снимка: mystatesman.com
Живей така, сякаш ще умреш утре - писмо, прочетено след мен
- автор: Даринка Янева
- категория: Вдъхновение
Благодаря, живот, че беше мой достоен спътник, през всичките тези години!
Не е важно колко живеем, а как. А аз се чувствам благодарна и щастлива. За спомените, весели и тъжни, сладки и горчиви. За болката, пронизваща плътта ми, която ми напомняше, че бях жива. За миговете, които спираха дъха ми, за бурята в душата, с която неведнъж заспивах.
Признателна съм за всеки, който срещнах. За приятелите, които ме подкрепяха в моята сила, които ми напомняха, че аз не съм жертва, а победител. За враговете, които ме дебнеха да се проваля, които развиваха ината ми до съвършенство.
Благодарна съм за неравностите, които срещах по пътя. Защото, колкото повече падах, толкова по-силна ставах и толкова по-ярко грейвах. За всички подаръци, които съдбата ми поднесе, дори и за тези от тях, на които не ми хареса "опаковката".
За нищо не съжалявам. Живях живот, изпълнен с мечти и копнежи. И повече сълзи пролях за тези, които се сбъднаха, отколкото за тези, които не бяха се осъществили. Аз нямам грешки и провали, просто се учех как да успявам, как да раста.
И дори и утре да не се събудя, аз знам, че съм била достойна част от този свят. И имам само няколко малки последни желания. Не искам погребение. Искам праха ми да бъде разпръснат над едно свещено за мен място, близо до родния ми град. И още искам нещо непосилно - никой, който ме обича, да не плаче за мен, защото знам, че пак ще се родя, и ще живея пак, и ще ги чакам, за нови срещи и предизвикателства. Да се усмихват всеки път, когато си спомнят за мен, а не да тъжат.
Животът има начало и край, важното е какво е съдържанието от началото до края!
А за мен всеки ден беше подарък и когато сутрин отворях очи, нямах търпение да го разопаковам и да му се насладя с всички възможни сетива!
Благодаря отново живот!
Вижте още: Писмо до теб
