20 цитата от Джон Стайнбек и вечния роман „На изток от рая“
- категория: Цитати и мъдри мисли
Има книги и автори, които не се нуждаят от представяне. Такива са Джон Стайнбек и „На изток от рая“, определян като едно от най-амбициозните му произведения. По думите на самия Стайнбек книгата е резултат от единайсет години мисловна бременност, една година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и много твърд мазол на пръста на дясната му ръка. За този колосален труд преводачът му на български Кръстан Дянков пише: „Една велика приказка – за неукротимия човешки дух, за мъждеещата във всяка гръд изначална добрина, орисана дори на изток от рая да създава, а не да руши, да утвърждава, не да отхвърля, да разказва за безбройните крушения на човешката душа, но и за нейните триумфални победи“.
Вижте някои великолепни мисли и проницателни съждения, с каквито изобилстват страниците на романа:
1. В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.
2. Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!
3. Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре – забрави го!
4. Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.
5. Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото – човек, който не приказва, е човек, който не мисли.
6. Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.
7. След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите.
8. За добродетелите си мислим, че ги научаваме, понеже за тях слушаме непрекъснато. А грехът е по природа в нас.
9. И сега, когато не си длъжна да бъдеш съвършена, можеш да бъдеш добра. Нали?
10. Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.
11. ...длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
12. ...стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.
13. Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.
14. Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един-единствен мозък.
15. Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.
16. ...в сърцето си някои хора са приятели на целия свят, докато други, които първо себе си мразят, разстилат цялата си омраза наоколо като масло върху резен горещ хляб.
17. – А когато тя си отиде, той какво направи?
– Умря – каза Ли – Ходеше, но беше мъртъв.
18. ...една силна жена е по-силна и от мъж, особено пък ако таи и обич в сърцето. Според мен любящата жена е нещо почти непоклатимо.
19. Не е ли истина, че когато обичаш една жена, никога не си сигурен в нея, тъй като не си сигурен в себе си?
20. Убеден съм, че на този свят има една-единствена приказка, която ни плаши и вдъхновява... В своя живот, в мислите си, в своя глад и амбиции, в скъперничеството и жестокостта си, в своята добрина и щедрост човешките същества попадат в мрежите на доброто и злото. [...] Няма друга приказка. Когато човек изчетка от себе си прахоляка и житейските отломъци, остава единствено с непосилния, но чист въпрос: „Добре ли, зле ли беше? Постъпих ли правилно, или съгреших?“.
Вижте още: ЕДИН ФИЛОСОФСКИ РОМАН ЗА ИСТИНСКИ ВАЖНОТО В ЖИВОТА НИ...
