Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Хоризонтът

Хоризонтът

Пътят напред е онзи хоризонт, който пазиш в сърцето си. Той не зависи от бури, мъгли, задънени улици... А те понякога са толкова много! Горчи от преглътнати надежди, люти от праха в очите, а умората пъпли из душата ти по вените на времето...

Но ето го там – онзи упорит до наивност хоризонт, който изгрява отново и отново след всяка тъма. Жилав, светъл, безпаметен, той ти шепне пак да се изправиш, да изтръскаш пепелта от поредния изгорял мост, от поредните опърлени криле, и просто да направиш една крачка напред. Само една. Толкова е нужно... днес. Крачка напред и поглед в небето. Може би утре – още една. И още една. Докато без да усетиш, вече бързаш в онази мечтана посока, която е вътре в теб и не умира. За щастие, възкръсва по напълно нелогичен начин. За щастие, е лично твоя и никой не може да ти я отнеме. Вярата, желанието за живот, любовта към себе си – те са там, в кладенеца на твоето същество, което понякога се отклонява от пътя, понякога спира изтощено или дори ляга и затваря очи за възможностите, за бъдещето, за себе си. Но това е само миг изгубеност, само мигване на Вселената. Ти си тук и си толкова жив, колкото може да бъде само осъзнато и чувстващо същество. Не си крехък, не си чуплив. Може би малко, но далеч не толкова, колкото се опасяваш. Напротив, безкрайно силен и светъл си, безкрайно съзидателен! Непрекъснато променящ се, вървящ напред, неспиращ! И там, зад всеки ъгъл, дебне нещо ново и прекрасно! Неочаквано, задъхващо, трансформиращо! Не го пропускай заради затворените очи! Не гледай назад или в калта по пътеката. Няма смисъл да се гневиш на камъчетата в обувките си, ако отдясно изгрява дъга. Събуй се бос, затичай се със смях и мини под дъгата. Тя е там сега и не чака. Днешното никога не чака. То е младо, нахално и на една идея разстояние! Протегнеш ли вяра напред, тя ще ти се върне гарнирана с прекрасно случване, с наниз от възможности. Те не се интересуват от пътищата зад теб, от старите ти дрехи, кожи и маски, от сенките на миналото. Те са сега и утре и можеш да влезеш в тях друг, изчистен, пренаписан от прераждането. Можеш да изхвърлиш предишната си версия, ако тя не иска или не може да бъде щастлива. Можеш!

Изгревът стъпва върху нощта, контрастира й прекрасно, но не е носталгичен, той е нов и самоуверен. И така трябва да бъде. Животът има една посока, последвай я! Компасът тупти в теб и няма да те подведе...

Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея

Вижте още: ДАВАЙТЕ, И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters