снимка: famous.bg
Защо ни е трудно да изграждаме мостове?
- автор: Даринка Янева
- категория: Вдъхновение
Странно нещо са оношенията между хората. Мистични, тайнствени и много трудни за разбиране понякога. Много е лесно да изградим помежду си прегради, а понякога е непосилно да изградим мостове.
Оградата е символ на ограничението – било то ограничение, което поставя нашият човешки мозък, било на препятствия, които сами изграждаме между себе си и другите. От друга страна мостът може да те отведе на другия бряг на реката – от другата, непознатата страна на човешките чувства, емоции, взаимоотношения. Стените и оградите разделят, а мостът свързва. Мостът е като „кръстопът" между два свята.
* * *
Живели някога двама братя. Дълги години те имали прекрасни отношения. Съжителствали по между си в разбирателство, приятелство и хармония. Но един ден се скарали, изрекли тежки и обидни думи. Дребното им пререкание прераснало в огромен спор и последвали седмици мълчание. С добрите им отношения било свършено.
Един ден на вратата на по-големия брат се почукало. Когато отворил, на прага стоял млад мъж. Изглеждал здрав, силен, а погледът му бил мил, благ, светъл. Носел със себе си дърводелски инструменти.
- Търся си работа за няколко дни – казал мъжът. – Дърводелец съм. Ако имате нещо дребно за вършене, бих се радвал да съм Ви полезен.
- Да – отговорил по-големият брат. – Имам идеалната работа за теб. Виждаш ли съседната къща. Там живее по-малкият ми брат. Преди няколко дни багер изкопа голям ров между нашите два двора. Всичко прави, за да ме дразни, да ме ядоса. Но сега искам да му го върна подобаващо. Това, което искам от теб, е да построиш висока ограда. Не искам повече да виждам дразнещата му физиономия. Зад къщата има дървени греди. Ще ти дам и инструменти – всичко, от което имаш нужда, за да изпълниш задачата си.
- Добре – казал дърводелецът и без да каже и дума повече, се захванал за работа.
Големият брат имал работа и излязъл. Преди това подготвил всичкия материал и инструменти, от които имал нужда дърводелецът. Майсторът цял ден мерел, режел, сглобявал. Когато привечер по-големият брат се върнал, останал като ударен от гръм. Нямало и помен от ограда. Вместо това над рова бил изграден прекрасен мост, с парапет. По него вървял усмихнат малкият брат с протегната ръка:
- Не мога да повярвам, че след всичко, което ти причиних ти построи мост. – казал той.
Братята се срещнали по средата на моста и се прегърнали. Очите им били пълни със сълзи.
- Остани още малко, ще има още работа за теб – обърнали се те към дърводелеца.
Той се усмихнал:
- С удоволствие, но имам да строя още много мостове.
Хората се чувстват самотни и неразбрани,
защото вместо да строят мостове, изграждат непреодолими огради.
