Разделихме се с Умберто Еко
- категория: Цитати и мъдри мисли
Големият италиански писател и философ-семиотик Умберто Еко почина на 84-годишна възраст на 19 февруари.
Писателят е най-известен със своите романи и есета. У нас са преведени “Островът от предишния ден”, “Името на розата”, “Махалото на Фуко”, “Баудолино”, “Тайнственият пламък на кралица Лоана” , “Пражкото гробище”.
Той е бил отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света, включително и СУ „Св. Климент Охридски“.
Да си припомним някои от неговите проницателни мисли.
Поклон пред един блестящ писател и мислител!
1. Цялата световна култура иска едно – да направи безкрайността постижима.
2. Светът е монотонен, историята не учи хората на нищо и във всяко поколение живеят все същите страхове, същите страсти... Събитията не се повтарят, но едно събитие напомня на друго... новостите, откритията, откровенията – всичко се превръща в отживелица.
3. Лудите и децата винаги казват истината.
4. Понякога е достатъчно да произнесеш няколко безсмислени думи, за да влезеш в историята.
5. Науката все още много малко е осведомена за процеса на стареене, така че аз не изключвам вероятността смъртта да е просто следствие на неправилно възпитание.
6. Книгите се пишат не за да вярваш в тях, а да размишляваш върху тях.
7. Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи.
8. Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!
9. Нищо в света не ограбва и не оковава сърцето така както любовта. И затова, ако нямаш в душата си оръжие, което да укротява любовта – тази душа е беззащитна и за нея няма никакво спасение.
10. Културата, не войната, циментира европейската идентичност.
11. Ако нямам какво да кажа, не пиша.
12. Чуждата глупост никога не намалява твоята собствена.
13. Умението да лъже, е едно от малкото неща, които различават човека от животните.
14. Бях вярващ до 26-годишна възраст, но отказвам да говоря за Бог пред медиите.
15. Не знам дали съм изпитвал големи удоволствия. Вероятно пак заради католическото ми възпитание търсенето на щастието не е присъствало в хоризонтите ми. Живея със съзнанието, че съм бил глезен и не искам да се оплаквам, би било малко прекалено! Аз съм спокоен, очаквам спокойно смъртта си, като все пак не бих желал да свърша в адски мъки.
16. Новите технологии убиват мисленето.
17. Постоянно повтарям, че един човек, който е живял без да прочете дори една книга, ще умре, спомняйки си съвсем малко истински важни неща, сякаш е живял дяволски къс живот на мрак и тъга. Когато животът ме напусне, аз ще съм изживял едновременно убийството на Юлий Цезар, битката при Ватерло, посещението в Ада на Данте, Трийсетгодишната война, но също така и приключенията на Бекасин...Аз ще съм живял един много дълъг и богат живот.
18. Мисля, че най-разумно е да се придържаме към думите на Грамши, който казва да бъдем песимисти заради разума и оптимисти заради волята.
19. Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце.
20. В ранното си детство бях част от фашистката младеж. Но когато фашизмът се сгромоляса, бях вече на единайсет, а на единайсет човек разбира всичко. През следващите две години, годините на съпротивата, живях в първо лице с трезвостта на трийсетгодишен мъж.
21. Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.
Вижте още: УМБЕРТО ЕКО ДО НЕГОВИЯ ВНУК: ПИСМО ЗА ПАМЕТТА И НЕВЕЖЕСТВОТО
