Защо нищо не ТРЯБВА
- автор: Марияна Дживтерова
- категория: Промени себе си, промени живота си
Простичко обяснение на сложна философия
"Трябва да работя повече, трябва да имам това или онова, трябва да изкарвам още пари, за да си позволя по-добър живот, по-луксозна почивка за съсипаните си от тичане и работа нерви, по-добро и скъпо образование за децата си (които често забравяме да научим на елементарни навици и поведение, защото сме прекалено заети да работим) или просто за повече вещи, излишна храна или дрехи, които обличаме само по веднъж..."
А ТРЯБВА ли всъщност?! И откога да се превърнеш в обикновен консуматор на повече блага е по-добър и щастлив начин на живот?
Да пътуваш в първа класа е хубаво, но автостопът например носи нови срещи, преживявания и емоции, които трудно ще откриеш в едночасов полет в мъртвешка тишина, защото така изискват правилата на етиката. Да се излежаваш на шезлонг край басейн и да те обслужва униформен персонал, поднасяйки ти луксозни питиета и екзотични ястия, е великолепие, но ромонът на реката, песента на птиците и мирисът на тревата е безплатен, а сандвичите, направени с любов, раждат най-незабравимите моменти на отдих и мигове на близост с хората, които обичаме.
Дядовците и бабите ни са живели много по-дълго, по-добре и по-истинно от нас, не защото не са работели много, а защото са знаели кога да спрат. Затова и има край и начало на земеделската година, не само на календарната, а и време за сватби и веселие, не само за работа.
"Колкото повече пари изкарваме, колкото повече вещи придобиваме и трупаме и от повече блага уж се възползваме, толкова по-кратко и нещастно живеем. "
Защото "ТРЯБВА"...
Истината е, че нищо НЕ трябва!
Трябва ли цял живот да работим като луди, докато се разболеем, за да изкараме едни пари с които да се лекуваме после?! Защото човек знае две и двеста и защо са му тези двеста, след като и двете са му достатъчни да живее...?! Защото животът е простичък, докато сами не си го усложним и на всеки проблем винаги може да се намери по-лесно решение, стига да не се пришпорваме сами, а да забавим темпото и да намерим време да го видим. Защото всяко ново "ТРЯБВА" води до друго такова и така спиралата никога не свършва, докато не си отидем от този свят, а тогава нищо от това, което е ТРЯБВАЛО, вече няма да ни трябва.
Живеем със слушалки на ушите, вместо да разговаряме и да се чуваме, вперили очи в екраните, слепи за света, който ни заобикаля, спим с телефони до главите си, за да не пропуснем съобщение от любимия, вместо да сънуваме в прегръдките му. Ходим на почивки и екскурзии, за да покажем на другите къде сме били и не излизаме от мрежата, за да видим техните дестинации - места, които "трябва" да посетим и ние...не за да ги ВИДИМ, а за да се покажем...
Защото "ТРЯБВА" да демонстрираме щастие и благополучие...не за да го изживеем ние самите, а да го покажем...
Колко пъти, когато купуваме нещо или отиваме някъде сме си задали въпроса - дали ми трябва и защо точно това място избрах?! Дали не е защото и другите го имат или тази дестинация е модерна в момента и ще ме издигне в техните очи...?! И колко време му се радваме? Това моето място за почивка ли е и създаде ли най-прекрасните спомени - онези, за които мечтаех?! И наистина не е важно на колко години ще са кецовете ми, ако с тях се разхождам на нови и непознати места, държейки ръка, която никога няма да позволи да се изгубя или падна.
Човек идва на този свят гол и според някои религии си тръгва също така гол, според нашата - с един кат дрехи върху себе си, най-често тези, които други му изберат.
Така че - ТРЯБВА или НЕ трябва - изберете сами. За мен вече единственото, което ТРЯБВА, е любовта към себе си, към близките ми, времето, което ще им отделя, и вниманието, което ще им обърна. Най-важното, което ТРЯБВА да остане след нас и което трябва да владее съществото ни.
Вижте повече за Марияна Дживтерова и още нейни текстове.
Вижте още: ПРИТЧА ЗА ЧОВЕКА, КОЙТО ИСКАЛ ДА ОСИГУРИ ЩАСТИЕ НА ДЕЦАТА СИ
