снимка: liveinternet.ru
Ловец на сънища
- автор: Даринка Янева
- категория: Вдъхновение
Понякога се чувстваме самотни, неразбрани, объркани и не достатъчно обичани, от нас самите. Чудим се кои сме, в каква посока да поеме животът ни и усещаме пустота, в която кънти гласът на сърцето ни. Тогава трябва да затворим очи и да притихнем за миг, за да можем да го чуем, защото това, което има да ни каже, е важно, много важно.
Събуди се! Затвори излъганите си очи и вдишай аромата на душата ми. Не ме ли помниш? Отключи ме и потъни в дълбините на моите сълзи, помечтай с мен, прегърни ме. А после ме пусни да си тръгна, откъсвайки част от мен, не давай обяснения, не изричай пожелания, не казвай нищо, просто полети.
Тишината ме погълна. Преглътна ме и ме спотаи в най-мразовития си ъгъл. Онемях. Часовника отброяваше ударите на живота ми, пропуснатите недоизживени мигове. Самотата галеше косите и студените ми длани. Мълчах, заслушана в нищото, чувах само Твоя глас. Във вените ми се разливаше нещо лепкаво и топло. Дали не беше гласът Ти ...
- Събуди се!
- Не мога да заспя...
- Събуди се!
- Страх ме е...
- Аз съм тук да ти припомня как.
- Как какво?
- Как да обичаш, как да живееш, как да умреш...
- Защо сега? Аз само искам да поспя. Уморена съм, главата ми тежи, а ти искаш само да говорим и говорим. Уморена съм...
- Но ти... сънуваш. Събуди се и виж коя си. Твърде дълго вярваше на илюзии и кошмари. Познай се най-после.
- За какво говориш? Аз знам коя съм. Къде изчезна? Защо мълчиш?
- Обърни се!
Всичко наоколо се изпълни с безброй светулки, стана светло, много светло...
- Помисли си за хаоса. В човешкия хаос има само разрушение и самоизяждане, космическият хаос – това е хармонията.
- Затова ли ме събуди? Да ми кажеш, че живея в хаос и се саморазрушавам? Шегуваш се, нали?
- Ни най-малко! Но определено не казах това. Да, саморазрушаваш се, да, живееш в хаос, но това е само повърхността, погледни под нея. Искам да ти кажа, че като част от космоса, ти си хармония, но бягаш от действителността и предпочиташ да живееш в абсурда на сънищата на това човечество, макар, че далеч не си човек.
- А какво съм тогава?
- Събуди се!!!!!
* * *
След този сън в мен се породи онова необяснимо чувство, че това, което знам за себе си и за света е една песъчинка на брега на Живота. Събудих се, смирена и благодарна, а от очите ми се стичаха сълзи. Имах усещането, че, докато съм сънувала, светът се е преродил и ме чака, за да ми разкрие своята нова същност.
Вижте още: Приказка за разбитото сърце и съдбата
