Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

Имам ли право на щастие?

Имам ли право на щастие?

Имам ли право на глътка щастие или някой друг вече е предначертал пътя ми? Раждаш се, а някой през цялото време ти казва какво да правиш и как, кога. Първо този някой са родителите, после учителите, обществото, шефът. Все някой ти казва. А ние кога ще мислим? Или нямаме право на удоволствието от мисловната дейност? Щастието в очите на другите моето ли е? И защо все по-често мои познати ми споделят, че нещо не им е както трябва? Привидно всичко им е наред, външно не личи нищо, само минорната нотка, която се прокрадва в гласовете им, ми говори повече. Къде ли се е свряла тая химера щастието?

И аз не знам. Отдавна спрях да мисля за него като цел. Избрах да правя неща, които да ми доставят удоволствие и да позволяват на вълшебния божествен нектар да се разлива в душата ми. Това е моето прилично на щастие нещо си.

За хората щастието е да следваш модела на поведение, зададен от обществото. Е, аз не успях да се впиша. Оказа се, че Господ ме е създал няколко размера по-различна и нетипична и обувките на обществото не са моят номер. Моите крачка искат да стъпват в забранени зони и да извървят толкова много земи и гори. Дефиницията за щастие на другите не е моята.

Моето щастие са раницата, кецовете, стария суичър, тефтерът, който винаги ме следва, фотоапаратът и пътят. Там намирам себе си и летя. Тръгна ли да бродя из гората, нещо ново и непознато в мен се открехва. Все едно Алиса влиза в дупката на заека. Та и аз така - прекрачвам вододела между земното и духовното и влизам в дебрите на истинското си аз. Там, сред природата, съм щастлива. Гората попива скръбните ми мисли и ме инжектира с нежни дози успокоение. Забравям за всички изтъркани от прекалено много мисъл мисли и виждам ясно знаците на ония, по-висшите от нас.

Щастието не е в имотите, изтърканите комплименти и добре заучените дипломатично звучащи лъжи. Не и моето. В очите на другите може би изглеждам нещастна. Знам ли. Все пак човек без голяма заплата, половинка и деца надали се разхожда с положителен етикет сред обществото. Но на мен отдавна спря да ми пука. Моето щастие е скрито в сърцата на хората. Когато чуя техните истории и размишлявам над думите им, щастието кацва на рамото ми.

Живеем в общество, в което пълно щастие няма. Всяка болка носи на някого радост, всяка радост носи по малко тъга. Просто ние избираме коя от тези две емоции да допуснем в сърцата си. И после казваме – щастливи сме или не. Щастието е въпрос на избор, гледна точка – както искаш, така го наречи. Ключът към моето щастие е да следвам повика на сърцето си. Ако само за миг напъхам нозете си в пантофките на съвременната Пепеляшка – о, повярвай ми, ще се деформирам. А аз искам...просто да бъда себе си... истинска, неподправена и някак си различно щастлива.

Автор: Elen Dejavu / elendejavu.blogspot

Вижте още: АЗ СЪМ МЕЧТАТЕЛ... ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА ПОДМЕНЕНИТЕ МЕЧТИ


НОВА КНИГА:

lubov s malki bukvi min
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ от Франсеск Миралес
Самотен университетски преподавател, изгубена детска любов, улична котка и цял куп ексцентрични герои са оплетени в тази пълна с обрати история, която се развива на фона на магнетична Барселона.
Очарователна, забавна и трогателна история за силата на малките действия и за магията на случайността. История, която ни насърчава да се събудим за собствения си живот и ни напомня, че той е едно незабравимо пътешествие, което не трябва да изживяваме сами. Ще се влюбите в тази книга. КНИГАТА МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ ОТ КНИЖАРНИЦА ГНЕЗДОТО С 20% ОТСТЪПКА ...
СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

vsichko e lubov 870x387 min
КНИГА 1: ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ; КНИГА 2: АКО ТИ ЗНАЕШЕ...
Вижте повече за книгите ...

„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

all books 1 min


НОВА КНИГА:

lubov s malki bukvi 600x600 min
Виж повече за книгата ...


СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

vsichko e lubov 660x660 min
Виж повече за книгите ...


„Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море вътре в нас“.
„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък“.
Франц Кафка

all books 1 min

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters

kor kak raboti jivotyt gift min

kor vinagi ima nadejda gift min

kor zlatniyat grad gift min

kor az te chuvam min

kor krystopyt gift min

kor ikigai gift min