Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Зависимостта... в сянка

Зависимостта... в сянка

„Пристрастéн”... Понятие, което отдавна е надхвърлило асоциацията с „наркоман”. И все пак рядко го свързваме със себе си. А може би трябва...

Наркотици, хазарт, алкохол, цигари, секс... Това са нещата, към които хората се пристрастяват. Нали? А храната, работата, интернет, адреналинът, болката, любовта... нима отношението ни към тях е безобидно, ако е отношение на зависимост?

Лесно е да се осъждат зависимостите, които „изхвърлят” индивида извън обществените норми. Залитащият алкохолик не заслужава нашето съчувствие – та той се налива с алкохол абсолютно безсъвестно и жалко, нали така?! Но дали е толкова различен от човека, който посяга към храната късно вечер... и пак, и пак? Дори не е гладен, но в самото дъвчене има нещо успокояващо, нещо хипнотизиращо. Или пък сладкото? Изкарваш един ден без захар и вече не можеш да си намериш място от вътрешен дискомфорт. Наподобява нуждата на пушача от поне една цигара, която да успокои ума и тялото... Колко вредно е това? Какво толкова лошо има в зависимостта, ако не вредиш на околните? Ако не нарушаваш благоприличието, ако не застрашаваш живота си?

Нямам намерение да осъждам никой зависим. Всеки се бори със собствените си демони и това е лично негова битка. Идеята ми е, че сме зависими от повече неща, отколкото си даваме сметка, и преди да посочим презрително с пръст някой „изпаднал” представител на човечеството, е добре да се замислим дали сме чак толкова различни от него, колкото благовидно ни се струва.

Хората биват зависими от адреналин, от фейсбук, от работа, от силни емоции, дори от любов (тяхното разбиране за „любов”). Има литература по въпроса. Тук само маркирам идеи... Да не можеш да живееш сам, без да си в интимна връзка с друг човек, или пък да понасяш физическо и психическо насилие в името на връзката си, определено е форма на (емоционална) зависимост. Да отдаваш времето и енергията си изрично в работата си не е просто амбициозност, а оправдание и скривалище от себепознание и от сближаване с хора. Да инициираш често драматизъм, напрежение и болка във взаимоотношенията си е форма на зависимост, в която се храниш от емоциите, пък били те и лоши. Периодично да застрашаваш живота си в екстремни спортове и преживявания е начин да си доставиш адреналин, без който животът ти изглежда нетърпимо скучен. Да не си представяш и един ден без смартфона си като източник на вълнения, е зависимост...

Съществуват физическа и психическа зависимост. А волята не е фактор, с който човек може да се противопостави на пристрастяването, което вече е довело до физиологични промени в тялото му и/или е предизвикано от психологически глад. Природата на зависимостта е много по-дълбока от следването на лош навик... Тя (в повечето си варианти) е болест. И си има конкретно лечение...

Това не е лекарска статия и има за обект предимно онези „безобидни” зависимости, които невинаги различаваме като такива. Споменах някои по-популярни. Но нека разширим погледа. Манията за контрол (над собствения и/или чуждия живот), бягството от реалността (чрез четене на книги, гледане на филми, играене на видеоигри), живот чрез „спасяване” на други хора до степен забравяне на собствените нужди... всичко това – нима е безобидно? Ако е в крайности, ако влошава качеството ни на живот или взаимоотношенията с другите? Зависимостта винаги вреди на някого, често – не само на самия зависим. Не е нужно той да си дава сметка за това. Самото осъзнаване вече е голяма стъпка напред. А след това – търсенето на помощ...

Зад всички тези бягства от себе си и от живота (защото зависимостта е именно това – едно голямо и неуспешно в резултата си бягство) се крият емоционални, незадоволени нужди: от любов, разбиране, признание, смисъл, удовлетворение. Ако изядеш цял шоколад наведнъж, ти не си просто лакомо същество, ти си човек, нуждаещ се от обич. Ако отново и отново търсиш тръпката на опасността, вероятно си човек, на който му липсва смисъл. Ако се криеш от живота във виртуална реалност, може би не знаеш как да го изпълниш с обич и смисъл... Всичко опира до липси. Доста от тях са отворени още в детството – дупки, прераснали в кратери, които нямат запълване. Не и с методите, които пробваме. Не и с храна, болка, тръпка. Не и с вкопчване в чуждо одобрение или любов. Банално сякаш, но истинно е да кажа, че всички те се пълнят с обич към самия себе си, която се възпитава и усвоява малко по малко. Не е лесно да заобичаш себе си, ако не си научен от родителите си как да го правиш. Но не е невъзможно. Това е труден и бавен процес, макар отвсякъде да ни заливат с информация, че е само въпрос на решение и усилия. Да, така е. Но до тях се стига по трънлива, лична пътека на осъзнаване. А след това е въпрос на много търпение и вяра, защото нещата не се променят видимо за ден-два, нито за година-две. Но си струва. Да инвестираш любов в себе си е най-смисленото и възвръщаемо действие, което човек може да направи.

Удоволствие, смисъл, удовлетвореност, обич... могат да бъдат намерени в реални и полезни преживявания, действия и отношения. Които не ни разрушават, а ни изпълват с жажда за живот в настоящето. От нас зависи да намерим пътя към тях...

Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея

 Вижте още: САМОТАТА В НАС


БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ПРОЯВЕНИЯ ИНТЕРЕС! ПРОМОЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДО 24 ЧАСА НА 21.08.2017 Г.

АКО СИ ЗАДАВАШ ВЪПРОСА "ТОВА ЛИ Е ЖИВОТЪТ, КОЙТО СИ СТРУВА ДА ЖИВЕЯ?", ТАЗИ КНИГА Е ТОЧНО ЗА ТЕБ! 

promo banner the empathy problem 66 min

Два свята. Светът на ултрабогатите и светът на обикновените хора. Могат ли да се срещнат тези два толкова различни свята?
Гейбриъл Вон има всичко, което един 32-годишен мъж може да желае. Дяволски красив и неимоверно богат, мениджър на мултимилиарден хедж фонд, Гейбриъл принадлежи към онзи 1 процент, който управлява парите на света. А останалите 99 процента за него са нищожни и глупави хора.
Но един ден приказният живот на Гейбриъл е помрачен от „дребно неудобство“ – мозъчен тумор, който разбърква съставките на сложния коктейл от емоции в главата му. Млада и „невзрачна“ цигуларка се изпречва на пътя му и егоцентричният милионер се чувства странно привлечен от нейната музика. И от нея.
Какво се случва с него? Защо изведнъж започва да забелязва другите и да се вълнува от съдбата им? Ще успее ли да компенсира поне малко последствията от предишния си начин на живот? Възможно ли е и той да има душа, която да се опита да откупи от жестокия и примамлив свят на парите? Твърде късно ли е да промени живота си?
Отговорът е някъде там, в сърцето на всеки човек. Защото рано или късно всички се изправяме пред въпроса: Това ли е животът, който си струва да живея? Виж още...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters