Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Прочетох една книга и животът ми се промени - "Кръстопът"

Прочетох една книга и животът ми се промени - "Кръстопът"

„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

Ако душата ви търси простор, ако съзнанието ви мечтае за яснота, прочетете тази книга. Срещата с "Кръстопът" на Владимир Чеповой е като приятелска ръка, протегната за помощ. Дори да имате усещането, че потъвате, че се губите, след прочита й със сигурност ще се почувствате отново в безопасност, избрали уверено посоката... след поредния си кръстопът.


Нейният герой – самоуверен млад мъж, ще ви въвлече в своята увлекателна история, неусетно ще ви стане симпатичен и водейки ви през своите житейски кръстопътища, може би ще ви предизвика да се вгледате в своите собствени съдбовни моменти.

Клим е млад, богат, успял, самоуверен и дори леко арогантен бизнесмен, любимец на жените... и на съдбата. Докато не чува една диагноза. И не среща един мистичен и чудат непознат. Точно в момент, в който е тежко болен, съдбата му изпраща „полезните“ хора и „правилните“ ситуации и обстоятелства, които променят целия му живот.

Той ще се върне на много от своите кръстопътища... и ще оцени решенията, които е взимал... На тези кръстопътища ще срещне отново любовта към жената, която е изгубил, детето си, на което не е позволил да се роди, ще погледне за първи път през очите на родителите си, ще се сблъска отново с едно предадено приятелство, ще си спомни изгубените мечти и ще се опита да ги възроди отново, ще промени цялата си ценностна система и отношение към заобикалящата го реалност... И може би, накрая ще разбере смисъла на думичката „Щастие“!

Един роман или по-скоро философски поглед към живота - за неговите ценности, за обидата, за гнева, за страха, за липсата на любов, за потиснатите емоции, за нереализираните желания и мечти, за дружбата, за любовта и предателството, за алчността, за честността...

Текстов трейлър на книгата:

..................................................................

Играчите затаиха дъх, загледани в топчето, което монотонно се въртеше в рулетката. Най-сетне то спря...

– Леле, човече, бива си те! – възкликна шашнатият Жора Царя. – Та това са 66 хиляди в зелено!

– Заложих на любимото си число – подсмихна се Клим. Той като че ли единствен от присъстващите беше останал съвсем спокоен и невъзмутим от началото до края.

– Голям късметлия си, ей! – не мирясваше Царя. – На практика не е възможно да надиграеш казиното, но изглежда съдбата, както и всичките ти жени, си е загубила ума по теб. Поздравления, наистина дяволски ти върви! – и той потупа приятеля си по рамото.

Клим му отвърна със същото, но кой знае защо думите „дяволски ти върви“ за първи път го подразниха.

..................................................................

– Как се чувствате? – попита го още с влизането лекарят, без да откъсва поглед от рентгеновите снимки.

– Добре съм! – отвърна малко предизвикателно Клим. – Защо, има ли нещо?

– Да сте имали напоследък припадъци, кръвоизливи? – Иван Иванович остави снимките настрана.

– Какво, докторе, ще се мре ли? – не отговори на въпроса му Клим, вперил поглед в шефа на отделението.

..................................................................

Пари, капитал... Какво общо има всичко това? Изплъзваше му се нещо много важно, онова, заради което вероятно би си струвало да живее и заради което сега си струва да се бори... Но кое е то? Защо е трябвало да живее?

..................................................................

– Особено ако у теб тук са възникнали много жизненоважни въпроси, които дълго време упорито си пренебрегвал.

– Ами да допуснем, че са възникнали. А отговорите пак тук ли се получават?

– Вселената винаги отговаря на вътрешните молби на всеки човек, като праща в живота му необходимите послания и нужните хора, способни да му помогнат в решаването на едни или други задачи. Това е универсален закон. Основното е личната ти готовност за промени, Клим.

..................................................................

– Състоянието на тялото ни, неговото физическо и душевно здраве е огледално отражение на житейската философия на човека – продължи странният му събеседник, сякаш нищо не е станало.

– Слушай, не прекалявай. Болен съм!

..................................................................

– Обидата е дълго сдържан гняв: към себе си, към другите, към житейските обстоятелства. Това е нещо като енергиен тромб, който е сериозна заплаха за живота на човека. Най-опасното в обидата е това, че веднъж попаднала в тялото, тя нараства, започва да блокира нормалното движение на енергията, може да се превърне във всевъзможни тумори. Всъщност животът е цялостен и хармоничен, Клим, просто трябва да схванеш правилата на играта му. И правило номер едно е умението да бъдеш ИСТИНСКИ ...

..................................................................

– Ти пък какво знаеш за щастието, философе?! – обади се неочаквано и за себе си Клим, като рязко се обърна към младежа. – Не знам на какво са ви учили там, във вашия философско-богословски факултет, но понятието щастие е една от водещите илюзии на човечеството. То е призрак, мираж в пустинята: повод да не мислим за обичайните неща. Щастието е също толкова размита абстракция, колкото и любовта, която няма нито определение, нито състояние, нито крайна цел и е измислена от човечеството, единствено за да могат мечтатели като теб да не остават без храна за размисъл.

– ЩАСТИЕТО е информационно-енергийно състояние на ДУШАТА – обади се избавителят и метна във водата малък кръгъл камък, – а всичко останало, и на първо място онези така наречени обичайни неща, не са нищо друго, освен кръгове във водата.

– „Привичката е дар в света – заменя щастието тя“ – замислено изрецитира Клим.

– По отношение на „дар“ не съм сигурен, но виж, с това, че навикът е фалшив заместител на щастието, съм напълно и изцяло съгласен. Нещо повече, това е един от най-разпространените наркотици на нашето време. Кажи ми, Клим, познати ли са ти безпричинното мрачно настроение, дълбокото униние и смъртната тъга, които се появяват внезапно и отникъде, и те затискат с цялата си тежест? Впрочем можеш и да не ми отговаряш – и без това знам отговора. А в такова състояние от време на време изпадат всички смъртни, които с години живеят под тежестта на своите навици и се страхуват да си покажат носа навън, да не би там да видят истинската причина за ставащото. Да, на тях им е неуютно и дискомфортно, но те са СВИКНАЛИ с това! Естествено, по-лесно е да се блъскат в задушната и тясна стаичка на стария си живот и да се успокояват с традиционните и вкоренени в душите им мисли от типа на: „Съдбата ми е такава“, „Не на всички им върви в този живот“, „Значи така ми било писано...“, „Нали и много други живеят също като мен!“. Хиляди поколения са се трудили над създаването на разрушителната МАШИНА НА НАВИЦИТЕ, която е смляла милиони съдби, да не говорим за душите! Макар че безусловно тъгата, мъката и прочие могат да бъдат предизвикани от редица обективни причини: проблеми в работата, развод, безпаричие, болест, липса на любов, изневяра, предателство... Всъщност всичко това са странични явления, провокирани от отсъствието на най-главната причина: умението да бъдеш ...

..................................................................

krustoput chepovoi 20

..................................................................

– Дарвин даде на човечеството теорията за оцеляването, според която в този свят може да оцелее само най-силният и приспособимият!

– Че не е ли така? – попита Клим, почувствал прилив на бодрост от неочаквания разговор на очевидно спорна тема. Това винаги му беше харесвало.

– Хипотезата на Дарвин е построена по системата на войната – унищожаване на слабия и власт на силата. Но тя няма никаква крайна цел или логически завършек освен самоунищожението ...

..................................................................

– Ако еволюцията е по правилото „изяж съседа“, кой ще остане на тази земя, след като всички по-слаби се окажат изядени и унищожени?

– А имате ли алтернатива? – подсмихна се Клим, който предвиждаше, че сега събеседникът му ще се разприказва.

И не сгреши.

– Естествено! – въодушевено възкликна ...

..................................................................

– Въпреки това, макар гръмко да се отричаме от смисъла на живота, всички ние дълбоко в душата си се надяваме да го открием и да намерим най-сетне дългоочаквания душевен покой – продължи чудноватият лекар с равен и спокоен глас, сякаш нищо не се е случило. – И тук за мен всичко е много просто ...

..................................................................

– И какво ни е нужно за щастието? – поинтересува се в знак на благодарност Клим.

– Само да изпълним три задачи...

………………………………………………………………………………

– Всичко на този свят живее по закона на Резонанса – продължи събеседникът му, като втренчено гледаше Клим с пронизващите си ярки очи. – Ако нещо те дразни особено много, значи именно в него се крие и коренът на твоя собствен проблем!

..................................................................

– Важно е не количеството изживени дни, а истински щастливите мигове! Изживей щастлив живот три месеца, три дни, три минути... няма значение, дори да са три секунди! Улови състоянието и напълно се наслади на чувството, колкото и да ти е отредено за това време! Системата на Изграждането на света е проектирана така, че да може да стартира във всеки един момент. Във всяка възраст, във всяко състояние и при всякакви обстоятелства всеки има възможност да започне да се чувства щастлив!

..................................................................

– Точно така! – зарадва се „професорът“. – Животът е неограничен брой кръстопътища, на всеки от които човек неизменно се оказва изправен пред избор: накъде да завие и в коя посока да продължи пътя си. Това е наистина съдбовен момент и е много важно той да не бъде пропуснат и да се вземе правилното решение – от него ще зависи целият по-нататъшен живот. Неслучайно кръстопътят е олицетворение на човешките страхове и надежди, той е като кратка спирка преди началото на новия път.

..................................................................

– А кой определя количеството кръстопътища и най-важното, правилността на избрания маршрут? – неочаквано се увлече Клим.

– Ти, ти и само ти! – въодушевено отвърна „професорът“. – Единствено самият човек може да почувства къде и кога е стигнал до поредния кръстопът и накъде трябва да завие след това.

..................................................................

А въпросът дали изборът е правилен, се определя от времето – рано или късно животът ще покаже кое е успех, кое – поражение. Примерно лично вие можете да анализирате качеството на изживените години и да отделите основните кръстопътища в живота си, на които или сте стъпили накриво, или сте завили в правилната посока.

– Е, мога наистина – мрачно каза Клим. – Но каква е ползата да ги анализирам, щом тези кръстопътища са останали в миналото, а грешките и без това не могат да се поправят, след като изборът е направен отдавна?

– Страх ме е да не прозвучи банално, но никога не казвайте „никога“ – тайнствено се усмихна книгоманът. – Вярно е, че вече не можете да промените ситуацията, но е съвсем реално да преразгледате отношението си към нея. И тогава миналото ще ви бъде от помощ за настоящето и съществено ще повлияе на светлото ви бъдеще!

……………………………………………………………………………….

Измъчва те страх, така ли? Твоят страх не е нищо друго, освен неприемане на себе си и липса на вяра в собствените сили. ЛИПСАТА НА ВЯРА – това е основният ти проблем.

..................................................................

– ВЯРАТА е СЪСТОЯНИЕ НА ТВОЯ ВЪТРЕШЕН ДУХ. Тя е универсално понятие, фундамент, основата на всички основи и свързващият елемент на останалите звена в една верига, която е и ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ. Без Вяра просто висиш в пространството – зависваш като компютър, изтръгнат от локалната и глобалната мрежа. Тогава за какво изпълнение на Задачата може да става дума?!

– Задачата...

..................................................................

– Онова, което периодично предизвиква силно главоболие и вътрешно раздразнение, е проява на проблема, който трябва да решите, и на онези отношения, които трябва да оправите. Надявам се, че ще успеете да се сдобрите с хората, които сте предали и обидили поради неведението си и духовната си слепота – каза свещеникът, като изслуша Клим, а на сбогуване го посъветва: ...

………………………………………………………………………………

– Точно така! – зарадва се Гел. – САМО СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК МОЖЕ ДА НАПРАВИ ПРАВИЛЕН ИЗБОР! Питаш какво е това ИЗБОР ли? Ами ето, ИЗБОРЪТ Е СВОБОДА!

– Оказва се, че е толкова лесно да се пътешества във времето – с лека тъга промълви Клим, който все още усещаше ...

..................................................................

„Ако и по-нататък „полудяването“ ми протича в същия дух, то съвсем не е най-лошият вариант!“ – заключи Клим и на централното кръстовище рязко обърна колата в посока, обратна на планирания маршрут.

..................................................................

Синко – вече по-топло продължи тя и го погали по косата, както в детството, – освен черно и бяло в този живот има и други цветове, които трябва да се научиш да различаваш!

Той забеляза как тя инстинктивно се сви. Правеше го винаги, когато противоречеше на мъжа си или на самия него. Да... Не е стигнал много по-далеч от...

..................................................................

Но реалността веднага му напомни за себе си със звъна на мобилния.

– Ало, Климентий Санич! Поздравления – успехът ни е в кърпа вързан! – бодро рапортува Трухин. – Е, и ние се постарахме, и печените адвокати си свършиха работата, тъй че с едно обаждане от ваше име на нужните хора „Нептун“ отново ще бъде наш! Трябва ни само един от вашите изпитани ходове и ще направим на пух и прах конкурентите! Кажете кога ги започваме?

..................................................................

Настъпи напрегната пауза. Трухин трескаво се мъчеше да проумее от какво е предизвикана тази рязка промяна у шефа.

– Клим, да не би да не ме чу? – неуверено го попита търговският директор. – „Нептун“ отново ще е наш!

– Май че ти не си ме чул – скастри го Клим. – Гледайте си другата работа!

Струваше му се, че всичко се е обърнало с главата надолу... или може би ставаше обратното...

..................................................................

И самият Клим не можеше да разбере какво му става, но тези вътрешни промени не го смущаваха, а напротив, радваха го. Беше станал много по-спокоен и толерантен – към себе си, към хората, към обстоятелствата и дори към смъртта... Сега тази костелива старица все по-рядко предизвикваше у него вле-деняващото чувство на ужас и обреченост. Точно обратното – той я прие като негласен съучастник и компаньон: беше се превърнала в странен стимул за живот и непрекъснато го тласкаше напред. Накъде? Той смътно се досещаше за посоката, избрана от съдбата при последния ѝ завой ...

..................................................................

– Докторе, спомняте ли си най-важния кръстопът, или по-право най-сериозния избор, при който според вас сте постъпили неправилно?

– Правилно, неправилно – това са изключително субективни понятия – замислено отвърна Иван Иванович. За времето на лечението той се изпълни със симпатия към младия си пациент, който бе изваден от релси толкова нелепо и жестоко от смъртоносната болест. – Може да те разсмея, Клим, но ...

..................................................................

– Не се тревожи, не си единствен – всеки човек си има своето персонално сметище, което се различава само по състава и размера си. А засега се полюбувай на своето лично бунище!

– Защо пък да е мое? – Клим продължаваше да гледа смаяно зловонния боклук, но не пое риска да се приближи до него.

– Това е сметището на твоите Надежди – отвърна Хранителят, докато замислено преглеждаше дневника му ...

..................................................................

Към завещанието беше приложена и бележка до Клим, в която с неравен почерк бяха написани само две изречения: „Не жали пари за мечтите си. Струва си да бъдат осъществени!“

..................................................................

– Вече го разбрах... – промърмори Клим. – Ами благодаря ти! – той здраво стисна фината ръка на Хранителя.

– Няма за какво да ми благодариш – потупа го по рамото Ангелът. – Нали не си забравил за Мисията си на земята? Ами тя още не е завършена! И ти ме изненада приятно! – одобрително добави той ...

..................................................................

 ...Но ти успя дотолкова да се заблудиш на своите кръстопътища, че загуби не само мен – загуби себе си! А имаше прекрасен избор, и то не веднъж...

..................................................................

... Това беше най-яркият фрагмент от живота му и най-скъпата картина в албума на паметта, когато е бил безмерно щастлив. Те дълго и страстно се целуваха в меката ароматна трева и тогава му се струваше, че с това момиче е готов да изкачи всяка планина – и това пътуване да продължава цяла вечност...

– Красива история – въздъхна с умиление Хранителят, – но след това ти развали всичко...

..................................................................

– Тате! Хайде с нас! – радостно извика каката, хванала топката първа, а малката ѝ сестричка се затича и се бухна в коленете му. Обзет от внезапен порив, той я вдигна и силно я прегърна. Оказва се, че децата имат някакъв особен мирис: на прясно мляко, на слънчева топлина, на домашен уют...

..................................................................

Капки от дребен дъждец се стичаха на солени струйки по бузите му. Погледна за последно застиналата ѝ усмивка и за стотен път каза „прости ми“ в оглушителната тишина...

..................................................................

– Ето я, тя е основата на всичко! – възкликна Гурин. – НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ, Е ...

..................................................................

...Всеки от нас си има своите житейски кръстопътища, и само от избора ни: накъде ще поемем – зависи не само по-нататъшният ни живот, но и съдбата на децата ни. Бъдете изключително внимателни при всяка точка на пресичане и не бързайте с избора на посока, но и не се бавете прекалено с решението си – понякога забавянето прилича на смърт...

..................................................................

Той клекна и уверено изписа на влажния крайбрежен пясък ключовата Формула за смисъла на Живота:

ЩАСТИЕ =

..................................................................

 

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ЧИТАЛНЯ"

 
 
nesletters

kor kak raboti jivotyt gift min

kor vinagi ima nadejda gift min

kor zlatniyat grad gift min

kor az te chuvam min

kor krystopyt gift min

kor ikigai gift min