Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Ти ставаш "истинският себе си", когато...

Ти ставаш "истинският себе си", когато...

В началото на Заека му било трудно да свикне с другите играчки на собственика си. Момченцето, на което принадлежал, изгубило интерес към него скоро след като го получило, а другите играчки, повечето от които снабдени с модерни механизми, които ги правели като истински,плашели Заека. Все пак той бил направен от плат и дървени трици и изобщо не приличал на истинско зайче.

Случайно Заекът открил приятел в лицето на мъдрия стар кожен кон,който живеел най-отдавна в детската стая на момченцето.
– Какво е да си истински? – попитало зайчето един ден кожения кон. – Трябва ли да имаш вътре в себе си разни бръмчащи неща и ключе, което се навива?

– Когато те ушият, още не си Истински – казал коженият кон. – Това е нещо, което се случва по-късно. Когато едно дете те обича много, ама много дълго, и не просто си играе с теб, ами НАИСТИНА те обича, тогава ставаш Истински.

– Боли ли? – попитало зайчето.

– Да – признал конят, – но когато си истински, не е толкова важно дали ще боли. Да бъдеш истински не се случва особено често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да бъдат грижливо пазени. Когато си истински, е нормално да си проскубан и дори леко опърпан.

Една вечер момченцето не успяло да намери любимото си китайско кученце, с което винаги заспивало, и тогава бавачката измъкнала плюшеното зайче от коша с играчки и го мушнала под завивката при младия господар.

От този момент момченцето станало неразделно със Заека, прегръщало го силно, целувало розовото му носле и го носело навсякъде със себе си.

Взимало го дори когато отивало да играе в градината и веднъж случайно го забравило навън през цялата нощ. От всичко това зайчето ставало все по-мръсно и по-проскубано. Дори розовото започнало да се изтрива от нослето му.

Един ден бавачката се опитала да изхвърли мръсната играчка, но момченцето се възпротивило и настояло зайчето да остане, защото било ИСТИНСКО. Това било като музика за кадифените, но вече проскубани уши на Заека.

Накрая, благодарение на вълшебната намеса на детската Фея, плюшеното зайче действително станало истинско, живо същество и избягало в гората.

Преди, зайчето било истинско само за момченцето, но сега, казала Феята, ще бъде Истинско за всички.

***

Ние, които живеем в „истинския“ свят, не можем да замахнем с вълшебната пръчица и мигновено да се превърнем в хората, които мечтаем да бъдем. Но ако сме "емоционално пластични", вълшебството не ни е нужно. Защото емоционалната пластичност ни позволява да бъдем себе си, всеки ден и за всички.

Емоционалната пластичност е липса на претенции и преструвки, което придава още по-голяма енергия на действията ни, защото са вдъхновени от най-дълбоките ни ценности и вътрешна сила – нещо трайно, автентично и истинско.

Можем да станем ИСТИНСКИ, да придобием емоционална пластичност, не с вълшебство, а с поредица от малки ежедневни стъпки през целия си живот.

И това пътешествие може да започне още днес... Ето как:

- Стани „продуцент“ на собствения си живот и поеми в свои ръце развитието, кариерата, творческия дух, работата и взаимоотношенията си.

- Приеми се такъв, какъвто си (с кривия си нос, с „добрите“ и „лошите“ емоции), със съчувствие, кураж и любопитство.

- Приветствай вътрешните си преживявания, изучавай очертанията им и им вдъхвай нов живот, без да бързаш да ги напуснеш.

- Приеми, че непрекъснато се развиваш, и се освободи от историите, които вече не са ти нужни.

- Освободи се от нереалистичните „Стремежи на мъртвеца“ и приеми, че да си жив, понякога означава да бъдеш нараняван, да губиш, да се тревожиш и да грешиш.

- „Пусни“ стремежа към съвършенство, за да се радваш на любовта и на живота.

- Разтвори сърцето си за любовта, която идва с болката, и за болката, която идва с любовта; за успеха, който идва с несполуката, и за несполуката,която идва с успеха.

- Изостави идеята, че нищо не може да те уплаши, и се изправи пред страховете си, като се ръководиш от ценностите си и от това, което има значение за теб. Куражът не е отсъствие на страх; куражът е да живееш заедно със страховете си.

- Избери смелостта пред удобството, впускай се в нови възможности, за да се учиш и развиваш, вместо да се примиряваш с обстоятелствата.

- Приеми, че красотата на живота е неразделна част от неговата уязвимост. Ние сме млади, докато не остареем. Здрави сме, докато не се разболеем. И сме с онези, които обичаме, докато не се разделим.

- Научи се да слушаш пулса на своето собствено „защо“.

- И накрая, не забравяй да „танцуваш, ако можеш“.

Откъс от "Емоционална пластичност" на д-р Сюзън Дейвид


Като психолог и практически наставник д-р Сюзън Дейвид повече от двайсет години изучава емоциите и начина, по който взаимодействаме с тях. И като резултат от дългогодишната си работа и проучвания развива една нова идея, един изцяло нов метод за справяне с емоциите, който нарича „емоционална пластичност“.

„Не е нужно да игнорираме трудните емоции и мисли или да се насилваме да разсъждаваме позитивно, казва д-р Дейвид, нито пък да бъдем съвършени или винаги щастливи. Трябва да приемаме емоциите си спокойно, да се изправяме пред тях с кураж и себесъстрадание и да живеем в мир с тях. Само така можем да се наслаждаваме на взаимоотношенията си, да овладяваме ежедневния стрес, на който сме подложени и да живеем пълноценно точно сега. Днес, повече от всякога, е жизненоважно да бъдем емоционално пластични. Когато почвата под краката ни е толкова подвижна, трябва да сме пъргави, за да се предпазим от риска да се проснем по очи.“

Първоначално д-р Дейвид развива тази идея в статия, която публикува в „Харвард бизнес ривю“. Статията се приема възторжено от милиони читатели и представители на научната общност и намира място в класацията за най-добрите идеи на годината. Редакторите на редица авторитетни издания описват емоционалната пластичност като „новата емоционална интелигентност“ ‒ изключителна идея, променила начина, по който обществото ни възприема емоциите.

Осъзнавайки, че това са проблеми, които засягат милиони хора, д-р Дейвид доразвива концепцията си и предлага един по-пространен и подробен вид на своя изследователски проект. Така се ражда книгата „Емоционална Пластичност“.

Издателство Гнездото има удоволствието да представи тази блестяща книга вече и на българския пазар.

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters