Logo
Печат на тази страница
Вие не знаете какво е да си майка на аутистично дете!

Вие не знаете какво е да си майка на аутистично дете!

Кой ще спаси майката на аутистично дете от терора на безизходицата?

"Линейка спаси дете с аутизъм от терора на майка му". Това заглавие ме хвърли в бяс! Така поднесена, новината ще накара мнозинството от аудиторията да цъка осъждащо "ау! каква е тази майка-чудовище!". Ще цъкат те, но знам със сигурност у кого тази статия ще породи коренно противоположни чувства... Това ще са други майки на деца с аутизъм! Те няма да цъкат, да клатят глави и да размахват пръст. Защото... Те знаят защо!

А вие – повечето - не знаете!

Не знаете вие - журналистите!
Не знаете вие - комшиите!
Не знаете вие - майките от детските площадки, дърпащи своите деца от "това - душевноболното"!
Не знаете вие - случайните минувачи и свидетели на поредната криза на аутистично дете!
Не знаете и вие, повечето специалисти, педагози, психолози, логопеди, социални служители, лекари, полиция и кой още там... (с уважение към малцината, които знаят)
Не знаете вие - управниците! Вие знаете най-малко! Защото, ако знаехте повече, положението нямаше да е същото!

Вие не знаете какво е да си майка на аутистично дете!

● Вие не знаете, че не майка-хладилник прави детето аутист. А детето аутист е способно да направи майка си хладилник!
● Вие не знаете какво е да го хване криза на обществено място! Какво е да застанеш буквално на нокти, да мобилизираш всяка молекула от своето същество, за да търсиш начини да му върнеш поне капчица спокойствие, да не се хвърли под влака в метрото или под минаващата кола, да не събори всичко от рафта в магазина, да не се търкаля по мръсния под на обществена сграда, да не се самонарани, да не нарани другите около себе си...
● Вие не знаете, че изпада в криза не защото е разглезено, а защото го е раздразнила някоя по-различна кривина на пътеката, по която минавате или пък силен парфюм на дамата от съседната седалка.
● Вие не знаете, какво е най-сетне да го прегърнеш, да поемеш дълбока въздишка с усещането, че си овладял положението... и в същия момент някой "загрижен" минувач да ти развали всичко с подмятане "Лошо, невъзпитано дете! Как не те е срам!" или пък "Тази майка глей как го гушка, вместо да му тресне един!" и свръхчувствителното ти отроче да се разтресе в нов пристъп!
● Вие не знаете какво е да му предложиш закуска и то да изпищи така, сякаш си му я наврял в гърлото! А комшиите да се чудят "какво му правят на това дете" рано сутринта?
● Вие не знаете какво е да си подложен на вид китайска капка, защото детето ти часове (че и дни) наред почти без прекъсване повтаря една и съща дума, реална или измислена.
● Вие не знаете какво е да не можеш да се качиш в автобус, защото въпросният е "оранжев" или "къс", или "има особени гуми", или детето не може да ти обясни защо и просто отказва; ако пък настояваш, изпада в паника.
● Вие не знаете какво е да ти се проваля план след план всеки ден, било пазаруване, разходка, ходене на лекар, прибиране от детската градина на другото дете и т.н., защото аутистичното ти дете отказва да излезе от къщи!
● Вие не знаете какво е в другата стая бебето ти да се къса от плач, а ти да не можеш да отидеш при него, защото си застанал до аутистичното му братче, което се "гърчи" в поредна криза и е опасно за себе си и за околните!
● Вие не знаете какво е да забравиш за всичките си социални нужди и задължения, защото на детето ти му става лошо от идеята за излизане от къщи.
● Вие не знаете какво е да забравиш за всичките си естествени нужди: сън, глад и т.н. и да обикаляш квартала през нощта, защото аутистичното ти дете изпада в криза от идеята - прибиране вкъщи.
● Вие не знаете какво е да е провален целият ти живот, цялата ти кариера и всичките ти мечти, защото си се посветил на грижите за аутистичната ти рожба, която няма как да оцелее без чужда помощ!
● Вие не знаете какво е да ровиш през нощта в купища психологическа литература, търсейки начини как да разбереш и как да подходиш към особеното ти дете; какво е да се опитваш да си отговориш на въпроса "защо всичко това се случва на мен?", "какъв е смисълът?"
● Вие не знаете какво е същевременно да се намират хора, които да ти се присмиват за твоето "търсене на същността" и да го тълкуват като опит да се възвисиш над тях (да ги принизиш, тоест).....
● Вие не знаете какво е да си откъснат от социума, да не ходиш на гости, да не каниш такива, защото детето ти винаги може да (и най-вероятно ще) провали която и да е сбирка, празненство, събитие с писъци, тръшкания, агресия или други неадекватни прояви... И ако има други деца, те по никакъв начин, колкото добросърдечни да са, колкото и да се стараят, няма да могат да намерят общ език с "особнячето", защото при всички случаи за тях то ще си остава "зеленото човече".
● Вие не знаете какво е да не го искат нито в детската градина, нито в училището, да му се мръщят в детските клубове и занимални.
● Вие не знаете колко струва да го оставяш в специализирана занималня и колко майки могат да си го позволят, за да си поемат поне малко дъх.
● Вие не знаете какво е да си (в риск да бъдеш) изоставен от половинката си, защото си създал "изродче" и по този начин си му накърнил достойнството, самолюбието и си му развалил живота!
● Вие не знаете какво е да търпиш укори и обвинения за състоянието на детето ти от всички наоколо и даже от най-близките ти!
● Вие не знаете какво е да се надвесиш от терасата на 10 етаж и да гледаш долу с въпрос "ако падна оттук, дали ще успея да умра веднага?", чувайки как зад гърба ти, в кухнята, родата, неприемаща ненормалността на наследника, те псува по повод това как не можеш да възпитаваш детето си правилно.
● Вие не знаете какво е да се укоряваш, че за малко си се поддал на изкушението да се "освободиш от всичко" по бързия начин; и от желанието да умреш, да минеш в друг полюс - да мислиш трескаво как всъщност да запазиш здравето и живота си по-дълго, защото няма друга душа на този свят, която да се грижи за аутистичната ти рожба, след като си отидеш.
● Вие не знаете какво е да не изпитваш радост, виждайки детето си, защото си изтощен, изчерпан, изсмукан, изпит до последна капчица енергия от него - невинното, неразбиращото, неволното "терористче" на твоята душа.
● Вие не знаете какво е да изпитваш радост, защото днес небесата са били по-благосклонни и си изживял един ден без писъци на чедото, че си успял да го заведеш на училище, да го разходиш на детската площадка, без да си впечатлил страничните хора с ненормалността му.
● Вие не знаете какво е то да те е погледнало в очите и да ти се е усмихнало!
● Вие не знаете какво е да не го прави месеци наред (или никога)!
● Вие не знаете от колко много помощ и психологическа подкрепа (да не говорим за финансовата и физическата) има нужда една майка на аутистично дете! И колко малко такава получава тя! (ако изобщо получава)
● Вие не знаете, че вместо това тя е непрекъснато психически атакувана от самото дете, от семейството, от обществото!
● Вие не си давате сметка, че за разлика от оправдаваната с бърнаут акушерка, пребила новороденото бебе, майката на аутист не е на дълги (двойни, тройни или някакви там) смени, тя е на смяна през целия си живот, 24 часа денонощно! Без почивка: физическа, психическа или друга...
● Вие не знаете и наричате нейното сдухване "терор", докато тя самата се явява жертва на терора на безизходицата!
● Вие не знаете, че не знаете още много...

Ирина Янчева-Карагяур е консултант по позитивна психотерапия

Вижте повече за нея и още нейни статии.

Вижте още: ДЕЦАТА СА КАРМАТА НА РОДИТЕЛИТЕ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.


©2020 -2021 GneZdoto. Всички права запазени