Как се разболяваме сами

Всяка мисъл, която ти хрумва, за стотни от секундата довежда до промени в химическите процеси на организма. Помниш ли чувството, когато се носиш с пълна скорост по магистралата, и внезапно големият камион на двайсет метра пред теб набива рязко спирачки. По цялото ти тяло преминава вълна на ужас. Умът предизвиква незабавни реакции в организма.

Токсините, които произвеждаме в състояние на страх, гняв, безсилие и стрес, буквално ни убиват. Не е възможно да изпитваш страх, тревога и раздразнителност и в същото време да си здрав. Това е невъзможно, не просто трудно. Физическото ти здраве е отражение на твоето умствено здраве. От това следва, че най-често заболяването е резултат от неразрешени вътрешни конфликти, които с времето се проявяват на физическо ниво.

Удивителен е и фактът по какъв начин здравето ни се оформя от подсъзнанието. Случвало ли се е да те заболи главата от изпитан страх или гняв? Подсъзнателният ни ум е в състояние да ни разболее, за да се отървем от нежелано задължение. Случвало ли се е да се разболееш в деня, в който не искаш да ходиш на училище? Или да пипнеш ларингит преди важна реч?

Възможно е също да се разболеем под въздействие на убежденията и очакванията, които имаме. Достатъчно е зет ти да каже: „Пипнах ужасен вирус, така че сигурно и ти ще се заразиш и ще останеш в леглото две седмици“, и незабавно ставаш уязвим за болестта. Очакването също е една от причините да се разболяваме.

Съществуват доказателства, които навеждат на предположението, че е възможно да развием едно заболяване понеже родителите ни са страдали от него и вярваме, че е „нормално“ и неизбежно ние също да заболеем. В мозъчните си клетки носим подсъзнателните модели и програми, които определят дали ще останем здрави или ще се разболеем. Чуваш някои хора да казват „Никога не настивам“ и наистина се оказва така. Други се оплакват „Всяка година изкарвам най-малко по две настинки“, което също отговаря на истината. И това не е съвпадение.

Като малки бързо научаваме, че един от начините да получим внимание е да се разболеем. При някои това е единственият начин. Когато сме болни, приятелите и близките ни започват да се суетят около нас, а ние се чувстваме по-обичани и по-сигурни.

Има хора, които никога не се разделят с този модел. През целия си живот боледуват, падат от стълби или чупят крайниците си в момента, в който се почувстват лишени от внимание и обич. Повече от ясно е, че това поведение е по-скоро несъзнателно. Но фактите говорят едно: хората, които се чувстват сигурни и обичани, се разболяват много по-рядко и претърпяват значително по-малко на брой „инциденти“ в сравнение с онези от нас, които смятат, че не получават достатъчно обич.

Потиснатите чувства и емоции влияят върху здравето ни. Признак за бъдещи проблеми в това отношение е класическият синдром на жертвата: „Не се тревожи за мен. Аз не съм важен“, „Свикнал съм да бъда пренебрегван и разочарован“ или „Ще продължа да се усмихвам, нищо че вътре в мен ври и кипи“. За да бъдем здрави и енергични, трябва да изпитваме положителни емоции и да изразяваме чувствата си. Освен това е много важно да ВЯРВАМЕ, че заслужаваме да бъдем здрави. Ако таим в себе си подсъзнателни емоции като „Аз не съм добър човек“, „Направил съм много лоши неща“ или „Заслужавам да бъда наказан“, класическият начин да изкупим вината си е болестта – понякога за цял живот.

Ако мразим работата си или се чувстваме нещастни в дома си, в ума ни непрекъснато ще се върти една и съща мисъл: „Ще ми се да не бях тук.“ И понеже тялото е роб на ума, моето тяло ще се опита на всяка цена да ме отърве от ситуацията, която ненавиждам. Първата стъпка е болест­та. А по-крайното решение е смъртта.

Да разгледаме въпроса от друг ъгъл: ако занеса един банан на Южния полюс, изкопая дупка и го пусна в нея, а след десет години се върна на същото място с голяма кошница, която да напълня с банановата си реколта, колко плодове мислите, че ще събера? Не много, нали? Причината ще бъде в климата, който е неблагоприятен за отглеждане на банани. По същия начин посредством мислите и емоциите можем да контролираме климата вътре в нас. От теб зависи дали ще превърнеш тялото си в развъдник на вируси и бактерии или в храм на здравето.

А като казвам добро здраве, имам предвид енергия и жизненост. Твое право е всяка сутрин да се будиш с вътрешната увереност, че тялото ти може много повече от това „да оцелява“. Твърде много хора живеят с идеята, че доброто здраве означава просто отсъствие на болест.

Във всеки миг от деня подсъзнателният ти ум държи под контрол здравословните процеси в организма ти. През цялото време тялото ти се регенерира – а матрицата за това регенериране се създава от ума.

Когато раната на пръста ти зараства, кой отговаря за правилното свързване на новите клетки? Ами ако изгубиш нокът, каква е тази сила, която взима всички необходими мерки на върха на пръста ти да порасне нов нокът, вместо бъбрек например? Трябва да има нещо, което да контролира тези процеси! Нека не приемаме за даденост чудото на физическото си тяло!

Умът ти е архитектът на твоето тяло, а тялото ти е отражение на твоите мисли. Ако се задушаваш от страх, гняв и неизразени емоции, тялото ти ще носи техния отпечатък. Неразположението в ума се превръща в неразположение на тялото. В мига, в който осъзнаем, че мислите определят здравето ни, вече сме изминали половината път към постигането на по-добро здраве.

ИЗВОД
Създавай с ума си здравословни, щастливи мисли. Представяй си, че си здрав. Вярвай, че заслужаваш да бъдеш здрав. Но преди всичко бъди добър със себе си. Научи се да се приемаш и обичаш такъв, какъвто си сега, и си дай сметка, че до този момент си живял по най-добрия начин, на който си бил способен.

Откъс от книгата "Как работи щастието" на Андрю Матюс

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.