Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Щастието – илюзия или реалност?

Щастието – илюзия или реалност?

Дали наистина знаем какво е щастие?

Понякога се питам разполагам ли със сетивата да го регистрирам. Друг път решавам, че това е най-измислената дума на света... Щастие – какво би трябвало да означава това състояние?

Разбирам радостта – в нейния лек или пиков вариант, тя е нещо, което можеш да измериш. Разбирам удоволствието – съществува скàла на блаженството... Разбирам удовлетворението от постигнатото, усещането за покой, любовта... Но някак щастието е всичко това или над тези усещания (по описания) и ми е трудно да го дефинирам... И не мисля, че съм единствената. Кога последно бяхте щастливи? Истински, пълноценно и в известен период от време – щастливи? И ако това усещане е толкова неуловимо или рядко, колкото ми се струва, защо е заветната цел в съвременното общество? Навсякъде ни натрапват идеята за него: купете си това и ще бъдете щастливи, отслабнете толкова и ще бъдете щастливи, намерете си партньор/ка и ще бъдете щастливи, родете си дете и ще бъдете щастливи, подсилете здравето си и ще бъдете щастливи, спечелете пари и ще бъдете щастливи, карайте бърза кола и ще бъдете щастливи, запишете детето си в еди кое си училище и то ще бъде щастливо... Дали?

Преди много години ме размисли мисълта на Барбара де Анджелис (американски психотерапевт, работещ с двойки), че „не съществува щастие, а само – щастливи мигове”. Това вече го разбирам. Колко дълго човек може да остане в радостта, в блаженството, в усещането, че нищо друго не му е необходимо? Твърде кратко. Уви, доказано е, че в тъгата, скръбта, тревогата и други отрицателни емоции можем да потънем за повече време, отколкото в положителните, особено ако са интензивни. Много хора дори измерват реалността с нещастие, болка и неудовлетвореност. „Твърде хубаво, за да е истина” – познато, нали?

Ето и няколко определения за щастие:

Чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота.” – определението според Български тълковен речник.

Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост.” – определението според Уикипедия.

Не се споменава времевият отрязък на това състояние. Нито пък каква е разликата между силно удоволствие, „прекалена” радост (кога радостта е прекалена?) и... щастие. Не става ясно и как се постига това състояние (изключвам психотропните вещества, за които си помислихте току-що).
Харесвам едно друго определение за щастие, дадено от психолога Михаил Литвак: “Щастието е когато “искам”, “мога” и “трябва” имат едно и също съдържание.” Тази идея съдържа истината за субективността на преживяването.

Мисля, че един от основните проблеми на понятието „щастие” е очакването някакви външни обстоятелства да доведат до нашето вътрешно усещане за него. Самият живот ни доказва (а психологията го обяснява), че никоя придобивка или сбъднато желание не може да ни напомпа с дългоочакваното (и дълготрайно) щастие. Както и че можем да бъдем безпричинно и нагло щастливи без видими основания... Щастието е много лично състояние, което не зависи от външния свят и в една стотна от варианта, който си представяме...

Празниците са друг проблем, свързан с идеята за щастие. Някак е лесно да преживееш разочароващ делник, но не е така с разочароващите празници. Имаме очакването, че на нашия специален ден (рожден ден, сватба, друго) или в дългоочакваната лятна почивка всичко ще бъде наред и ще се чувстваме наистина прекрасно. Понякога всички обстоятелства са наред, но ние пак не сме щастливи. Някъде вътре в нас съществуват бариери срещу удовлетворението, а разочарованието е толкова по-голямо, колкото повече очаквания сме имали към даденото събитие.

По дефиниция на Ошо щастието (приравнено на съвършенство, ако го постигнем такова, каквото го мечтаем), би означавало смърт. Да, би означавало да спрем да се развиваме, да се стремим, да търсим... Кое ще ни движи напред, ако изпитваме постоянна еуфория, блаженство, удовлетворение?

Аз лично се възприемам като колекционер на мигове. За мен това е щастието – един албум от моменти, спиращи дъха, насред други, по-спокойни търсения... Можеш да се стремиш към себеосъществяване, състояние на любов, непрестанно развитие и вътрешен мир, но към щастие? То не е постоянна величина, то е фойерверк в изключителна нощ. Да, прекрасно е да се случва по-често, но е нереалистично да очакваме непрекъснати фойерверки. И ако ги има, то твърде бързо ще привикнем към тях и ще поискаме нещо различно в небето...

Така че вероятно няма смисъл да се стремим към щастие. Или пък да пожелаваме щастие на другите. Реалистично е да целим честота на хубавите мигове, интензитет и смисъл. Докато бленуваме нещо неопределено, каквато е обществено наложената идея за щастие, винаги ще имаме чувството, че то ни се изплъзва. Ще изпитваме неудовлетвореност, без да осъзнаваме, че проблемът не е в живота ни, а в дефиницията ни за успешен живот. Когато проумеем, че тук и сега (и утре, и вдругиден) ние имаме своите щастливи или поне радостни мигове, цялостното ни удовлетворение от настоящето ще нарасне осезаемо повече. Ще спрем да чакаме бъдещето, за да се почувстваме добре. Няма да мечтаем определени обстоятелства, за да осмислят живота ни или да напълнят душата ни. Защото това е наша работа във всеки ден от съществуването ни!

Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея

Вижте още: ФОРМУЛАТА НА ЩАСТИЕТО

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters