Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Прочетох една книга и животът ми се промени - "Кръстопът"

Прочетох една книга и животът ми се промени - "Кръстопът"

„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

Ако душата ви търси простор, ако съзнанието ви мечтае за яснота, прочетете тази книга. Срещата с "Кръстопът" на Владимир Чеповой е като приятелска ръка, протегната за помощ. Дори да имате усещането, че потъвате, че се губите, след прочита й със сигурност ще се почувствате отново в безопасност, избрали уверено посоката... след поредния си кръстопът.


Нейният герой – самоуверен млад мъж, ще ви въвлече в своята увлекателна история, неусетно ще ви стане симпатичен и водейки ви през своите житейски кръстопътища, може би ще ви предизвика да се вгледате в своите собствени съдбовни моменти.

Клим е млад, богат, успял, самоуверен и дори леко арогантен бизнесмен, любимец на жените... и на съдбата. Докато не чува една диагноза. И не среща един мистичен и чудат непознат. Точно в момент, в който е тежко болен, съдбата му изпраща „полезните“ хора и „правилните“ ситуации и обстоятелства, които променят целия му живот.

Той ще се върне на много от своите кръстопътища... и ще оцени решенията, които е взимал... На тези кръстопътища ще срещне отново любовта към жената, която е изгубил, детето си, на което не е позволил да се роди, ще погледне за първи път през очите на родителите си, ще се сблъска отново с едно предадено приятелство, ще си спомни изгубените мечти и ще се опита да ги възроди отново, ще промени цялата си ценностна система и отношение към заобикалящата го реалност... И може би, накрая ще разбере смисъла на думичката „Щастие“!

Един роман или по-скоро философски поглед към живота - за неговите ценности, за обидата, за гнева, за страха, за липсата на любов, за потиснатите емоции, за нереализираните желания и мечти, за дружбата, за любовта и предателството, за алчността, за честността...

Текстов трейлър на книгата:

..................................................................

Играчите затаиха дъх, загледани в топчето, което монотонно се въртеше в рулетката. Най-сетне то спря...

– Леле, човече, бива си те! – възкликна шашнатият Жора Царя. – Та това са 66 хиляди в зелено!

– Заложих на любимото си число – подсмихна се Клим. Той като че ли единствен от присъстващите беше останал съвсем спокоен и невъзмутим от началото до края.

– Голям късметлия си, ей! – не мирясваше Царя. – На практика не е възможно да надиграеш казиното, но изглежда съдбата, както и всичките ти жени, си е загубила ума по теб. Поздравления, наистина дяволски ти върви! – и той потупа приятеля си по рамото.

Клим му отвърна със същото, но кой знае защо думите „дяволски ти върви“ за първи път го подразниха.

..................................................................

– Как се чувствате? – попита го още с влизането лекарят, без да откъсва поглед от рентгеновите снимки.

– Добре съм! – отвърна малко предизвикателно Клим. – Защо, има ли нещо?

– Да сте имали напоследък припадъци, кръвоизливи? – Иван Иванович остави снимките настрана.

– Какво, докторе, ще се мре ли? – не отговори на въпроса му Клим, вперил поглед в шефа на отделението.

..................................................................

Пари, капитал... Какво общо има всичко това? Изплъзваше му се нещо много важно, онова, заради което вероятно би си струвало да живее и заради което сега си струва да се бори... Но кое е то? Защо е трябвало да живее?

..................................................................

– Особено ако у теб тук са възникнали много жизненоважни въпроси, които дълго време упорито си пренебрегвал.

– Ами да допуснем, че са възникнали. А отговорите пак тук ли се получават?

– Вселената винаги отговаря на вътрешните молби на всеки човек, като праща в живота му необходимите послания и нужните хора, способни да му помогнат в решаването на едни или други задачи. Това е универсален закон. Основното е личната ти готовност за промени, Клим.

..................................................................

– Състоянието на тялото ни, неговото физическо и душевно здраве е огледално отражение на житейската философия на човека – продължи странният му събеседник, сякаш нищо не е станало.

– Слушай, не прекалявай. Болен съм!

..................................................................

– Обидата е дълго сдържан гняв: към себе си, към другите, към житейските обстоятелства. Това е нещо като енергиен тромб, който е сериозна заплаха за живота на човека. Най-опасното в обидата е това, че веднъж попаднала в тялото, тя нараства, започва да блокира нормалното движение на енергията, може да се превърне във всевъзможни тумори. Всъщност животът е цялостен и хармоничен, Клим, просто трябва да схванеш правилата на играта му. И правило номер едно е умението да бъдеш ИСТИНСКИ ...

..................................................................

– Ти пък какво знаеш за щастието, философе?! – обади се неочаквано и за себе си Клим, като рязко се обърна към младежа. – Не знам на какво са ви учили там, във вашия философско-богословски факултет, но понятието щастие е една от водещите илюзии на човечеството. То е призрак, мираж в пустинята: повод да не мислим за обичайните неща. Щастието е също толкова размита абстракция, колкото и любовта, която няма нито определение, нито състояние, нито крайна цел и е измислена от човечеството, единствено за да могат мечтатели като теб да не остават без храна за размисъл.

– ЩАСТИЕТО е информационно-енергийно състояние на ДУШАТА – обади се избавителят и метна във водата малък кръгъл камък, – а всичко останало, и на първо място онези така наречени обичайни неща, не са нищо друго, освен кръгове във водата.

– „Привичката е дар в света – заменя щастието тя“ – замислено изрецитира Клим.

– По отношение на „дар“ не съм сигурен, но виж, с това, че навикът е фалшив заместител на щастието, съм напълно и изцяло съгласен. Нещо повече, това е един от най-разпространените наркотици на нашето време. Кажи ми, Клим, познати ли са ти безпричинното мрачно настроение, дълбокото униние и смъртната тъга, които се появяват внезапно и отникъде, и те затискат с цялата си тежест? Впрочем можеш и да не ми отговаряш – и без това знам отговора. А в такова състояние от време на време изпадат всички смъртни, които с години живеят под тежестта на своите навици и се страхуват да си покажат носа навън, да не би там да видят истинската причина за ставащото. Да, на тях им е неуютно и дискомфортно, но те са СВИКНАЛИ с това! Естествено, по-лесно е да се блъскат в задушната и тясна стаичка на стария си живот и да се успокояват с традиционните и вкоренени в душите им мисли от типа на: „Съдбата ми е такава“, „Не на всички им върви в този живот“, „Значи така ми било писано...“, „Нали и много други живеят също като мен!“. Хиляди поколения са се трудили над създаването на разрушителната МАШИНА НА НАВИЦИТЕ, която е смляла милиони съдби, да не говорим за душите! Макар че безусловно тъгата, мъката и прочие могат да бъдат предизвикани от редица обективни причини: проблеми в работата, развод, безпаричие, болест, липса на любов, изневяра, предателство... Всъщност всичко това са странични явления, провокирани от отсъствието на най-главната причина: умението да бъдеш ...

..................................................................

krustoput chepovoi min

..................................................................

– Дарвин даде на човечеството теорията за оцеляването, според която в този свят може да оцелее само най-силният и приспособимият!

– Че не е ли така? – попита Клим, почувствал прилив на бодрост от неочаквания разговор на очевидно спорна тема. Това винаги му беше харесвало.

– Хипотезата на Дарвин е построена по системата на войната – унищожаване на слабия и власт на силата. Но тя няма никаква крайна цел или логически завършек освен самоунищожението ...

..................................................................

– Ако еволюцията е по правилото „изяж съседа“, кой ще остане на тази земя, след като всички по-слаби се окажат изядени и унищожени?

– А имате ли алтернатива? – подсмихна се Клим, който предвиждаше, че сега събеседникът му ще се разприказва.

И не сгреши.

– Естествено! – въодушевено възкликна ...

..................................................................

– Въпреки това, макар гръмко да се отричаме от смисъла на живота, всички ние дълбоко в душата си се надяваме да го открием и да намерим най-сетне дългоочаквания душевен покой – продължи чудноватият лекар с равен и спокоен глас, сякаш нищо не се е случило. – И тук за мен всичко е много просто ...

..................................................................

– И какво ни е нужно за щастието? – поинтересува се в знак на благодарност Клим.

– Само да изпълним три задачи...

………………………………………………………………………………

– Всичко на този свят живее по закона на Резонанса – продължи събеседникът му, като втренчено гледаше Клим с пронизващите си ярки очи. – Ако нещо те дразни особено много, значи именно в него се крие и коренът на твоя собствен проблем!

..................................................................

– Важно е не количеството изживени дни, а истински щастливите мигове! Изживей щастлив живот три месеца, три дни, три минути... няма значение, дори да са три секунди! Улови състоянието и напълно се наслади на чувството, колкото и да ти е отредено за това време! Системата на Изграждането на света е проектирана така, че да може да стартира във всеки един момент. Във всяка възраст, във всяко състояние и при всякакви обстоятелства всеки има възможност да започне да се чувства щастлив!

..................................................................

– Точно така! – зарадва се „професорът“. – Животът е неограничен брой кръстопътища, на всеки от които човек неизменно се оказва изправен пред избор: накъде да завие и в коя посока да продължи пътя си. Това е наистина съдбовен момент и е много важно той да не бъде пропуснат и да се вземе правилното решение – от него ще зависи целият по-нататъшен живот. Неслучайно кръстопътят е олицетворение на човешките страхове и надежди, той е като кратка спирка преди началото на новия път.

..................................................................

– А кой определя количеството кръстопътища и най-важното, правилността на избрания маршрут? – неочаквано се увлече Клим.

– Ти, ти и само ти! – въодушевено отвърна „професорът“. – Единствено самият човек може да почувства къде и кога е стигнал до поредния кръстопът и накъде трябва да завие след това.

..................................................................

А въпросът дали изборът е правилен, се определя от времето – рано или късно животът ще покаже кое е успех, кое – поражение. Примерно лично вие можете да анализирате качеството на изживените години и да отделите основните кръстопътища в живота си, на които или сте стъпили накриво, или сте завили в правилната посока.

– Е, мога наистина – мрачно каза Клим. – Но каква е ползата да ги анализирам, щом тези кръстопътища са останали в миналото, а грешките и без това не могат да се поправят, след като изборът е направен отдавна?

– Страх ме е да не прозвучи банално, но никога не казвайте „никога“ – тайнствено се усмихна книгоманът. – Вярно е, че вече не можете да промените ситуацията, но е съвсем реално да преразгледате отношението си към нея. И тогава миналото ще ви бъде от помощ за настоящето и съществено ще повлияе на светлото ви бъдеще!

……………………………………………………………………………….

Измъчва те страх, така ли? Твоят страх не е нищо друго, освен неприемане на себе си и липса на вяра в собствените сили. ЛИПСАТА НА ВЯРА – това е основният ти проблем.

..................................................................

– ВЯРАТА е СЪСТОЯНИЕ НА ТВОЯ ВЪТРЕШЕН ДУХ. Тя е универсално понятие, фундамент, основата на всички основи и свързващият елемент на останалите звена в една верига, която е и ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ. Без Вяра просто висиш в пространството – зависваш като компютър, изтръгнат от локалната и глобалната мрежа. Тогава за какво изпълнение на Задачата може да става дума?!

– Задачата...

..................................................................

– Онова, което периодично предизвиква силно главоболие и вътрешно раздразнение, е проява на проблема, който трябва да решите, и на онези отношения, които трябва да оправите. Надявам се, че ще успеете да се сдобрите с хората, които сте предали и обидили поради неведението си и духовната си слепота – каза свещеникът, като изслуша Клим, а на сбогуване го посъветва: ...

………………………………………………………………………………

– Точно така! – зарадва се Гел. – САМО СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК МОЖЕ ДА НАПРАВИ ПРАВИЛЕН ИЗБОР! Питаш какво е това ИЗБОР ли? Ами ето, ИЗБОРЪТ Е СВОБОДА!

– Оказва се, че е толкова лесно да се пътешества във времето – с лека тъга промълви Клим, който все още усещаше ...

..................................................................

„Ако и по-нататък „полудяването“ ми протича в същия дух, то съвсем не е най-лошият вариант!“ – заключи Клим и на централното кръстовище рязко обърна колата в посока, обратна на планирания маршрут.

..................................................................

Синко – вече по-топло продължи тя и го погали по косата, както в детството, – освен черно и бяло в този живот има и други цветове, които трябва да се научиш да различаваш!

Той забеляза как тя инстинктивно се сви. Правеше го винаги, когато противоречеше на мъжа си или на самия него. Да... Не е стигнал много по-далеч от...

..................................................................

Но реалността веднага му напомни за себе си със звъна на мобилния.

– Ало, Климентий Санич! Поздравления – успехът ни е в кърпа вързан! – бодро рапортува Трухин. – Е, и ние се постарахме, и печените адвокати си свършиха работата, тъй че с едно обаждане от ваше име на нужните хора „Нептун“ отново ще бъде наш! Трябва ни само един от вашите изпитани ходове и ще направим на пух и прах конкурентите! Кажете кога ги започваме?

..................................................................

Настъпи напрегната пауза. Трухин трескаво се мъчеше да проумее от какво е предизвикана тази рязка промяна у шефа.

– Клим, да не би да не ме чу? – неуверено го попита търговският директор. – „Нептун“ отново ще е наш!

– Май че ти не си ме чул – скастри го Клим. – Гледайте си другата работа!

Струваше му се, че всичко се е обърнало с главата надолу... или може би ставаше обратното...

..................................................................

И самият Клим не можеше да разбере какво му става, но тези вътрешни промени не го смущаваха, а напротив, радваха го. Беше станал много по-спокоен и толерантен – към себе си, към хората, към обстоятелствата и дори към смъртта... Сега тази костелива старица все по-рядко предизвикваше у него вле-деняващото чувство на ужас и обреченост. Точно обратното – той я прие като негласен съучастник и компаньон: беше се превърнала в странен стимул за живот и непрекъснато го тласкаше напред. Накъде? Той смътно се досещаше за посоката, избрана от съдбата при последния ѝ завой ...

..................................................................

– Докторе, спомняте ли си най-важния кръстопът, или по-право най-сериозния избор, при който според вас сте постъпили неправилно?

– Правилно, неправилно – това са изключително субективни понятия – замислено отвърна Иван Иванович. За времето на лечението той се изпълни със симпатия към младия си пациент, който бе изваден от релси толкова нелепо и жестоко от смъртоносната болест. – Може да те разсмея, Клим, но ...

..................................................................

– Не се тревожи, не си единствен – всеки човек си има своето персонално сметище, което се различава само по състава и размера си. А засега се полюбувай на своето лично бунище!

– Защо пък да е мое? – Клим продължаваше да гледа смаяно зловонния боклук, но не пое риска да се приближи до него.

– Това е сметището на твоите Надежди – отвърна Хранителят, докато замислено преглеждаше дневника му ...

..................................................................

Към завещанието беше приложена и бележка до Клим, в която с неравен почерк бяха написани само две изречения: „Не жали пари за мечтите си. Струва си да бъдат осъществени!“

..................................................................

– Вече го разбрах... – промърмори Клим. – Ами благодаря ти! – той здраво стисна фината ръка на Хранителя.

– Няма за какво да ми благодариш – потупа го по рамото Ангелът. – Нали не си забравил за Мисията си на земята? Ами тя още не е завършена! И ти ме изненада приятно! – одобрително добави той ...

..................................................................

 ...Но ти успя дотолкова да се заблудиш на своите кръстопътища, че загуби не само мен – загуби себе си! А имаше прекрасен избор, и то не веднъж...

..................................................................

... Това беше най-яркият фрагмент от живота му и най-скъпата картина в албума на паметта, когато е бил безмерно щастлив. Те дълго и страстно се целуваха в меката ароматна трева и тогава му се струваше, че с това момиче е готов да изкачи всяка планина – и това пътуване да продължава цяла вечност...

– Красива история – въздъхна с умиление Хранителят, – но след това ти развали всичко...

..................................................................

– Тате! Хайде с нас! – радостно извика каката, хванала топката първа, а малката ѝ сестричка се затича и се бухна в коленете му. Обзет от внезапен порив, той я вдигна и силно я прегърна. Оказва се, че децата имат някакъв особен мирис: на прясно мляко, на слънчева топлина, на домашен уют...

..................................................................

Капки от дребен дъждец се стичаха на солени струйки по бузите му. Погледна за последно застиналата ѝ усмивка и за стотен път каза „прости ми“ в оглушителната тишина...

..................................................................

– Ето я, тя е основата на всичко! – възкликна Гурин. – НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ, Е ...

..................................................................

...Всеки от нас си има своите житейски кръстопътища, и само от избора ни: накъде ще поемем – зависи не само по-нататъшният ни живот, но и съдбата на децата ни. Бъдете изключително внимателни при всяка точка на пресичане и не бързайте с избора на посока, но и не се бавете прекалено с решението си – понякога забавянето прилича на смърт...

..................................................................

Той клекна и уверено изписа на влажния крайбрежен пясък ключовата Формула за смисъла на Живота:

ЩАСТИЕ =

..................................................................

 

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ЧИТАЛНЯ"

 
 
nesletters