Gnezdoto.net
Писмо до моето по-младо Аз илюстрация: hannahsartclub.wordpress.com

Писмо до моето по-младо Аз

Едно писмо, което отдавна искам да напиша...

Здравей, мое по-младо Аз.
Здравей, моя сладко-горчива наивност.
Здравей, мой изгубен блян.

Отдавна не сме си говорили. А имам да ти разкажа толкова много неща. Ако знаеше само...

Ако знаеше, че светът не е това, което някога виждаха очите ти, щеше да ме помолиш да внимавам повече, нали?
Ако знаеше, че хората не са това, за което някога говореше душата ти, щеше да ме помолиш да се пазя повече, нали?
Ако знаеше само...

Ако знаеше, че вярата се изпарява като капки роса под слънчевите лъчи, щеше да искаш по-често да танцувам под дъжда, нали?
Ако знаеше, че благодарността се разяжда от горчивината, както ръждата разяжда стоманата, щеше да искаш да прочиствам по-често сърцето си, нали?
Ако знаеше само...

Ако знаеше, че призраците от миналото имат такава власт над настоящето, щеше да ме научиш да ги прогонвам, нали?
Ако знаеше, че страхът от провали в бъдещето е по-силен от надеждите за успехи, щеше да ме научиш на смелост, нали?
Ако знаеше само...

Ако знаеше, че мечтите умират като необгрижвани цветя, щеше да искаш да се грижа повече за тях, нали?
Ако знаеше, че приятелите се губят като светулки в мрака, щеше да искаш да се виждам по-често с тях, нали?
Ако знаеше само...

Ако знаеше, че мога да изгубя пътя си, щеше да ме накараш да питам по-рядко другите и по-често звездите за посоката, нали?
Ако знаеше, че мога да изгубя себе си, щеше да ме накараш да се оглеждам по-рядко в огледалото и по-често в душата си, нали?
Ако знаеше само...

Но... мое по-младо Аз, моя сладко-горчива наивност, мой изгубен блян,
Аз вече научих всичко това.

Макар и късно, разбрах, че светът крие опасности и се уча да ги избягвам. Но крие и безкрайни красоти. Днес пак се уча да им се радвам.
Макар и късно, разбрах, че хората могат да бъдат коварни и зли и се уча да се защитавам. Но могат да бъдат и наистина добри. Днес пак се уча да им вярвам.

Макар и късно, разбрах, че вярата е като свещ в нощта и трябва да криеш пламъка й от вятъра на отчаянието, ако искаш да осветява пътя ти. Днес се уча да я съхранявам.
Макар и късно, разбрах, че благодарността лесно отстъпва място на огорчението и ненавистта и трябва да полагаш усилия, за да я запазиш в душата си. Днес се уча да я подхранвам.

Макар и късно, разбрах, че миналото може да убие настоящето. Днес се уча да го приема, да му прощавам и да продължавам.
Макар и късно, разбрах, че несигурността в утрешния ден обезсилва решимостта в днешния. Днес се уча да не й го позволявам.

Макар и късно, разбрах, че мечтите загиват, ако не се грижиш за тях. Днес се уча да ги предпазвам.
Макар и късно, разбрах, че приятелите не са даденост в живота ти. Днес се уча да ги оценявам.

Макар и късно, разбрах, че можеш да изгубиш пътя си. Днес пак се уча да го намирам.
Макар и късно, разбрах, че можеш да изгубиш себе си. Днес пак се уча да се преоткривам.

Затова... мое по-младо Аз, моя сладко-горчива наивност, мой изгубен блян,
Не се тревожи за мен.
Аз съм добре. Преди години ти обещах, че животът ти ще е щастлив, ще е красив!
И такъв ще бъде! Вече Е!

С обич,
Твоето по-старо, по-мъдро, по-уморено, но все така истинско Аз

Вижте още статии на Гергана Лабова и допълнителна информация за нея...

Вижте още: Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki