Logo
Печат на тази страница
Захарното петле aqua_diva

Захарното петле

Беше останало само едно захарно петле на витрината на Сладкарницата и то любопитно подаваше глава и се чудеше кое ли детенце ще го купи? Нямаше търпение и то да зарадва някого. Преди малко няколко деца изкупиха всичките му приятелчета. Стана му малко тъжно, че не взеха и него, но си каза:

- Нищо, сигурно аз съм специално и ще зарадвам някой специален човек.

Децата тичаха по улицата с петлета, чуваше се такава глъчка и смях, че те не обръщаха внимание на нищо по пътя си, надвикваха се:

- Виж моето петле е най-хубаво!
- Не е вярно моето е по-хубаво!
- Моето пък бяга най-бързо!

И така, тичайки надолу по калдъръмената уличка, без да видят, за малко да бутнат една възрастна дама с торби. Тя току-що беше напазарувала. Мъкнеше и една малка тиква, за тиквеник, че децата и внучето щяха да дойдат за вечеря. Мислеше си за гозбите, които искаха да им приготви.

Първо малко се стресна да не я съборят с този багаж, но после пусна торбите на земята и се загледа в тях. Бяха толкова щастливи и безгрижни, ближеха сладко, сладко своите захарни петлета, плезеха се, поглеждаха слънцето през тях. За миг възрастната жена им завидя, каза си: „Какво ли е отново да си дете, да се почувстваш както преди 75 години?“. Попита ги дали са вкусни петлетата и децата отговориха в хор „Даааа!“. Тук бяха единодушни, нямаше борба за надмощие. Жената вдигна торбите и се замисли кога за последно е яла захарно петле, трябва наистина да са минали поне 70 години. Сигурно е била 5-6 годишна, но още помнеше вкуса му.

Изведнъж й се прииска точно сега да забрави своите грижи, да близне от сладкото захарно петле, да си припомни детството и да се усмихне отново. Забърза се към Сладкарницата, сети се, че там винаги има петлета, локуми, халва, целувки, кафе на пясък, сусамки, всички лакомства от нейните младини, а и онази стара машина за правене на кадаиф - беше интересна не само за туристите, но и за местните хора.

Когато влезе, продавачката я поздрави. Бабата я попита има ли захарни петлета, а тя й отговори:

- Имате късмет остана само едно. Преди малко няколко деца купиха почти всички бонбони и петлета. За внучето ли ?

Бабата леко се смути и отвърна: - „Да, за внучето“, прибирайки в джоба си петлето - а то весело се подсмихваше. Но преди да излезе се поправи:

- Всъщност за внучето ще взема от шарените бастунчета..., а петлето е за мен.

Продавачката се усмихна широко и й каза:

- Да Ви призная и аз доста често си хапвам по някое захарно петле, може да сме възрастни, но какво от това! Емоцията, да знаете, си е същата, както когато бях малка! Пък и човек, като види децата как им се радват, как да не си вземе...

- Така, така! - рече бабата и нетърпеливо притвори вратата. Бързаше да излезе на слънце.

С треперещи пръсти извади петлето от целофанчето. Пред нея стоеше най-хубавото червено захарно петле. Тя дълго го гледа и му се усмихва, петлето също й се усмихваше. Завъртя го между дланите си и то затанцува, вдигна го към слънцето и погледна през него така, както когато беше дете. Видя същите малки мехурчета. Порадва му се, помириса го преди да си близне от него и усети най-сладкия вкус - на детство и радост. Няма нищо друго, което да те върне толкова реално в детските години! Сякаш отново стоеше пред въртележката с баща си, ближеше сладкото петле и чакаше да спре, за да я качат и нея. Жената се усмихна. Доволна и щастлива тя крачеше сякаш с по-бодра стъпка. Припомни си как винаги подтичваше с петле в ръката.

На отсрещния тротоар видя децата, които вече бяха изяли своите петлета и държаха само клечките. Веднага й помахаха. Тя им отвърна и добави:

- Благодаря ви, наистина е много вкусно!

От този ден нататък си обеща всеки ден да прави нещо, което й се иска, без значение, че не е прието за нейната възраст. Тя реши да се радва на живота и на всичко, което я прави щастлива.

А петлето се топеше от радост и си казваше:

- Знаех си, че имам специална мисия, няма нищо по-хубаво от това да направиш другиго щастлив!

автор: Весела Величкова

снимка: aqua_diva

Вижте още: НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ СВОЕТО ДЕТСТВО! - ОТВОРЕНОТО ПИСМО НА АСТРИД ЛИНДГРЕН ДО ЧИТАТЕЛИТЕ Й

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.


©2020 -2021 GneZdoto. Всички права запазени