Gnezdoto.net

Получавайте избрано съдържание по темите, които Ви интересуват ...

За липсите с усмивка

За липсите с усмивка

Все нещо липсва. И това сме го възприели като най-нормалното нещо. А какво, ако може да е иначе? Наистина ли във всеки момент е нужно да има всичко? Че ако има всичко, оттам накъде? Всъщност наникъде, защото пак нещо ще липсва. И това са окови, които съвсем доброволно сами си поставяме. Постоянно да липсва нещо е избор.

Все събираме точки в тази видеоигра Живот и чакаме да бием, но не бием, а само минаваме в следващото ниво, което се оказва, че не е по-нагоре, а всичко си е все същото. Пак нещо липсва и пак събираме точки. И какво, ако животът не е видеоигра, в която е нужно да събираш точки?

Какво, ако не е нужно да се бориш, за да получиш нещо, което нямаш? Какво, ако и сега, в този момент, си имаш всичко? Но не всичко материално и нематериално на тази земя, а всичко, което е нужно на душата ти да се чувства добре? Какво, ако спреш да си обсебен от всичко, което липсва в живота ти, а отдалеч му се усмихнеш, като на приятел? Той така или иначе ще дойде само след любезна покана и когато сам прецени.

Море, небе, шезлонг и жарко слънце,
мохито във ръка, но радост няма даже зрънце.
Да имаше поне един красив, напет младеж
да предизвика във сърцето ми от страст палеж.
***
Днес си имам момък снажен, умен и добър.
Опора е за мен както във пороя спасява ме чадър.
Ала да имахме поне едно детенце сладко,
да постигна аз накрая щастие поне за кратко.
***
Ето че си имам най-прекрасна дъщеричка,
с радостта си детска тя изпълва моята душичка.
Но по живота собствен ежедневно аз милея,
в кариерата да се докажа тайничко копнея.
***
Не е просто занимание, а истински престиж,
с работата стигам и до Рим, и до Париж.
Ала личното ми време как ми досвидя,
имам нужда аз единствено от малко свобода.

***

Море, небе, шезлонг и жарко слънце,
мохито във ръка, но радост още няма зрънце.
Нима не случи се това някога преди?
Декада неусетно мина оттогава може би?

Въртя се в омагьосан кръг навярно?
Да липсва постоянно нещо не е ли коварно?
Към самата себе си коварство проявявам
щом нещастието постоянно утвърждавам.

Проумявам вече, че животът мой
е вечно търсене на щастия безброй.
А щастие да търся е лъжа тотална.
Щастие че няма, е измама най-банална.

За щастие и радост няма смисъл да ловувам.
Щастието всъщност е в това, че съществувам.
Със щастие белязана съм по рождение,
ала иска се за него истинско въображение.

За да подложиш егото си на унищожение,
и щом поиска нещо, му сервирай унижение.
На доктор изпрати го да прегледа неговото зрение
щом не вижда в слънцето и във морето вдъхновение.

А на сърцето си ти давай истинско вълнение
и винаги му подарявай радостно опиянение,
на „липсите" изсмей се ти със хрисимо смирение,
това е на тъгата най–щастливото лечение.

автор: Ния Илиева


За автораЗдравейте, аз съм Ния! Когато пиша съм щастлива! А когато имам възможността да споделя щастието си с вас, съм най-щастлива!

Можете да намерите Ния във фейсбук: Niya Niya

Вижте още: ВЕЧЕ ЖИВЕЯ НА ЧИСТО

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki
 
 
nesletters