Слепи ли сме за красотата около себе си?
- категория: Вдъхновение
В една студена януарска сутрин на една от станциите на вашингтонското метро се разположил уличен музикант с ниско нахлупена бейзболна шапка на главата и започнал да свири на цигулка. За времето от 45 минути, в което той изпълнил шест произведения, покрай него преминали около 1000 души. Но почти никой не обърнал внимание на музиката му. Всички бързали за работа.
В първите минути на импровизирания концерт мъж на средна възраст забавил ход, спрял до музиканта за няколко секунди и продължил по пътя си. По същото време цигуларят получил и първото си възнаграждение – без да спре, минаваща жена хвърлила няколко монети в отворения калъф на цигулката и отминала. След още няколко минути друг мъж се облегнал на стената и започнал да слуша изпълнението, но след малко погледнал часовника си и тръгнал.
Най-голямо внимание музикантът получил от няколко деца, които с удоволствие спирали да го погледат, но родителите им бързо ги издърпвали настрани.
За 45 минути едва шест души спрели за малко по-дълго време да послушат, а двайсетина хвърлили на цигуларя пари, без да спрат. Болшинството бързащи за работа хора дори не обърнали глава към музиканта.
Общата сума, която цигуларят събрал, била 32 долара. Два дни по-рано същият цигулар изнесъл концерт пред препълнена зала. Един билет струвал средно сто долара.
Никой от минувачите в онази януарска сутрин не разпознал в лицето на уличния музикант виртуозния цигулар Джошуа Бел. И никой не успял да се наслади на великолепното изпълнение на един от най-прочутите музиканти в света, който свирел на своя 300-годишен Страдивариус. Познала го една-единствена жена почти в края на изпълнението му.
Всъщност „представлението“ в метрото е социален експеримент, чийто автор е журналист от „Вашингтон Поуст“. Негова била и идеята цигуларят да бъде небрежно облечен с дънки и обикновен пуловер, а изпълнението да се проведе в сутрешния час пик. Поведението на минувачите през цялото време се наблюдавало от сътрудник на вестника и се записвало със скрита камера. А онези, които оставили пари в калъфа на музиканта, били интервюирани от друг журналист на изхода на метростанцията.
Целта на експеримента била да се изследват възприятията и приоритетите на хората и най-вече да установи: Имаме ли сетива за красотата в делнична среда и в неподходящ момент? Можем ли да разпознаем великия талант в неочаквана обстановка?
В интерес на истината, авторите на проекта очаквали пред цигуларя да се събере огромна тълпа, дори били подготвени, ако се наложи, да потърсят съдействие от полицията.
Самият Джошуа Бел бил най-изумен от това, че повечето хора дори не обръщали глава към него. Сякаш изобщо не съществувал.
А ние можем да се запитаме: Щом препускаме с бясно темпо в съвременния живот, щом сме погълнати дотолкова от ежедневието и проблемите си, че не можем да забележим и да спрем за малко пред един от най-великите музиканти на планетата или пред нещо прекрасно по пътя си, какво ли още пропускаме?
Докато правиш своите избори в живота, не забравяй да живееш.
Самюел Джонсън
Историята е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота"
Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те съществуват и винаги са били там.
Книга, която ще зареди деня ви с енергия, ще стопли сърцето ви и ще успокои вечерта ви след дългия ден...