Gnezdoto.net
Из дневниците на една майка  (или как децата са нашите най–големи учители) снимка: kristendom.dk

Из дневниците на една майка (или как децата са нашите най–големи учители)

За децата и света през техните очи... За неподправеното въодушевление... За любопитството и откривателството... За искрената наслада от живота... За детето до нас... и в нас...

17 януари 2014 г.
За големите въпроси в живота

- Мамо, има ли такива хора, които, като умрат, стават не на звездички, а на луни?
- Защо само жените могат да раждат, защото мъжете не знаят приспивни песни ли?
- Оттатък един Никой ли има, защото не се чува нищо от другата стая?
- Защо като бебе не си спала до татко ми?

Когато живееш с четири-пет-шест-годишно, свикваш с тези въпроси и ставаш същински експерт на отговорите, които що-годе могат да удовлетворят нестихващото любопитство на малчугана. Все пак понякога просто се изморяваш да размишляваш как е започнал животът, къде са били бебетата, преди да се родят, и защо старите хора трябва да имат бръчки (не знаели ли, че бръчките "се оправят с целувки").

- Как се правят овесените ядки? - беше може би 10-ят поред въпрос на Ивая, петгодишната ми дъщеря. И аз просто изчерпах въображението и думите си и казах:
- Не знам...
- Наистина?! - въодушеви се тя. - Тогава слушай да ти разкажа. Аз знам как се правят!
И тогава тя започна обстойно да ми обяснява как се правят овесените ядки...

А докато я слушах, така вещо информирайки ме, се замислих дали пък да не взема аз да й задам на нея всички онези въпроси, които тя обикновено задаваше? Защото какво знаех аз за живота след смъртта или за това къде са бебетата, преди да се родят - мисля, че във всеки случай не беше повече, отколкото знае едно 4-годишно дете... Току-виж ми е отговорила: "Животът, преди да се родим ли? Ама ти наистина ли не знаеш? Дай сега да ти разкажа."

25 април април 2014 г.
За различните гледни точки

Мазилката на тавана в едната стая у дома се е олющила и са се образували различни по форма и големина петна. Мъжът ми все ходи да гледа "пораженията" и се ядосва, че ще трябва да се прави ремонт. Дъщеря ни също все гледа към тавана. Тя обаче не се и замисля за ремонт, просто въодушевено измисля вълшебни приказки по "фигурките на тавана".

Всичко, към което погледнем, може да се пречупи през хиляди възможни призми...
Ако таванът ви се руши, можете да изпаднете в нервна криза, или да прочетете вълшебната приказка, която разказват картинките под опадалата мазилка.

28 април 2014 г.
За нуждата да забавим крачка

- Сигурно червеите ужасно ги болят главите - казва Ивая замислено.
- Защо мислиш така? - любопитствам аз.
- Как защо... Те живеят под земята, а ние по цял ден ходим, тропаме, скачаме по тавана на къщичките им. Горките червеи! Сигурно ужасно ги боли глава - продължава да разсъждава малкото ми дете - философче.

Никога не съм се и замисляла над подобни въпроси. Но днес осъзнах, че може би наистина ние, възрастните, сме прекалено заети да тропаме и тичаме насам-натам и съвсем забравяме да поспираме, за да обърнем внимание на червеите, облачетата, тревичките, калинките, буболечките и котетата, които споделят света ни. А когато тичаме напред прекалено трескаво, не знам дали ще докараме главоболие на червеите, но на нас със сигурност ще ни се пръснат главите от напрежение. Така че, заради себе или заради доброто на червеите – забавете крачка и се насладете на пътя.

4 декември 2014 г.
За смеха

Дочувам силно кикотене от детската, влизам и какво да видя – Ивая седи на леглото си, свалила е чорапите си и се гъделичка сама по крачетата, превивайки се от смях. Хм...

Дали пък и ние, порасналите деца, не можем така? Ами, като няма кой да ни погъделичка, за да ни направи веселото, то дали не можем да опитаме и сами? В крайна сметка веселието зависи единствено от нас. Така че, в основата си е желанието ни да се смеем. Можем да чакаме да дойде някой или да се случи нещо, което да ни развесели...
Или можем да погъделичкаме радостта в себе си още сега.

22 януари 2015 г.
За правенето на нови неща

- Днес ми беше скучен ден – казва детето ми.
- И как така, - не проумявам аз - нали ходихме на разходка в Морската градина, играхме си на кукли, гледа любимото си филмче?
- Да, но не направих нищо за първи път - обяснява тя.

И поглеждайки в очите й, от които наднича детското любопитство, жадно за приключения и новости, аз осъзнавам, че ако искаме интересен, вълнуващ живот, ще трябва да зачеркнем статуса си "сигурност", за да приветстваме дързостта на новото! Всеки ден да откриваме по нова частица от необятния си вътрешен свят, да опитваме нови вкусове и преживявания, да тръгнем по нови пътища, да създаваме нови приятелства и нови мечти, да реагираме на света по нов, вълнуващ начин... Водени от желанието да опознаваме себе си и света по-живо, ние изживяваме необикновени мигове, които правят живота ни необикновено вълнуващ.

23 февруари 2015 г.
За помощта

Мъжът ми е настинал и ние двете с Ивая решихме да му приготвим вълшебен сироп за бързо оздравяване. И като се започна една... За един сок от изцедени плодове превърнахме кухнята в пълен хаос. Кискахме се, правихме си фигурки от портокалови кори, казвахме вълшебни заклинания над сока, извикахме Спящата Красавица да добави тайна съставка към магическата течност (точно Спящата Красавица трябвало да дойде, защото всеки болен имал нужда от повече сън по думите на Ивая). Не знам дали нашият вълшебен сироп ще успее да надвие настинката му, но сега и двете ухаем на цитруси и на най-вълшебния аромат на света - желанието да помагаш на друго човешко същество, да си от помощ на близък или непознат, да направиш нещо красиво за някого...

Ръцете на този, който приготвя плодов сок на любимо същество, ухаят на портокали и лимони дълго след това. Когато даваш любов, когато подаряваш красив жест или добро намерение, ти ставаш по-богат с всяко даване...
Нека правим повече вълшебства за хората, които срещаме по пътя си... Просто така...
Заради самото вълшебстване.

6 март 2015 г.
За майките

- Какво четеш пак, мамо? – дърпа ме за ръкава Ивая, за да й обърна внимание.
- "Има ли кой да ви обича" (на Калин Терзийски) – отговарям измежду две изречения аз.
- Ама че книга! Всеки човек си има майка! – възмущава се тя.

Имаш майка – има кой да те обича – ето така разсъждават петгодишните...

20 март 2015 г.
За новите думи

Ивая идва при мен, горда че е научила нова дума. Думата е "пич", а ето и значението на думата според детската й главичка: "някой, който носи черни тениски, изглежда смел и е глупав".

Ако имате малко дете у дома, спокойно можете да напишете нов речник, който току-виж се оказал много по-точен и актуален от дебелите речници, написани от ерудирани професори. Или поне ще е много по–забавен.

23 март 2015 г.
За пролетта

Разхождаме се двете с Ивая днес и по едно време тя спира рязко и започва да подскача от радост.
- Мамо, виж! Пролетта дойде! - вика въодушевено тя, сочейки нещо във въздуха.
- И от къде разбра? - озадачено питам аз.
- Виж, една муха! - пояснява тя.

Не знам дали една птичка пролет не прави, но една муха явно прави пролет... поне за петгодишните.
Извод: Ако търсиш пролетното настроение, то няма значение дали ще видиш славей, цъфнало дръвче или... муха. Пролетта идва при нас отвътре навън.

Не забравяйте да потърсите своето вдъхновение за пълноценен живот в очите на децата си!

Моника Василева е автор на книгите "Подари си желаното тяло" и "Дневник на необикновената жена". Новата й книга "Когато Ина срещна Ян" е на пазара от април 2015 гПрисъединете се към нейната facebook група: Дневник на необикновената жена. Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея ...

Вижте още:  Интервю с най-красивата жена

КНИГИТЕ НА МОНИКА ВАСИЛЕВА МОЖЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ И ДА ПОРЪЧАТЕ В КНИЖАРНИЦА ГНЕЗДОТО

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki