Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Има хора... снимка: acatholicwomansheart.com

Има хора...

Има хора, непознати хора, които ми се явяват с чувството, че са част от моя дом, от моя път. И други, в които се оглеждам дълго, без да открия нещо познато. Тези – първите, мога да обикна и мога да изстрадам. Но нищо по-малко.

Има хора, които ме имат за близък, а за мен са толкова далечни, че ми се бяга от тях. Срам ме е, но срамът не ме задържа.

Има хора, които пък бягат от мен. Усещам го, надявам се, че го усещам достатъчно рано. За да не са достатъчно далеч, че да видят, че няма да ги гоня. Да си досаден е срамно. Бягам. Дори да е рано за досада.

Има хора, които обичам, а те се променят и стават хора, които не бих обикнала. Обаче аз ги обичам. Докато мога да ги разпозная, ще е така.

Има хора, на които мога да простя. Не веднага, но пък бих им простила какво ли не. Тези хора са моето семейство. Те не са само хора от моето семейство. Разбира се, че не.

Има хора, до които, и да търся, не намирам път. Пък все не ми достига воля да търся още. Хора, които оставям за друг път. Знам, че ще ги отлагам винаги, знам.

Има и такива, които обичам, защото така съм решила. Лошо ли е?

Има хора, които обичам заради други хора. Така съм обичала жената, на която се е врекъл мъжът, когото съм обичала най-много. Има хора, които ще ме разберат. Той – не.

Има хора, които ме вдъхновяват. За прекрасни неща. За това да бъда добра.

Има други, които ме озадачават със студения факт, че обитаваме едно и също пространство от вселената и историята. Не разбирам себе си заради тях... Или обратното.

Има хора, които мога да доближа и целуна така естествено, както се навеждам да вдигна обицата си от пода. И други, които не мога да целуна въобще. Някои от тях – другите, обичам повече от себе си. И са най-близките ми хора.

Има хора, чието огромно значение откривам, когато вече ги няма. Това е с двата крака в клишето, но между клишето и себе си понякога откривам, че въпреки късно осъзнатото им значение не съжалявам за загубата.

Има хора, които искам да ме харесват. Истински важно изглежда. Правя проучвания, започвам корекции и поразмествам в мен, за да им е удобно да се настанят. Някои се възползват. Други ми се смеят. Трети започват да ме харесват.

Има хора, които срещам по веднъж и вече са важни. Не зная защо. Виждам ги как си отиват, без да сме разменили телефони дори, губя дирите им, но нямам усещането, че са напуснали завинаги. Нещо ни предстои. А аз оставам да разбера каква е нашата история. Понякога чакам завинаги.

Има хора, с които историята ни вече се е случила. И други, с които предстои. Научих, че не е задължително една история да може да бъде разказана. По-добрите истории, впрочем, са неописуеми. Сигурно е същото с хората.

Има хора, които бих искала да срещна.

Да целуна.

Да позная.

Да пропътувам.

Да обитавам.

Да тревожа.

Да разнежа.

Да спася.

Да отделя и сложа в рамка.

Автор: Мила Иванова solunska16.blogspot.com
Можете да намерите Мила Иванова и във Фейсбук.

Вижте още: Ако ти заспиш, ще спя...


БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ПРОЯВЕНИЯ ИНТЕРЕС! ПРОМОЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДО 24 ЧАСА НА 21.08.2017 Г.

АКО СИ ЗАДАВАШ ВЪПРОСА "ТОВА ЛИ Е ЖИВОТЪТ, КОЙТО СИ СТРУВА ДА ЖИВЕЯ?", ТАЗИ КНИГА Е ТОЧНО ЗА ТЕБ! 

promo banner the empathy problem 66 min

Два свята. Светът на ултрабогатите и светът на обикновените хора. Могат ли да се срещнат тези два толкова различни свята?
Гейбриъл Вон има всичко, което един 32-годишен мъж може да желае. Дяволски красив и неимоверно богат, мениджър на мултимилиарден хедж фонд, Гейбриъл принадлежи към онзи 1 процент, който управлява парите на света. А останалите 99 процента за него са нищожни и глупави хора.
Но един ден приказният живот на Гейбриъл е помрачен от „дребно неудобство“ – мозъчен тумор, който разбърква съставките на сложния коктейл от емоции в главата му. Млада и „невзрачна“ цигуларка се изпречва на пътя му и егоцентричният милионер се чувства странно привлечен от нейната музика. И от нея.
Какво се случва с него? Защо изведнъж започва да забелязва другите и да се вълнува от съдбата им? Ще успее ли да компенсира поне малко последствията от предишния си начин на живот? Възможно ли е и той да има душа, която да се опита да откупи от жестокия и примамлив свят на парите? Твърде късно ли е да промени живота си?
Отговорът е някъде там, в сърцето на всеки човек. Защото рано или късно всички се изправяме пред въпроса: Това ли е животът, който си струва да живея? Виж още...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters