Gnezdoto.net
Да живееш живота, да си... живота!

Да живееш живота, да си... живота!

Да живееш живота... се оказва пристрастяващо преживяване!

Говоря за онова живеене, което не те оставя да излезеш извън мига и да го наблюдаваш отстрани като зрител. За онова живеене, което изисква фокуса и енергията ти до такава степен, че често се улавяш как почти си забравил да поемеш редовния дъх... и просто вдишаш дълбоко, преди да си се строполил в несвяст... И, разбира се, говоря за онова живеене, от което гориш вътрешно с ярък и сладостен пламък, а усмивката ти е почти перманентна – дотолкова извира от дъното на будната ти душа! Във вените ти тече огънят на ентусиазма, адреналина, радостта, надеждата... Тялото ти препуска от приключение в приключение и загубва своята плътност от безразличие към сън, храна, почивка...

Жив си, толкова си жив, че загърбваш страхове, представи, граници. Толкова си жив, че сивото ежедневие не може да те докосне, камо ли да те оцвети в своята пелена от автоматичност. Ти си дъга насред облачния ден и никак не се интересуваш от локвите, студа и черните чадъри...

Тук си, толкова си тук, че нямаш време и сили да осмисляш, анализираш, записваш преживяното. Нямаш време да се притесняваш, да контролираш, да съжаляваш за стореното и нестореното...

Сега си, толкова си сега, че всеки ден е ново измерение, което те поглъща без остатък. Няма вчера, няма утре, има само днес по един безапелационен и трансформиращ начин. Ти си преживяване, ти си емоция, страст, споделяне! Ти не си твоята представа за себе си отпреди години, месеци или дори дни. Ти се раждаш с деня и умираш с него, за да възкръснеш различен, но все така жив на следващия ден. Все така удовлетворен, все така присъстващ и осъществен. Ти си ти и се обогатяваш с всеки миг, прекроявайки се във все по-добра и близка до същността си форма...

Ти си деятел, ти си пълноценен участник в собствения си живот. Ти си художникът, но и платното, и боите, и любовта към формите. Ти си танцът и музиката, и преплетените тела. Ти си всичко, но и потенциал за още повече. Хармония си, която следва реката на живота без съпротива и наистина се наслаждава на този рафтинг...

Ти си и птица, защото небето ти е дом, върховете – спирки по пътя, а крилете – широки като хоризонта. Само че се смееш – високо, до болки в стомаха, с искрящ от шампанско глас. Радостта е онова чувство, което опиянява, енергизира, измерва нивата на щастие, които си призван да изпиташ. Радостта е твоят барометър за присъствие в настоящето, в живота, в теб самия...

Да живееш живота чрез приключенията и чудесата, които само Вселената има въображението да ти предложи, води до дълбока благодарност. И до затвърждаване на вярата. Ти си невероятно творение и е толкова прекрасно да се осъществяваш и наслаждаваш на миговете, които спират дъха ти! Ти си този, който внезапно успява да материализира вярата в една реалност, надминаваща фантазии, приказки, поезия. В този миг ти си Вселената и тя е Теб. Ти си ти в онзи смисъл, за който си създаден!

Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея

Вижте още: ЩЕ ЖИВЕЯ ДНЕС!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki