Gnezdoto.net
Защо волята не е достатъчна да променим вредните си навици?

Защо волята не е достатъчна да променим вредните си навици?

Давате ли си обещания, които после не може да спазите? Обещания като това, че от утре ще спортувате, ще откажете цигарите, ще се храните здравословно, ще спрете хляба и сладкото, че няма повече да отлагате, да закъснявате, да крещите на близките си... А после чувствате ли се виновни, че сте се провалили и всичко си е както преди? Шепне ли ви едно гласче, че не ви достига воля и дисциплина за подобна промяна? Не бъдете толкова строги към себе си, защото за невъзможността да спазим подобно обещание си има причина...

Начинът, по който се опитваме да се променим и да изкореним лошите си навици, е чрез воля. Това е единственият метод, който ни е познат, но за съжаление той е напълно неефективен... Да опитваш да се отървеш от нездравословен навик или разрушително поведение чрез воля, е като да отрязваш плевелите вместо да ги изкореняваш! Те поникват отново! И това е очевидно и са го доказали множеството хора, които се завръщат към стария си, неефективен начин на живот или поведение – някои съвсем скоро, други след много години. Има и замаскиран процес – един лош навик уж е изчезнал, но всъщност е заменен с друг. Така бившият алкохолик се е вкопчил във връзката си и вече е зависим не от алкохола, а от любовта на жена си. Човекът, който е прекалявал с кафето, сега прекалява с чая, а тъпчещият се с нездравословни храни, се е вманиачил в спорта и претоварва тялото си. Старият навик или се връща или се появява нов, който може привидно да изглежда „по-добър“.

Какво да правим тогава, обречени ли сме? Съвсем не, просто е нужно да разберем защо съществуват лошите ни навици и неефективни поведения и да проумеем техния механизъм. Ние, хората, нищо не правим случайно. Каквото и да правим, една част от нас го е избрала и то служи на някаква цел. Така например, цигарата може да представлява за нас източник на самочувствие, може да представлява нуждата ни от сигурност, която липсва в живота ни, може да ни успокоява, защото липсва друг източник на спокойствие в живота ни. Тъпченето със сладко символизира нуждата ни от любов. Всеки лош навик и саботиращо ни поведение представляват някаква наша нужда - нужда от любов, от сигурност, от признание, от приемане, от смисъл и духовност. Да си наложим с воля решението да премахнем навика или поведението, означава да пренебрегнем тази нужда. Но тази нужда не може да бъде пренебрегната, тя крещи силно и търси удовлетворение по всички възможни начини, затова е много лесно да заобиколи нашето волево решение и да си пробие път отново или пък да се появи под друга форма.

Защо волята ни толкова лесно може да бъде заобиколена от дълбоките нужди на нашето същество? Защото волята е продукт на разума, а разумът е едва 5-10% от нашата психика. Останалите 90-95% се заемат от подсъзнанието. Нуждите, които изброихме, живеят точно там. Подсъзнанието винаги побеждава, когато съзнанието се опитва да наложи решение, което му противоречи. То работи 500 000 пъти по-бързо от съзнанието и никога не си почива, поддържа всички спомени, чувството свързано с тях и жизнените ни функции, дори когато спим. Както обичам да се шегувам с клиентите си, които ми се оплакват, че не могат да се променят: „Не можеш, просто така с един разум, да се изправиш срещу тази древна и мощна структура!“

Има и още нещо интересно, свързано с подсъзнанието ни – там живеят не само истинските ни нужди, а и нещо като вътрешен саботьор. Това е една част от нашата личност, която иска различни неща и е на различно мнение от нас. Като цяло ние не харесваме тази част от себе си, понякога се страхуваме от нея, а друг път се срамуваме. Тази друга личност руши усилията ни да се променим и ни кара да спрем с опитите. Например, искаме да спрем цигарите, а тя ни шепне неща от типа: „Защо ти е да ги спираш, и без това нямаш други удоволствия в живота... А и какво толкова те е грижа за здравето ти, така или иначе си болнава, дали ще са цигарите или нещо друго... поне си живей живота!“. Искаме да спортуваме, а на онази личност й е комфортно да сме си пълнички, да се оплакваме от килограмите, защото ако сме слаби и секси може да срещнем някого, а любовта води до толкова усложнения... Вътрешният саботьор може дори по свои си причини да не ни позволява да оздравеем от тежка болест, защото предпочита да умре, пред това да се изправи пред всички предизвикателства в живота си. Изобщо, всеки път, когато нещо желано не ни се случва, то е защото вътрешният саботьор не го иска! Може с разум силно да искаме нещо, а тайната ни личност да не го иска... Съществуването на саботьора е неизвестно за повечето от нас и точно там е проблемът.

Как се е появила тази част от нас и защо пречи на щастието ни? Появила се е когато сме били още деца, дори неродени деца. Тя е резултат от болезнени или неразбрани случки от миналото ни, от криворазбрано отношение на родителите ни. Тя ни пази и защитава от нова болка и затова не обича промени. Тази част от нас е като малко дете – уплашена, незряла и невярваща в собствената си стойност. Тя не се развива с нас и не вижда света като нас, тя е зациклила в миналото. Какво да правим с нея? Просто да я опознаем и разберем как функционира. Не можем да я заличим, но можем да разпознаваме гласа й и да не позволяваме да ни управлява. Проблемът на повечето хора е, че тази част от тях ръководи живота и изборите им, точно защото не знаят за съществуването й.

Какво всъщност да правим с вредните си навици и разрушително поведение:

- Да си дадем сметка, че имаме важна причина от миналото ни да ги развием и поддържаме.

- Да не се самообвиняваме и мразим заради тях.

- Да се опитаме да открием какво ни кара да поддържаме тези навици и поведение – липса на сигурност, любов, признание или може би остаряло вярване, че не сме достойни за щастие, любов, здраве (гласът на вътрешния саботьор).

- Да проверим дали не можем да удовлетворим нуждите си по един различен и по-положителен начин – да търсим по-активно партньор и да харесваме повече себе си, за да попълним нуждите си от любов. Да работим по-усилено, да започнем втора работа, за да имаме достатъчно пари и да се чувстваме по-сигурни финансово.

- Обикновено само действието няма да ни е достатъчно, ще е нужно да го комбинираме с успокояване на вътрешния саботьор – да, страх ме е от нова връзка, но рискът си заслужава. Или – защо да не мога да имам отлично здраве и защо да не заслужавам пълно щастие? Познавам хора, които са го постигнали и аз мога да съм като тях...

Още преди новата ера, на входа на Делфийския оракул – място, където се стичали най-известните жреци и пълководци на древния свят – пишело: „Познай себе си!“. Едва когато опознаем вътрешните си гласове, разрушителните си импулси, истинските си нужди, тогава ще можем да се променим положително. Чак тогава идва и редът на волята – и тя ще ни е необходима, но само като допълнително средство!

Вижте повече за Ирина Вълчева-Кръстева и още статии от нея

Вижте още: КОЙТО МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ И СВЕТА! ИЛИ КАК ОТКАЗАХ ЦИГАРИТЕ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki