нас. Който търси – намира. Но има хора, които не търсят... И никога не намират това безценно нещо у себе си, уви. Никога не го проявяват. И цял живот всъщност са като паразити в човешкото общество. Само вземат и никога не дават нещо добро от себе си. И всъщност тъкмо те не успяват никога да се отърсят от чувството на завист към другите хора – за техните успехи и притежания.

Нека намерим безценното у себе си. Нека го търсим, ако още не сме го намерили. И нека го дарим на другите, когато го намерим.

Безпогрешно и лесно се разпознава „безценното" – по чувството на мир и покой, което ни обзема. Чувството, че сме именно на своя личен път и на ничий друг. Чувството, че сме на своето място под Слънцето.

Само с това вътрешно усещане можем да живеем в мир и без завист сред другите хора, които винаги имат нещо повече от нас. Само така можем да живеем достойно. И да сме добри един с друг, като братя и сестри.

Вижте повече за Кристина Митева и още статии от нея

Вижте още: ВАШИТЕ МИСЛИ СЪЗДАВАТ ВАШАТА РЕАЛНОСТ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki