Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Всички обичаме щастието! 7-themes.com/

Всички обичаме щастието!

„Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята..."

Тази мисъл принадлежи на френския писател Жул Ренар. Колко много истина има в нея! Толкова малко са хората, които биха се определили чистосърдечно и нелицемерно като щастливи... Но всеки човек се стреми към щастие – това е изконен стремеж, заложен в нас по рождение, възможно най-дълбоко в природата ни. Неотменим стремеж, който дори да е потиснат в човека, поради някаква причина за известен период, рано или късно се възражда. И то с още по-голяма сила... Може би, защото чувството на щастие, е гръбнакът на живота, който бихме искали и бихме могли да живеем... вечно.

Според, иначе мъдрия Цицерон пък богинята на щастието Фортуна не само е сляпа, но и ослепява своите любимци. Но как е възможно това, и нима не е тъкмо обратното? Нима човек не се чувства, сякаш проглежда и вижда за първи път света, когато е щастлив?... В състоянието на щастие човек сякаш се ражда отново, и като новороден вижда и усеща всичко на този свят, и всеки миг сякаш трае цяла вечност – така изпълнен е със съдържание, с емоция, с красота, със смисъл... Идващи от очите на проглеждащия, на щастливия човек, но може би присъщи на света по принцип, но за които човекът е (до голяма степен) сляп, когато е нещастен, или празен откъм емоция. Когато все някаква липса или някакво неудовлетворено желание, стои между него и простичката радост от факта, че е жив... Щастието, макар че е различно за всеки човек, и дори за един и същи човек в различни моменти от живота му, е все пак едно и също нещо – чувство за хармония между човека и всичко останало, мир със самия себе си, усещане за пълнота и красота на живота, за непресъхващ извор на сили и любов вътре в теб, на радост от това, че обичаш и че си обичан, че си способен да реализираш себе си пълноценно в света, и така нататък, и така нататък... Както казва Димитър Димов: „истинското щастие идва, когато душата започне да трепти в съзвучие с външния свят". Щастливият човек не усеща липси, недостиг, болезнен стремеж към нещо, и е благодарен за това, което има в този момент, тук и сега (защото щастието няма друго измерение освен това). За него дори един-единствен ден на пълно щастие, може да оправдае цели години на болка и страдания, преживяни в миналото...

Жажда за живот
Заради всичко това, щастието е дълбоко свързано и с „жаждата" за живот. То влива в човек сили и желание да бъде на този свят, да се бори и да преодолява всяка трудност и изпитание, с много по-голяма лекота. Когато човек е щастлив, той със сигурност надраства дребнавостите на ежедневието, и изпълнен с новото си „зрение" за всичко, открива, навсякъде около себе си, смисъл и красота, каквито са му липсвали преди. И заради които желае, жадува просто да живее... Щастието наистина е непресъхващ извор на сили и вдъхновение, който само може да прелива, не и да се изчерпва, ако го раздаваме щедро на другите. В този смисъл е и мъдрата мисъл на Буда, че „както десетки свещи могат да бъдат запалени от една, без да намалят нейния живот, така и щастието не намалява, ако се споделя."

Щастието винаги идва само, доброто винаги се връща

Ние, българите, имаме една много вярна поговорка – „насила хубост не става". Това важи в пълна сила и за щастието. Никой не може да го предизвика в живота си насила, нито да го прогнозира или планира... То идва винаги само. Когато човек е готов за него. Когато го е заслужил може би. Винаги идва напълно ненадейно и изненадващо. Дори когато най-малко го очакваме в живота си... Щастието просто се случва. Защо и как – „неведоми са пътищата Божии", както пише в най-мъдрата за християните книга. Или пътищата на Съдбата, на древната Фортуна, в която са вярвали римляните.

По някакъв начин, то е награда. Именно, защото не може да предизвикано насила, а „сполита" когото пожелае, когато пожелае... И ако наистина щастието е награда, то тя е за човека, който е пазил, „отглеждал" и развивал доброто (начало) в себе си винаги... Защото е лесно да бъдеш добър (с другите), когато си щастлив, когато нищо не ти липсва и не те наранява. Но е трудно, и тъкмо затова - по-истинско - да бъдеш добър човек, когато страдаш, когато изживяваш трудни времена в живота си, които понякога траят дълги години... Колкото и банално да звучи - но нима клишетата не са такива, тъкмо защото носят много истина в себе си - доброто винаги се връща. Към човека, който го е „излъчил". „Бог забавя, но не забравя"... Единственото, което е нужно, е човек да бъде добър, във всякакви дни и времена, и да има вяра и търпение, за да дочака наградата си. Онази, която носи непресъхваща жажда за живот...

Сърцето е ключовият фактор за емоцията (а понякога и еуфорията), наречена „щастие". И интуицията ни води по правилния и най-кратък път към него, а не разсъжденията. Щастието е може би в най-пряка връзка с вътрешния мир и покой на човека. Когато сме омиротворени - тогава сме чисти (или пречистени) и тогава успяваме да постигнем изведнъж такава нагласа и гледна точка към нещата, че като по чудо започваме да виждаме света и живота си по един съвсем нов начин и именно това ни кара да се чувстваме щастливи - тази коригирана гледна точка към всичко, което си е същото, но ние сме различни и го възприемаме различно.

Да живееш в така наречения "прав път" - в това се състои, според мен, най-простото и пряко постигнато човешко щастие. Или както някои се изразяват - твоята човешка воля да съвпада с Божията воля. И това неизбежно те прави щастлив и омиротворен. И накрая, но не по важност - да се чувстваш свързан с другите хора и въобще с всичко, което можеш да видиш и опознаеш чрез сетивата или ума си - и тази свързаност да я преживяваш по положителен начин - като разширение на собствената ти личност и душевност, а не като ограничение или нещо друго (негативно) - в това се състои най-естественото щастие на човека. А и на човешката душа. И тази положителна свързаност прави живота най-смислен, пълноценен и щастлив - независимо дали и по какъв начин е изразена. Накратко - да се чувстваш част от Цялото, но значим за това „цяло" и свободен, със своя собствена воля и принос, а не малък и незначителен. Изворът на истинското щастие не са удоволствията, а една чиста радост и мир, усещани в Душата - може би не постоянно, но поне в някои моменти от Живота...

И може би е прав Сенека, казвайки:
Лесен е пътят към щастливия живот - само тръгнете!

Дори и да не е точно така, нищо не пречи поне да опитаме... Ако спечелим – ще спечелим само щастие...

Вижте повече за Кристина Митева и още статии от нея 

Вижте още: ЗАЩО СМЕ ТУК? ЗА ДА СЕ НАУЧИМ НА ВЗАИМНА ЛЮБОВ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters